Определение № 616 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2523/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 203 от 15.09.2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу решение № 136 от 29.06.2022 г.по в.гр.д. № 208/2022 г. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането, с искане за отмяната му и допускане на касационната жалба до разглеждане. Сочи се, че независимо от ниския материален интерес по делото, касационното обжалване на решението следва да се допусне, с оглед значимостта на наведените в жалбата нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доказването на сключен договор по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. Т. И., чрез процесуален пълномощник, в който се застъпва становище за правилност на разпореждането, с оглед цената на иска – 390.04 лв. и правилото на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: За да постанови атакуваното разпореждане, с което на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК е върната депозираната от „Изи Финанс“ ЕООД касационна жалба, съдията-докладчик по в.гр.д. № 208/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване предвид цената на иска – 390.04 лв. и разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Процесуално законосъобразен е изводът, че въззивното решение, срещу което е подадена касационна жалба, е изключено от обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Съдията-докладчик по въззивното дело правилно е съобразил, че делото се разглежда като гражданско /чл.113, изр.2 ГПК/, с приложимост на правилата на общия исков процес, вкл. и на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, според която решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на обжалване пред ВКС. В случая се касае за предявен установителен иск от потребител на финансови услуги - за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от сключен по реда на ЗПФУР договор № 297798 от 18.05.2020 г. С оспорената клауза е предвидена неустойка в размер на 390.04 лв. при неизпълнение на задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение на договора. Наред с вида на делото, законодателят е въвел обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените въззивни решения – паричната оценка на предмета на съответното дело. След като цената на предявения и разгледан установителен иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, е 390.04 лв. - под предвидения имуществен праг за допустимост на касационно обжалване, подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима. Преценката за допустимост на жалбата не е обусловена от значимостта на релевираните с нея пороци на въззивния съдебен акт. Развитите в частната жалба доводи в тази насока са извън предмета на настоящото производство и не подлежат на обсъждане по същество. Предвид горното, въззивният съд правилно е реализирал възложените му правомощия по чл.286, ал.1, т.3 ГПК и е върнал недопустимата касационна жалба. Постановеното в този смисъл разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди. При този изход на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА частният жалбоподател следва да заплати на адвокат Д. В. М. от АК - Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение