Определение № 1263 от 24.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 45/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С., чрез процесуален представител, против Решение № 841 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 183/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Решение № 5654 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 279/2023 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която предявеният от настоящия касатор срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над присъдените 80 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 29.08.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, е отхвърлен като неоснователен.

В касационната жалба се поддържа, че в атакуваната част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане допълнително на сумата от още 40 000 лв., представляваща разликата между присъдените 80 000 лв. и пълния размер на иска от 120 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са обусловили правните изводи на въззивния съд в противоречие с практиката на касационната инстанция, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС 4/68 г., следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение ?“;

2. „Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната ?“;

3. „Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по-малък от процесния ?“;

4. „При определяне размера на неимуществените вреди, вследствие на причинените телесни повреди, следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди ?“.

По въпроси № 1, № 2 и № 4 се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г.; Решение № 39 от 07.05.2020 г. по т. д. № 1184 от 2019 г. на ВКС; Решение № 128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 231/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 3, както и по останалите три формулирани въпроса, се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът – ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от С. И. С. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 120 000 лв. (след увеличение на първоначално предявения иск от 80 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2021 г. – датата на сезиране на застрахователя. С постановеното по спора решение ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е било осъдено да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2021г. до окончателното й изплащане, като исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв. е била отхвърлена като неоснователна.

Сезиран с въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част на решението, за да достигне до идентичен с този на първоинстанционния съд правен извод, Апелативен съд – София е приел, че първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка по делото, а именно: С влязло в сила на 25.11.2022 г. решение на Великотърновския районен съд по АНД № 1281 от 2022 г., Р. Д. В. бил признат за виновен в това, че на 29.08.2021 г. на път I - 4, км. 112+000, при управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел 207, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДВП и чл.21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което реализирал кос челен удар с насрещно движещия се в посока към [населено място] лек автомобил марка „Ланд Роувър“, модел „Фрийлендер“, управляван от собственика му С. И. С., с което по непредпазливост причинил на последния телесни увреждания; Въз основа на приетите по делото комплексни автотехническа и медицински експертизи, психиатрична експертиза и представена медицинска документация е установено, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил следните увреждания - черепно-мозъчна травма, състояща се в сътресение на главния мозък и контузия на главата, травма на шийния отдел на гръбначния стълб със спондилолистеза на ниво С5-С6, двустранно счупване на дъгата на долните ставни израстъци на пети шиен прешлен и мигрирал дисков фрагмент от травматична дискова херния на ниво С5-С6, зад тялото на пети шиен прешлен, притискащ гръбначния мозък; Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е от около една година, като през първите три месеца ищецът търпял интензивни болки; Към момента на съдебното производство ищецът продължавал да има ограничение в обема на шийния отдел и лекостепенна горна пареза, по - изразена в лявата ръка, като била направена неблагоприятна прогноза за пълното му възстановяване; Приета била за установена преживяна психическа травма в резултат на ПТП-то и отказ от шофиране.

При произнасянето си по спорния по делото въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е намерил за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че първата инстанция не е съобразила, че се касае за увреждания, водещи до опасност за живота на пострадалия и представляващи тежка телесна повреда, като изрично е посочил, че уврежданията са били съобразени такива, каквито са били определени от медицинските експерти, подробно обсъдили медицинската документация. В тази връзка въззивната инстанция е посочила, че макар и първоначално лечението в болницата в [населено място] да е било неправилно поради настъпило последващо влошаване, то след операцията в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ при ищеца, макар и след около два месеца, е започнало да настъпва подобрение, без да се стигне до засягане на гръбначния или на главния мозък, а самото обезщетение се следва не за възможните последици от уврежданията, а за реално настъпилите такива. Акцент в мотивите на съда е поставен на обстоятелството, че ищецът, макар и със затруднено движение във врата, болки в главата и по слаба лява ръка, е подвижен, може да се обслужва и не се налага друг да полага грижи за него, извън положените грижи през първоначалния период от три месеца след катастрофата. По делото пред въззивната инстанция е бил представен амбулаторен лист за преглед от невролог, потвърждаващ установените с експертизите по делото последици от травмите, слабост на двата крака и на двете ръце, но без данни това да представлява влошаване на състоянието след прегледите и приетите експертизи пред първата инстанция. Съдът е посочил също така, че към момента на преживяното ПТП пострадалият е на 73 г. и е имал дегенеративни промени в шийната част на врата и преди претърпяната катастрофа.

При тези констатации Апелативен съд - София напълно е споделил извода на първата инстанция, че следващото се в конкретния случай обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да е в размер на 80 000 лв. При определянето му е съобразено и въздействието на случилото се върху психическото състояние на пострадалия, промяната в начина му на живот, както и социално-икономическата обстановка в страната към момента на ПТП и необходимостта от поддържащо лечение. Решаващият въззивен състав изрично е посочил, че при постановяване на обжалваното решение първата инстанция не се е отклонила от указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС по приложението на чл.52 ЗЗД, като е намерил за уместно в тази връзка да подчертае, че справедливо би било онова обезщетение, което е достатъчно, за да покрие всички преки и непосредствени вреди от увреждането съобразно фактите на конкретния случай, без да ги превишава, но и без да остава недостатъчно за тях. В заключение въззивният съд е приел, че справедлив паричен еквивалент, който е достатъчен да репарира претърпените неимуществени вреди от пострадалия, е именно сумата от 80 000 лв., която правилно е била определена от първоинстанционния съд и която не е нито завишена, нито занижена, а е съответна на претърпените вреди.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Формулираните в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси №№ 1,2 и 4 са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установяват обаче допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като второто от тях е заявено бланкетно и без отчитане наличието на многобройна практика на касационната инстанция по така обобщения въпрос, включително и на задължителна такава.

При определяне на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените на пострадалия травми; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер; негативното отражение на инцидента върху върху емоционално-психическото състояние на ищеца. Доводите на касатора при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии в подкрепа на защитната му теза. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

Поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос № 3 от изложението е насочен директно към правилността на обжалваното решение, поради което не отговаря на критериите за правен въпрос, съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.

Поради непредставяне на доказателства за сторени разноски за настоящото производство, искането на ответника по касация за присъждане на такива е неоснователно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК