Определение № 21 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2072/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 1832/21.11.2012г. по т.д.№ 503/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която след отмяна на решението на СГС по т.д.№ 566/2008г. за отхвърлянето на предявения като евентуален иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е поставено друго, с което дружеството е осъдено да заплати на Икономически университет [населено място] сумата 581 472лв.- обезщетение за имуществени вреди от неправомерното разрушаване на сградите-хотелите „М. и „Е.“ в комплекс „З. П.“, върху които университетът е имал право на ползване. Решението на въззивната инстанция в частта, с която е оставено в сила решението на СГС за отхвърляне на главните искове за сумата 950 000лв.- обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор от 18.10.2002г.; за сумата 950 000лв.-пропуснати ползи; за сумата 396 000лв.-неустойка за забава за периода 28.02.2005г.-28.02.2008г. и за заплащане на обезщетение за вреди на деликтно основание за разликата над 581 472лв. не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила. С касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Поддържаните касационни основания са за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушаване на процесуалните правила и необоснованост при формиране на изводите на въззивната инстанция за наличието на фактическия състав на отговорността по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и по отхвърленото възражение за изтекла погасителна давност. Изложени са подробни съображения за неправилност на решаващите изводи за: 1/Наличието на елемента от фактическия състав на деликта-противоправност, поради приетото, че разрушаването на двете процесни сгради е извършено не по волята на собственика на сградите - без решение на МС. Твърдението е, че съгласието на държавата да бъдат премахнати сградите е изразена чрез Министерството на образованието и науката. 2/ Ангажиране и обвързване отговорността на дружеството с действия на трето лице- МОН, което въззивната инстанция счела за неоторизиран орган да вземе решение за разрушаване. Становището е, че дори да е налице противоправност, то последиците от нея следва да бъдат възложени на извършителя- министерството. 3/ Авторството на деликта. Твърдението е, че по делото не е установено дружеството да е фактическият извършител на действията по разрушаването, или че то е станало по него нареждане. 4/ Излагат се доводи, че възникването на отговорността на по чл.49 ЗЗД предпоставя наличие на договор между причинителя и възложителя, а по делото липсват данни за възлагане от дружеството на конкретни лица премахването на процесните сгради. 5/ Наличието на вреда за ищеца. Твърдението е, че при безспорния по делото факт, че сградите са били първоначално публична, а впоследствие частна държавна собственост, вещта е погинала за държавата и загубата е в нейния патримониум, а не за ползвателя-университета.6/ Наличие на пряка причинно следствена връзка-между събарянето на сградите и погасяване на акцесорното, производно право на ползване. Поддържаният довод е, че прекратяването на правото на университета на ползване е резултат от погасяване на самото право на собственост на държавата; изгубвайки актива си, държавата е изгубила и правото да предостави ползването му. 7/ По отхвърленото възражение за изтекла погасителна давност. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи, възражения и представени писмени доказателства. Допълнителната предпоставка е по т.1 на чл.280 ГПК, ал.1 ГПК, обоснована с приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. 2/ Допустимо ли е да се присъди обезщетение по реда на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за вреди, резултат от погиване на вещ, в полза на ползвател-несобственик на вещта, вместо в полза на титуляра –собственик при допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 3/ Може ли съдът да ангажира отговорността по реда на чл.49 ЗЗД на юридическо лице без наличието на данни и доказателства за установено конкретно физическо лице-извършител на деликта при допълнителното основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с решение 152 от 17.07.2009г. по гр.д.№ 296/2009г. на АС Велико Търново. 4/ Допустимо ли е ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД без установено наличие на договор между конкретния причинител на вредата и възложителя, по силата на който е натоварен с извършване на определена работа при допълнителното основание по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 739 от 06.11.2009г. по гр.д.№ 1307/2008г. на Трето г.о. и Решение № 51/12.03.2009г по гр.д.№ 26/2009г. на АС Велико Търново. От насрещната страна Икономическия университет В. е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Отговор на касационната жалба от встъпилия помагач на ищеца- Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не е постъпил. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о. съобрази следното: Твърденията по исковата молба са, че на 18.10.2002г. ищецът сключил договор с праводателя на ответника [фирма]. Дружеството поело задължение на мястото на двата хотела „Е.“ и „М.“, находящи се в УПИ-2,кв.49 по плана на комплекс „З. пясъци“, върху които ищецът имал учредено право на безвъзмездно ползване, да изгради „хотелски комплекс с възможности за осъществяване на практическо обучение и следдипломна квалификация, включително и за университета“, както и в срок до 01.09.2003г. да построи или надстрои сграда /имот/ с разгърната площ 1 100кв.м. в чертите на [населено място], [улица]“, който да предостави безвъзмездно за стопанисване и управление от Университета за нуждите на колежа по туризъм, като този имот, бъде заменен „съгласно действащото законодателство“ с правото на строеж върху УПИ -2,кв.49 по плана на к-с „З. пясъци“. Ищецът изпълнил поетите с договора задължения- на 28.10.2002г. оттеглил възраженията си срещу висящата процедура по ЧИЗРП, чрез МОН инициирал действия за промяна на статута на хотелите и с Решение на МС № 780/25.11.2002г. сградите били обявени за частна държавна собственост. Ответникът придобил собствеността върху УПИ-2,кв.49 по плана на комплекса с нот.акт от 30.08.2002г., разрушил хотелите и на тяхно място построил собствена туристическа хотелска база, която не отговаряла на характеристиките на уговорения в договора обект. Дружеството не предприело никакви действия по изпълнение на второто си задължение-да построи или надстрои имот в чертите на [населено място], [улица]. При тези фактически твърдения са предявени като главни кумулативно съединени искове на договорно основание. При условията на евентуалност е предявен иск на деликтно основание за сумата 950 000лв. претърпяна загуба, изразяваща се в стойността на разрушените хотели в к-с „З. пясъци“, респ.правото на строеж върху земята по пазарни цени поради съзнателно и неправомерно въвеждане на ищеца в заблуждение относно характеристиките на новопостроените сгради; в условията на евентуалност спрямо първия, втори деликтен иск за същата сума, представляваща пропуснатата полза от наемна цена на хотелите, които ищецът би получил за периода от 01.09.2002г. до датата на завеждане на иска, ако те не бяха разрушени от ответника /който не е поддържан в хода на процеса / и следващи евентуални искове по чл.55,ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните договор е нищожен поради липса на съгласие относно съществените му условия- неиндивидуализиране на хотелския комплекс, който следва да бъде построен в к-с „З. пясъци“ и на строежа в чертите на [населено място], липса на постигнато съгласие относно вида и обема на СМР. На второ място е мотивирал, че договорът е сключен под условие- ответникът в срок до 15.11.2002г. чрез търг или конкурс да бъде обявен за спечелил да извърши замяната по чл.3; той не е произвел правното си действие, тъй като влизането му в сила е обусловено от условие, което не е настъпило. С оглед на това е мотивирано, че в полза на ищеца не е възникнало правото да иска изпълнение на задълженията на ответника и исковете, предявени на договорно основание са неоснователни. По деликтния иск са изложени мотиви, че твърдението е за причинени вреди поради съзнателно неправомерно въвеждане на ищеца в заблуждение относно характеристиките на новопостроения обект в к-с „З. пясъци“, но не е установено релевираното неправомерно деяние- при липсата на договор, установяващ обема на задълженията, построяването от ответника на сграда с различно предназначение, не е противоправно поведение. Отхвърлени са и останалите евентуални искове. Въззивната инстанция е мотивирала, че процесният договор от 18.10.2002г. не създава облигационна обвързаност между страните по договор за строителство и предварителен договор за замяна поради нищожност на сделката, обусловена от неопределеност на предмета й и изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете, предявени на договорно основание, е потвърден. По предявения деликтен иск САС е приел, че с молбата от 07.07.2008г. ищецът е посочил, че претендираната поради деликт загуба в размер на 950 000лв. е пазарната оценка на предоставеното му право на владение и ползване на двата хотела-публична държавна собственост, учредено безсрочно и погасено в резултат на неправомерни действия на ответното дружество, поради което се претендира стойността на погасеното право, а не първоначално заявената имуществена вреда-стойността на разрушените хотели. Посочил е, че промяната на обстоятелствената част и петитума е своевременно заявена до връчването на препис от исковата молба и не представлява изменение на иска. Приел е, че разрушаването на двете сгради е погасено правото на ИУ-В. на управление върху имотите-държавна собственост, включващо и правото му като държавно юридическо лице да ги ползва и владее, на своя сметка и на своя отговорност /чл.15,ал.1 ППЗДС в актуална редакция 2000г./. Мотивирал е, че това право не е отнето с решение на МС, а се е погасило с погиването на обектите. Обосновал е, че липсва волеизявление на държавата чрез оправомощения от закона орган за разпореждане с вещните права върху двата хотела, респ. доказателства за такова, а разрешенията за строителство не санират неправомерните действия по разпореждането с тях. Счетено е, че разрушаването на хотелите е инициирано от длъжностни лица на ответното дружество и на неоторизираното министерство. Посочено е, че не са представени доказателства в подкрепа на поддържаното, че събаряне на сградите е по волята на собственика, аргументирано с твърденията на встъпилото трето лице помагач-държавата за липса на волеизявление от нейна страна за разпореждане с хотелите. Решаващият извод е, че хотелите са неправомерно разрушени. Прието е за неоснователно възражението на ответника за липса на реално претърпени вреди поради съществувала необходимост от премахването на сградите по съображения, че представените писмени доказателства не установяват такава, а лошото състояние и опасностите от евентуално самосрутване са взети предвид при определяне на оценката от вещите лица. Възражението на ответника за погасяване на претенцията с петгодишна давност е счетено за неоснователно. Съставът на ВКС счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. за проверка допустимостта на въззивното решение с оглед изложените в исковата молба твърдения, очертаващи противоправността на деянието и естеството на неправомерните действия, на които е основан искът за реализиране на деликтната отговорност. При подаване на касационната жалба касаторът е заплатил държавната такса по чл.18,ал.2,т.1 от Тарифа № 1 на МП и следва в едноседмичен срок от уведомлението да внесе таксата по т.2, възлизаща на 11 629.44лв Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.