Определение № 176 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3755/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение12.03.2021 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.106/7.08.20 по г.д.№.22/20 на АС Варна. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 502лв. /петстотин и два лева/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ФЗ Панайотов и Щерев“ООД срещу решение №.106/7.08.20 по г.д.№.22/20 на АС Варна, с което е потвърдено решение №.1172/17.10.19 по г.д.№.2701/18 на ОС Варна за отхвърляне на предявения от касатора частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 25100лв., съставляваща част от вземане в размер на 82500лв. Ответната страна Н. А. Д. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че на 5.11.18 в 17.27.47ч. чрез системата за онлайн банкиране на „Уникредит Булбанк“АД е било създадено нареждане кредитен превод на сумата 82500лв. от банкова сметка на „ФЗ Панайотов и Щерев“ООД в банкова сметка [банкова сметка] на „Агрея“ЕООД с посочено основание „966“; преводът е изпълнен на 6.11.18 в 9.34.57ч. и е подписан в 9.34.23 от А. И. П. - служител на ищеца с оторизиран достъп за извършване на подобна операция; безспорно дружеството, вписано като получател на преведената сума-„Агрея“ЕООД, не е титуляр на банковата сметка, посочена в платежното нареждане като сметка, по която да се извърши превода; последната е била открита на 29.10.18 с титуляр Н. А. Д.-който, след постъпването на преведената от ищеца сума 82500лв., се е разпоредил с нея /62500лв. са прехвърлени по друга негова сметка, 10000лв. са изтеглени в брой, с 9795лв. е извършил покупка на валута/. При тези обстоятелства е формиран извод, че имуществото на ищеца е намаляло с горната сума, която е увеличила това на ответника, и последният не е навел основание за нейното получаване. Отбелязано е, че това не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск е основателен-за да е налице фактическият състав на чл.59 ЗЗД, освен установяване на обогатяване без основание и обедняване за сметка на обогатяването, необходимо условие е обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти – като доказването на това е в тежест на ищеца. В настоящия случай твърдението за причината за неоснователното разместване на имуществото е вмешателството на неустановено лице, което е подменило волята на въззивника, променяйки чрез неоторизиран достъп номера на банковата сметка на получателя /вписана в създаденото от неговия служител електронно платежно нареждане за превод/ преди постъпването и изпълнението му в задължената банка. Това твърдение е намерено за недоказано при условията на пълно и главно доказване. При тези обстоятелства е прието, че доколкото по делото не е установено неоснователното обогатяване на ответника, респективно намаляването на имуществото на ищеца, да е в резултат именно на горното обстоятелство, предявеният иск е неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Формулира следните въпроси, във връзка с които се твърди отклонение от задължителната практика: 1.“Следва ли да се дава от съда правна квалификация на заведения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД като такъв по чл.59 от ЗЗД, доколкото е налице доказателство за наличие на твърдяната в исковата молба хипотеза на чл.55 ал.1 от ЗЗД, а искът по чл.59 от ЗЗД се явява субсидиарен при липса на друга възможност за защита?“ /реш.№.119/26.11.10 по г.д.№.871/09, реш.№.242/21.12.15 по г.д.№.3664/15, реш.№.159/28.10.16 по г.д.№.2256/15, реш.№.97/1.08.14 по г.д.№.1250/11, реш.№.91/15.04.14 по г.д.№.6541/13, т.5 от ППВС 1/28.05.79, ТР 2/28.09.11 на ВКС, ОСГТК на ВКС, по тълк.д.№.2/10/; 2.“Независимо от правната квалификация, дадена от съда - по чл.55 ал.1 или по чл.59 ЗЗД, за успешно провеждане и доказването и с оглед доказателствената тежест, достатъчно ли е ищецът да докаже наличието на обедняване у него за сметка на обогатяването на ответника, както и връзката между тях, дори при липса на каквото и да било правоотношение между страните и имат ли значение други сочени в исковата молба обстоятелства, неводещи до промяна в наличието на неправомерно имуществено разместване?“/реш.№.276/ 171.02.20 по г.д.№.4663/18, реш.№.189/4.02.14 по г.д.№.141/12, І ТО, реш.№.29/28.03.12 по г.д.№.1144/10, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с втория въпрос относно разпределението на доказателствената тежест. Съгласно цитираната практика /реш.№.276/ 171.02.20 по г.д.№.4663/18, ІV ГО, реш.№.29/28.03.12 по г.д.№.1144/10, ІV ГО/ в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено фактите и обстоятелствата, а в петитума - да индивидуализира претендираното право, като посочи съдържание му; той не е длъжен да сочи правна квалификация на предмета на делото, а дори да е посочил такава, тя не обвързва съда - който трябва сам да определи вярната квалификация на претендираните права, възражения, реплики, дуплики; искът по чл.55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването; в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 502лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,