Определение № 48 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3063/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу решение №.ІV-147/22.07.20 по г.д.№.1868/19 на ОС Бургас - с което, след отмяна на решение №.2355/4.10.19 по г.д.№.118/19 на РС Бургас, упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. Д. Н. е предоставено на бащата Д. К. Н. /при който да бъде и местоживеенето му/, определен е режим на лични контакти с майката /през учебната година - на всеки три месеца по 5 дни в края на третия месец или през друго време след предварително уточнение с бащата, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година през зимната ваканция, вкл. Коледа и Нова Година; всяка нечетна година – през пролетната ваканция; три дни за всеки личен празник на майката; всяка нечетна години – три дни за рождения ден на детето/ и тя е осъдена да плаща издръжка /по 250лв. месечно, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване/; дадено е разрешение на основание чл.127а СК, заместващо съгласието на бащата, до навършване на 14-годишна възраст на детето да пътува придружено от майката или от упълномощено от нея лице до държавите от ЕС, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в периода, в който майката има право на лични контакти; насрещните й искове за родителски права са отхвърлени. Ответната страна Д. К. Н. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е изследвал релевантните факти във връзка с отношенията между родителите и детето, техния родителски капацитет и условия на живот. Приел е - на база събраните доказателства, вкл. показания на свидетели, експертизи, социален доклад, изявления на страните и детето, които са били изслушани, че: страните са родители на непълнолетното дете Д. /род. на 19.01.07г./, живеели са заедно на съпружески начала до 2018г., когато са се разделили, последното им общо местоживеене /в периода 2015-2018/ е било в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия в жилище под наем; там основна грижа за детето до м.07.2017 полагала майката на ищеца, която заминала с тях, за да им помага /Д.Д. излизала рано сутрин и се връщала късно вечер, понякога дори в събота и неделя/; през 2018 бащата и детето се върнали в България, като от тогава живеят в [населено място], в жилище, собственост на майката на ищеца и заедно с нея, а майката на детето продължила да живее в Лондон в съвместно обитаваното преди от страните жилище; връща се в България веднъж на един или два месеца, търси контакт с детето, купува му дрехи, подаръци, води го на почивка; понастоящем живее в къща на два етажа под наем в Лондон заедно с приятеля си, който има много добро отношение към сина й. Детето се е оплаквало от отношението на майка си на баба си по бащина линия – на която споделяло, че след като тя се прибрала в България, майка му не се е грижела за него, ходело е неугледно и неизпрано на училище; на св.С. също казвало, че майка му не се държи добре - по време на тяхна почивка употребила алкохол, обиждала го и то се обадило на баща си да дойде да го вземе. Съдът се е позовал на заключението на тричленната психологическа експертиза. Посочил е, че съгласно същото детето е привързано и към двамата родители, проявява лоялност и обича и двамата; харесва майка си, която определя като умна и красива, и се гордее с постиженията й; и двамата родители обичат детето, желаят да се грижат за него и имат родителски капацитет за това. Желанието на детето да живее с бащата е вследствие на досегашния му социален и емоционален опит. Връзката с бащата е значима, силна, здравословна; с него детето се чувства сигурно; откакто е с него в България има приятелски кръг и училищна среда, налице са позитивен опит и спокойна, удовлетворяваща преценка за средата, в която живее. Според експертизата с оглед благополучието на детето е добре то да продължава да живее при баща си, който има родителски капацитет и възпитателски, емоционален и материален ресурс; доколкото е по-привързано към него в емоционален план и се чувства по-щастливо и по-пълноценно с него, бащата е по-подходящия родител; той не е негативизирал образа на майката и не е допускал отчуждаване от нея; следва да се имат предвид и възрастта и пола на детето /то се нуждае от мъжкия, бащин модел на поведение/, социалното обкръжение, в което живее, полаганите грижи за възпитание и образование, по-добрите шансове за формиране на национална идентичност; няма данни за наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо майката, което определя липса на манипулация и настройване от страна на бащата; няма отчуждение, а обида, тъй като детето се чувства наранено от постъпката й. Съдът е отразил, че при решаване на въпроса на кого да бъдат предоставени родителските права следва да се вземат предвид комплекс от факти и обстоятелства. От значение е съществуващото и предхождащите го фактически състояния, налице ли са факти и обстоятелства, налагащи промяната му, личността на детето и неговите потребности, личността на двамата родители и техните родителски и възпитателски качества, тяхната среда. Прието е, че и двамата родители проявяват желание да се грижат за сина си, разполагат с възможности за това и имат добри характеристични данни /липсват доказателства някой от тях да упражнява вредно влияние или има негативно отношение към детето, респективно че някой от тях е поставил в опасност неговото физическо или психическо здраве/. Същевременно, предвид обстоятелството, че от 2018 бащата се грижи за, издържа и отглежда детето, за да се промени статуквото следва да се установи от една страна, че грижите са неадекватни, недостатъчни, че се упражнява вредно влияние и съществува опасност за физическо или емоционално развитие на детето, а от друга, че претендиращия родителска власт родител разполага с по-добър родителски капацитет, че е в състояние да предостави по-адекватни грижи и по-добри условия за отглеждане и възпитание на детето. От доказателствата е видно, че майката