Определение № 114 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3929/2021 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. В., чрез процесуалния й представител адв. М. В., срещу въззивно решение № 260123/28.05.2021 г. по в. гр. д. № 30/2021 г. на Добрички окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да отстранят течове на вода от техния апартамент в този на ищцата, за да упражнява последната свободно правото си на собственост. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателите поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са изложени множество материални и процесуални въпроси, които поради своето сходство могат да бъдат обединени и се свеждат до това допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение при упражняването на своите правомощия и до правилността на неговите фактически изводи. Сочи се противоречие със следната практика на ВКС: решение № 796/02.02.2011 г. по гр.д. № 1660/2009 г., първо г. о.; TP № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 691/02.02.2011 г. по гр. д. № 1620/2009 г. на първо г. о.; определение № 67/21.11.2008 г. по гр. д. № 2720/2008 г. на първо г. о.; решение № 131/01.06.2021 г. по гр. д. № 3652/2020 г. на трето г. о.; TP № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. №165/2020 г.; решение №62/17.07.2016 г. по гр. д. № 319/2016 г.; решение № 99/27.10.2020 г. по гр. д. № 4691/2019 г. на първо г. о.; решение № 18/23.02.2021 г. по гр. д. № 2356/2020 г.; определение № 149/12.04.2021 г. по гр. д. №3533/2020 г.; определение № 288/29.05.2013 г. по гр. д. № 1037/2013 г.; определение № 161/16.04.2021 г. по гр. д. № 1042/2021 г.; определение № 208/17.05.2021 г. по гр. д. № 4143/2020 г.; определение № 271/19.05.2021 г. по гр. д. №1751/2020 г. на второ г. о.; определение № 183/23.05.2021 г. по гр. д. № 4131/2020 г. на второ г. о.; решение № 796/02.02.2011 г. по гр. д. № 1660/2009 г. на първо г. о.; решение № 691/02.02.2011 г. по гр. д. № 1620/2009 г. на първо г. о; определение № 67/21.11.2008 г. по гр. д. № 2720/2008 г. на първо г. о.; ТР № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касация М. Р. Г. и Господин Д. Г., чрез процесуалния си представител адв. А. А., считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Въззивният съд приел, че е сезиран с иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците, собственици на апартамент, намиращ се над този на ищцата, да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в извършване на ремонт– преместване на мивката от кухнята в коридора на апартамента им, което предизвикало теч на вода, избила по таваните и стените на кухнята, банята и тоалетната. В хода на първоинстанционното производство били назначени първоначална и допълнителна техническа експертиза, а във въззивното производство допусната и тройна експертиза, извършена от други три вещи лица. Изслушаните експертизи в първоинстанционното производство са извършили оглед на вертикалните клонове на ВиК инсталациите, разположени в комуникационен комин в точката на преминаване през таванната стоманобетонна плоча. Констатирали са ремонтни дейности в апартамента на ответниците– мивката от кухнята е изместена в коридора и до нея е разположена пералнята, водата от която се оттичала в мивката, а от мивката водата се оттичала по тръба, която била включена във връзката на тоалетната чиния към канализацията. Експертите констатирали още и повреди в апартамента на жалбоподателката, причинени от протичане на вода– в кухнята и банята имало участъци, на които боята и шпакловката на тавана са подпухнали и олющени, като било установено, че над тези участъци минавала общата ВиК инсталация на жилищния блок. И трите експертизи били единодушни в своето заключение, че извършените от ответниците ремонтни дейности не са причина за течовете на вода по таваните на кухнята и банята на ищцата. Посочени са три възможни причини за същите– от компрометиран сифон в санитарното помещение на ответниците, от компрометирано фугиране на плочките в същото и от компрометиране на общата инсталация. Допълнителната експертиза установила, че течът е от мястото, където минава централен клон на ВиК инсталацията. Идентични течове имало и в апартамента на ответниците. Горният извод е възпроизведен и в заключението на тройната експертиза, според което проблемът бил в общата водопроводна инсталация на жилищния блок, която била стара /от преди 45 години/, корозирала и амортизирала. Установен бил и теч от тетката за апартамента на ответниците, която е връзката на водомерното звено към вертикалния водопроводен клон. Макар и не голям /водата не шуртяла, а сълзяла/, той се събирал в долната плоча, просмуквал се през бетона и избивал на тавана в банята и съседната на нея кухня в долния апартамент на ищцата. Според вещите лица, подмяната на тетката създавала опасност от предизвикване на допълнителни увреждания на общата водопроводна тръба, поради което спирането на теча налагало цялостна подмяна на общата водопроводна тръба. След съвкупен анализ на експертните заключения и дадените обяснения от вещите лица, са направени следните фактически изводи: теч на вода в коридора на апартамента на ищцата нямало; налице е теч на вода по тавана на санитарното помещение, както и по тавана на кухнята и по стената на кухнята към санитарното помещение. Течовете не са резултат от изместването на мивката в апартамента на ответниците, а са резултат на прокапването на вода от тетката /връзката/ на водомерното звено на апартамента на ответниците към вертикалния водопроводен клон, натрупването на конденз и амортизирането на вертикалния водопроводен клон. Предвид гореизложеното, въззивния съд приел, че ответниците не носят отговорност за търпените от ищцата неудобства и ограничения, тъй като съгласно правилото на чл. 38 от ЗС водопроводната инсталация на жилищния блок принадлежи на всички собственици и ответниците не може да бъдат задължени да извършват самостоятелни действия по поправката й. Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По поставените въпроси отнасящи се до това, дали въззивният съд е допуснал процесуално нарушение при упражняване на своите правомощия: Същите не са правни въпроси по смисъла на т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материално-правният или процесуално-правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Всеки от въпросите касаещи допуснати от въззивния съд процесуални нарушения /отказ за преразпит на вещите лица; липсваща цялостна оценка на експертизите; неизвършване на процесуални действия, които да установят по категоричен начин причините за теча и др./ представлява въпрос по правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това, че въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните предпоставки, предвидени в т. 1 и т. 3 на цитираната разпоредба. Независимо от горното трябва да се посочи, че част от цитираната съдебна практика /включително и тълкувателният акт/ е неотносима към спора. В решение № 99/27.10.2020 г. по гр. д. № 4691/2019 г. на първо г. о., е даден отговор на въпроса допустимо ли е съдът, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, да се произнесе по обстоятелства, на които страните не са се позовали, и да даде защита извън предметната рамка на спора. В решение № 131/01.06.2021 г. по гр. д. № 3652/2020 г. на трето г. о., е посочено, че според чл. 270, ал. 1 ГПК когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Останалата съдебна практика е свързана с правомощията на въззивната инстанция като съд по същество, който следва да разреши материалноправния спор, като обсъди доказателствата по делото. В обжалваното въззивно решение се съдържа такова обсъждане, като правилността на направените изводи не може да бъде проверена в производството по допускане на касационно обжалване. По поставените въпроси отнасящи се до правилността на фактическите изводи на въззивния съд: В това производство касационната инстанция не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивния съд, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата. При селектиране на касационната жалба с определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Предвид изложеното формулираните от жалбоподателя въпроси не са правни и не обосновават допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Същата не е обоснована от касатора и не се констатира директно от мотивите на обжалваното решение. Ответниците по касационна жалба не са заявили искане за разноски в касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение