Определение № 9 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 53/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Силистра и Районен съд – Силистра относно съда, родово компетентен да разгледа, предявеното от Ж. С. С., в качеството му на законен представител на „ЖАК“ ЕООД, чрез пълномощник адв. З. Господинова, искане за изменение на Определение № 143/29.05.2025 г., постановено по АНД № 368/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта за разноските. Предвид предписанието на чл. 135, ал.5 АПК, възникналият спор за подсъдност между общ и административен съд, следва да бъде разрешен от петчленен състав, включващ съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. След запознаване с относимите към предмета на спора материали по делото, настоящият съдебен състав намира за установено следното: С Определение № 143/29.05.2025 г. по АНД № 368/2025г. по описа на Районен съд – Силистра, на основание чл. 63г от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е прекратено производството по делото, образувано по жалба на Ж. С. С., в качеството му на законен представител на „ЖАК“ ЕООД, чрез пълномощник адв. З. Господинова, против Електронен фиш, серия К, № 10549151 на ОД на МВР – Силистра. На основание чл. 63д, ал.1 и ал.2 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал.2 АПК, ОД на МВР – Силистра е осъдено да заплати на Ж. С. С., в качеството му на законен представител на „ЖАК“ ЕООД сторените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в редуциран размер от 200 лв. (двеста лева), вместо претендирания размер от 900 лв. (деветстотин лева). В Административен съд – Силистра е постъпила частна касационна жалба от Ж. С. С., в качеството му на законен представител на „ЖАК“ ЕООД, чрез пълномощник адв. З. Господинова, с искане за изменение на Определение №143/ 29.05.2025 г., постановено по АНД № 368/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра. Административният съд е приел, че частната жалба представлява искане от ответната по делото страна пред въззивната инстанция за изменение на постановеното определение, в частта за разноските, поради което компетентен да се произнесе по това искане е съдът, който се е произнесъл относно тяхната дължимост. Предвид изложеното с Определение № 1068/19.09.2025 г., постановено по ЧКАНД № 230/2025 г., частната касационна жалба е оставена без разглеждане, производството пред Административен съд – Силистра е прекратено, и делото е върнато на Районен съд – Силистра за произнасяне по искането за изменение на Определение № 143/29.05.2025 г., постановено по АНД № 368/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта за разноските. С Разпореждане от 29.09.2025 г., постановено по АНД № 368/ 2025 год. по описа на Районен съд – Силистра, въззивният съдия отказва да се произнесе, като измени Определение № 143/ 29.05.2025 г., постановено по АНД № 368/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра, поради липсата на процесуален ред за това (дословно възпроизвеждане на постановения диспозитив). Изложени са мотиви, че съдебното производство пред въззивната инстанция по АНД № 368/2025 г. е приключило с Определение № 143/29.05.2025 г., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 63г ЗАНН. Развити са съображения, че при прекратяване на производството по делото, съдът се е произнесъл и по чл. 63д ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал.2 АПК, като е редуцирал адвокатското възнаграждение в пределите на чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Посочено е, че пред Районен съд – Силистра не е отправено искане за изменение или допълнение на постановеното определение, в частта му за разноските, поради което не се споделят дадените от касационната инстанция указания за произнасяне по реда на чл. 176а АПК /идентичен с режима на чл. 248, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и във връзка с чл. 63д, ал.1 ЗАНН/. Аргументирана е теза, съобразно която особеният ред на обжалване на актовете по чл. 58д ЗАНН, който смесва административни и наказателно процесуалноправни елементи, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет е не решение на районен съд, както изрично е указано в закона, а акт на прекратяване на съдебно производство в предвидените в закона случаи. В подкрепа на горното е посочено, че конструкцията, която се предлага да се приложи по аналогия е уредена в Глава Х АПК „Оспорване на административните актове пред първата инстанция“, Раздел I “Оспорване на индивидуални административни актове“, където систематически е нормата на чл. 176а АПК. В Административен съд – Силистра е постъпила частна касационна жалба от Ж. С. С., в качеството му на законен представител на „ЖАК“ ЕООД, чрез пълномощник адв. З. Господинова, против Разпореждането от 29.09.2025 год., постановено по АНД № 368/2025 г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е отказано произнасяне по искане за изменение на Определение №143/29.05.2025 г., постановено по АНД № 368/ 2025 г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта за разноските. При разглеждане на частната жалба от съдебния състав на административния съд е формиран извод, че съдържанието на Разпореждането от 29.09.2025 год., постановено по АНД № 368/2025 г., сочи на акт за повдигане на спор за подсъдност, в какъвто смисъл следва да се тълкува диспозитива на Районен съд -Силистра. Предвид изложеното, с Определение № 1420/19.12.2025 г. е прекратено производството по КАНД № 378/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра и производството е изпратено на смесен състав на ВКС и ВАС по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Силистра и Районен съд - Силистра относно разглеждането на искането за изменение на Определение № 143/29.05.2025 г., постановено по АНД № 368/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта за разноските. Касационната инстанция намира, че основните правила за присъждане на разноските са регламентирани с приложимите норми на чл. 176а от АПК /идентичен с режима на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, действал към момента на постановяване на акта/. Развити са съображения, че касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез института на препращането, като към НПК е реферирано единствено по отношение на касационните основания за отмяна, а към АПК - за всички други въпроси извън тях. Акцентирано е върху обстоятелството, че процесуалният ред пред съда, постановил акта, не е изчерпан. При така установената фактическа обстановка, настоящият петчленен състав, включващ съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, намира от правна страна следното: По силата на относимата разпоредба, установена в чл. 63д. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК отговорността за разноските по съдебноадминистративните производства, в т. ч. и за разноските за адвокатско възнаграждение, законът е обвързал с реализацията на конкретно указани в посочената разпоредба хипотези, сред които е и прекратяване на производството по делото. Поради това възлагането на разноските следва да се направи при приключването на съдебното производство пред съответната инстанция и в зависимост от изхода на правния спор. Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В съответствие с горното, в разпоредбата на чл. 172а, ал.1, т.7 АПК, като задължителен реквизит от съдържанието на съдебното решение, е нормативно установено изискването да бъде посочено в тежест на кого се възлагат разноските. С § 27 от ЗИД на АПК /Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г./ е създаден нов чл. 176а, който предвижда специален ред за изменение на решението в частта за разноските по реда на АПК, приложим в съответствие с § 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК /Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г./, аналогичен на реда разписан в чл. 248 ГПК. При анализа на относимата правна уредба се налага изводът, че отговорността за разноски е субсидиарна и винаги обусловена от изхода на материалноправния спор. Производството по изменение или допълване на решението в частта за разноските (чл. 248 ГПК, респективно чл. 176а АПК) не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Разглеждането на искането за изменение или допълнение на решението в частта на разноските се извършва от съда, приключил делото в съответната инстанция, т. к. произнасянето по основателността му е съставна част от произнасянето по спора, предмет на делото. Целта на производството по чл. 248 ГПК, респективно чл. 176а АПК, е да се отстранят пропуски или грешки на съда, което достатъчно ясно индикира за несамостоятелния му характер. И именно принадлежността на този въпрос към границите на осъществявания по делото съдебен контрол го прави подчинен на режима, приложим към основния спор. Затова и разпоредбите на чл. 248, ал. 3 ГПК, респективно и чл. 176а, ал.3 АПК изрично установяват, че определенията за разноските могат да се обжалват по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 176а, ал.4 АПК, съгласно която при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Горният извод е обусловен от липсата на депозирана касационна жалба срещу въззивното решение, респективно определение. В конкретния случай е направено единствено искане за изменение на въззивното определение, в частта за разноските. При тези факти компетентен да реши спора е гражданският съд, който по правилата за родовата и местна подсъдност е Районен съд - Силистра. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав, включващ съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,