Определение № 50562 от 13.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2078/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.А. Т. от САК съвместна касационна жалба на ищците В. С. Д., Л. С. Д., С. С. М., Т. С. Д. и Е. С. Д. срещу решение № 261559 от 09.05.2022г. по възз.гр.д.№ 5603/2021г. на СГС.С него след отмяна на решение № 20272762/09.1.2.2020г. по гр.д.№ 5938/2019г. на СРС е постановено друго за отхвърляне на предявените против ЗД „Бул инс“ АД искове, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. чл.45 ЗЗД, за обезщетения от по 20 000лв. на всяка от ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат им С. С. Д. в резултат на ПТП, настъпило на 24.03.2015г., и са присъдени разноски в тежест на касаторите. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни, а отхвърля други, и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се.Считат, че допуснатото процесуално нарушение е довело до неправилния извод за недоказаност на обстоятелствата за претърпените от тях вреди от смъртта на брат им.Релевирани са и доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика по чл.290 ГПК.Искането е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълните претендирани размери от по 20 000лв.и за присъждане на разноски. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са се позовали на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 70/03.06.2019г. по т.д.№ 755/2018г. и решение № 310/06.02.2019г. по т.д.№ 2429/2017г., II т.о., но не са формулирани конкретни правни въпроси. В подадения чрез адв. М. Г. писмен отговор ответникът ЗД „Бул инс“ АД релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.В допълнителна молба е инкорпориран списък на разноските по чл.80 ГПК и са приложени договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация по ЗДДС на адв.М.Г.. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че ищците са сестри на С. С. Д., починал в резултат на ПТП, настъпило на 24.03.2015г. Установил е, че пътното произшествие е причинено изключително от противоправното поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество.Като е анализирал показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели В. Б. и К. П., решаващият състав е приел за установено, че ищците са обичали много починалия си брат, който е живял с три от тях – Л., В. и С., помагал им е финансово, грижел се е за децата им, поправял е електроуредите, полагал е грижи и за болната им майка, както и, че ищците са изживели много тежко загубата на брат си и досега скърбят за него. Приел е, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено в отклонение от разясненията, дадени с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като са присъдени обезщетения в пълните претендирани размери, без да са изложени каквито и да е мотиви и да са анализирани отношенията на ищците с починалия им брат.Въззивният съд е счел, че от събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели, не може да се направи извод, че отношенията между ищците и брат им са се отличавали с особена близост по см. на посоченото ТР и поради това ищците са понесли морални болки и страдания, по- интензивни и продължителни от нормалните.Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява нормална духовна и емоционална близост между брат и сестри, характеризираща се с взаимна обич, привързаност и морална подкрепа, като вследствие на начина на възпитание и създадените още в ранна детска възраст отношения ищците са били привързани към единствения си брат, но тази близост не се отличава с нищо изключително от гл.т. на традиционните за българското общество отношения между децата в едно семейство.Посочил е, че по делото не са събрани други доказателства, от които да се установяват особени житейски ситуации или обстоятелства, довели до силно сближаване между ищците и брат им до степен, надхвърляща нормалната за подобен вид родствена връзка, като по делото не е установено ищците да е следвало да разчитат на моралната и житейската подкрепа единствено на брат си, респ. да са били лишени от житейска опора по причина, че са го изгубили внезапно и преждевременно.Приел е, че установеното съдържание на отношенията между ищците и техния брат насочват към духовна и емоционална връзка, която е присъща на деца, израснали и възпитани в традиционно българско семейство, но не би могла да се квалифицира като „трайна и дълбока емоционална връзка“ и като „особено близка връзка“, каквато се има предвид в т.1 на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.На следващо място решаващият състав е приел, че изискването за изключителност не е изпълнено и по отношение на претърпените от ищците неимуществени вреди.В тази връзка са формирани мотиви, че от свидетелските показания не се установява понасянето от ищците на морални болки и страдания, надхвърлящи тези, които всеки човек би изпитал от смъртта на негов брат или сестра.Прието е, че, предвид силната обич и привързаност на ищците към брат си, те несъмнено са изживели тежко внезапната му и преждевременна смърт и са понесли болки и страдания по повод загубата му, но преживеният стрес и тъгата от загубата са нормално присъщи за отношенията при подобен вид родствена връзка и техният интензитет и продължителност не могат да обосновават извод, че е налице основание да се направи изключение от разрешенията, дадени с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.Крайният извод е, че в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС общото основание за селектиране на касационните жалби е изяснено така: Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Касационният съд може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. В случая касаторите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Както е изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Ето защо и, тъй като при дължимата служебната проверка не се констатира да съществува вероятност обжалваното въззивното решение да е нищожно или недопустимо, липсва основание за допускане на касационно обжалване. С оглед на този изход на производството на касаторите не се дължат разноски. На ответника се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 4500лв., чието извършване е доказано с договора за правна защита и съдействие. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: