Определение № 4744 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 72/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 162/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 319/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, след отмяна на решение № 59/26.04.2023 г. по гр. д. № 269/2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, е признато за установено, че решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., е обезсилено по право. С това решение, постановено по иск на «Неа груп 2015» ООД срещу «Родопстрой-97» ООД и «Централ» ЕООД, е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, като привиден, прикриващ действителен договор за покупко-продажба, договор за дарение, сключен с н. а. № 11/17.01.2020 г., с който първият ответник е дарил на втория 947/28 470 ид. ч. от няколко УПИ от кв. 56 по кадастралния и регулационен план на [населено място], и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС е допуснато изкупуване от «Неа груп 2015» ООД на дарените 947/28 470 ид. ч., както и на продадените с н. а. № 12/17.01.2020 г. 8 523/28 470 ид. ч. от същите имоти, за сумата 104 616,00 лева. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., е създадено ново облигационно отношение със страни: «Родопстрой-97» ООД продавач и «Неа груп 2015» ООД купувач, със задължение на последния да заплати на продавача продажната цена от 104 616,00 лева. Във връзка с твърденията в исковата молба, че купувачът не е изпълнил задължението си в законоустановения месечен срок от влизането на решението в сила, въззивният съд е посочил, че в случая решението е в сила от 26.10.2022 г. и срокът изтича на 28.11.2022 г., а по делото няма твърдения или доказателства до края на срока купувачът с право на изкупуване да е заплатил на продавача сумата, определена с влязлото в сила решение. За ирелевантно е прието твърдението на купувача, че е платил сумата на «Централ» ЕООД, тъй като посоченото дружество не е страна по процесното правоотношение; не е налице погасяване на задължение поради плащане на некредитор. В крайна сметка въззивният съд е заключил, че след като купувачът по изкупуването не е заплатил на продавача съдебно определената цена, то е налице хипотезата на чл. 33, ал. 3 ЗС и решението е обезсилено по право, което е признато за установено с диспозитива на обжалваното решение. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника по иска «Неа груп 2015» ООД с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация «Родопстрой-97» ООД - ищец по делото, е подал отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното: В касационната жалба и в инкорпорираното в нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е развил доводи, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Неправилен бил изводът на въззивния съд, че заплащането на сумата на отстранения купувач е ирелевантно за спора; съдът по своя преценка и в нарушение на чл. 251, ал. 1 ГПК допълнил и тъкувал влязлото в сила решение за изкупуване, включително не съобразил становището в същото, че договорът от 17.02.2021 г. за доброволна отмяна - по взаимно съгласие, на правното действие на покупко-продажбата от 17.01.2020 г., му е непротивопоставим; въззивното решение страдало от липса на мотиви. Сочи, че въззивният съд не бил обсъдил всички твърдения и доводи на страните, всички доказателства за релевантните по делото факти. Следващото въведено основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение всички твърдения и доводи на страните, както и всички доказателства за релевантните по делото факти. Твърди се, че въззивното решение противоречи на т.т. 1 и 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на следните решения на ВКС: решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на II-ро т. о., решение № 376/04.11.2014 г. по гр. д. № 2956/2013 г. на IV-то г. о., решение № 13/22.02.2012 г. по гр. д. № 481/2011 г. на III-то г. о., решение № 38/25.02.2021 г. по гр. д. № 2049/2020 г. на IV-то г. о., решение № 104/02.10.2020 г. по гр. д. № 4252/2019 г. на III-то г. о., решение № 92/26.06.2020 г. по гр. д. № 2617/2019 г. на III-то г. о., решение № 86/05.10.2020 г. по гр. д. № 2566/2019 г. на I-во г. о., решение № 50/22.05.2019 г. по гр. д. № 1441/2018 г. на I-во г. о., решение № 77/12.10.2020 г. по гр. д. № 4227/2019 г. на II-ро г. о. Следващият въпрос, по който касаторът иска допускане на касационно обжалване, е: има ли правомощия въззивният съд да прави тълкуване на решение на ВКС, което представлява допълване на мотивите на същото, и да приема, без да бъде констатирано от ВКС, че е налице създаване на ново облигационно отношение между страните по дело с предмет по чл. 33, ал. 2 ЗС. Позовава се на решение № 92/26.06.2020 г. по гр. д. № 2617/2019 г. на ВКС, III-то г. о., но в контекста на предходния поставен въпрос. Позовава се на определение № 97/22.02.2013 г. по гр. д. № 426/2012 г. на ВКС, I-во г. о., и сочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС продажната цена следва да бъде внесена по сметка на купувача на имота, което той е сторил, плащайки в едномесечен срок по сметка на „Централ“ ЕООД и няма задължение и правно основание повторно да плаща същата сума на ищеца по делото „Родопстрой-97“ ООД. Без да поставя правен въпрос, касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед мотивите към обжалваното решение и поддържаните от касатора оплаквания, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка налице ли е очевидна неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че с решението по чл. 33, ал. 2 ЗС се създава ново облигационно правоотношение със страни съсобственикът - продавач и съсобственикът с признато право на изкупуване, поради което ирелевантно за изхода на спора по чл. 33, ал. 3 ЗС е плащането от последния на отстранения купувач. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.