притежава родителски капацитет и демонстрира искрено желание да се грижи и отглежда детето. Предлаганите от нея, условия, обаче - в емоционален, възпитателски, образователен и икономически план, не са по-добри от тези на бащата. Връзката майка-дете е нарушена; видно от тройната експертиза налице е обида от страна на детето за начина, по който е бил разрешен въпроса с отглеждането му след раздялата на родителите. Съдът е посочил, че воден единствено от интереса на детето, което е момче, на 13години, намира, че фактическото състояние не следва да бъде променяно. Упражняването на родителските права трябва да бъде предоставено на бащата. С него детето се чувства спокойно, щастливо и обгрижено. Освен това то следва да се възпитава и отглежда в стабилна по отношение на уседналостта среда. В хода на растежа, заедно с родителите си, е пребивавало в България, Гърция, Великобритания, България. Поредната промяна в мястото и начина на живот, макар и в среда и обстановка, в които вече е било, с поредната необходимост от социална адаптация, в разрез с личното му желание, би съставлявало нов стрес-фактор, вреден за емоционалното му състояние и развитие. По отношение на режима на лични контакти с майката е прието, че същият следва да бъде съобразен с факта, че двамата родители живеят в различни държави. При това положение е възприет варианта, предложен от майката в исковата молба - в случай, че родителските права не бъдат предоставени на нея. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца /ППВС №.1/12.11.74 по г.д.№.3/74, реш.№.91/19.03.14 по г.д.№.6859/13, ІV ГО, реш.№.267/23.09.15 по г.д.№.7140/14, ІV ГО/ и преценката на съда за ефикасността и всестранната защита и интереса на детето при установени пречки от родителя, осъществяващ преките грижи за детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител /реш.№.64/20.02.12 по г.д.№.1398/11, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Във връзка с първия въпрос в задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, се приема, че съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства; упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието на децата, е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности; този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет; необходимо е да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай; по съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Съпоставил е възможностите на двамата родители по изведените в задължителната практика, вкл. ППВС 1/74г. критерии. Отчел е както, че от една страна и двамата родители имат желание да отглеждат детето, притежават нужния родителски капацитет за това и няма данни някой да е поставил в опасност физическото или психическото му здраве, така и че, от друга страна, не е установено грижите на бащата да са неадекватни или недостатъчни, респективно че майката е в състояние да предостави по-адекватни такива и по-добри условия за отглеждане и възпитание на детето. Напротив, на база подробно заключение на тройна експертиза съдът е приел, че предлаганите от нея условия в емоционален, възпитателски, образователен и икономически план не са по-добри от тези при бащата, не са достатъчни за промяна на така установения фактически режим и подобна промяна не е в интерес на детето. Мотивите са свързани с най-добрия интерес на детето, преценен с оглед неговата възраст и пол /момче на 13г./, осигурен психически комфорт, сигурност и стабилност при бащата, вкл. с оглед наличието на уседналост на средата. Съобразена е експертната оценка на тройната експертиза за това какво разрешение би било по-подходящо с оглед интересите на детето - изводът на експертите е, че поредна промяна в мястото и начина на живот, макар и в среда и в обстановка, в която вече е било, с поредна необходимост от социална адаптация, в разрез с личното му желание, би съставлявало нов стрес, който е вреден за неговото състояние и развитие. Експертното заключение е подробно, мотивирано, обосновано в извода си за липса на синдром на родителско отчуждение - и съответно обяснения относно наличието на наченки на отчуждение предвид обидата на детето и трудната ситуация, в която е поставено, и в извода си за това какво изисква най-добрия интерес на детето. Вещите лица изрично сочат, че на този етап двамата родители, без да притискат детето си, следва да изберат подходящ подход, който плавно и без натиск да промени в положителна посока отношението му към майката. Същевременно, с цел осигуряване на максимална възможност за пълноценни контакти между детето и майката, предвид различната държава на работа и местоживеене на същата, е определен режим на контакти, който е предложен от нея в хипотеза на отхвърляне на претенциите й за упражняване на родителските права. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от наличната задължителна практика и съответно хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК, респективно нарушаване на най-добрия интерес на детето, за който съдът е длъжен да следи и служебно. Вторият въпрос предпоставя условие, което не е било прието от въззивната инстанция. Съдът не е приемал, че бащата е създавал пречки за общуването на детето с майката /това не се установява и от доказателствата, вкл. предвид заключението на тройната експертиза - доколкото експертите изрично сочат липсата на синдром на родителско отчуждение и манипулация и настройване от страна на бащата срещу срещи и нормални отношения между детето и майката - и същевременно заявяват, че е налице обида и емоционално отдалечаване от липсата на опит на майката да задържи детето във Великобритания през 2018г., да покаже, че го иска/. Предвид изложеното въпросът не съставлява правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГК и не ми могъл да обуслови допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко посочено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 2000лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,