Определение № 303 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от М. Д. Д., чрез пълномощника му адв.Д. С. срещу определение № 317/22.10.2012 г. по ч. гр.д.№ 291/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Ответната страна А. Ж. А. не взема становище по нея. Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №3571/12.07.2012 г. по гр.д.№705/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото въз основа на чл.126 ГПК. Прието е ,че от жалбоподателя по-рано е предявена идентична искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№1331/2011 г. на Бургаския окръжен съд, което в момента е на производство.Въззивният съд е счел, че е налице пълен субективен и обективен идентитет между двете дела, и че този извод не може да бъде променен поради различието в петитумите на двете искови молби, с които се иска осъждане на ответника да заплати различни по размер суми. В частната касационна жалба се прави оплакване за незаконност на състава, постановил обжалваното определение. Тъй като по съществото си то е за нищожност на съдебния акт, следва да бъде обсъдено извън основанията за селекция .Жалбоподателят твърди, че е предявил срещу съдията-докладчик искова молба вх.№92400/17.09.2012 г. на Софийски градски съд, а срещу останалите членове на съдебния състав –искова молба вх.№103627/12.10.2012 г. на същия съд, което е предпоставка да се приеме, че са налице основанията по чл.22 ГПК за отвеждането им. Счита,че като не са приели направения им отвод, а са постановили обжалваното определение, членовете на съдебния състав са проявили пристрастие и са му причинили вреди. Настоящият състав счита, че обжалваното определение не е нищожно като постановено от незаконен съдебен състав.Нищожност поради незаконен състав ще е налице, когато към момента на произнасянето на съдебния акт някой от членовете на състава не е притежавал качеството на съдия, когато не е постановено от състава завършил разглеждането на делото, когато е постановено еднолично, вместо от съдебен състав, когато липсва на надлежно волеизявление на съдебния състав или е налице невъзможност да се направи извод за наличие на надлежно волеизявление на съда, обективирано в неговия акт, когато не е подписано от мнозинството съдии и други хипотези, разгледани в мотивите на ППВС № 1/10.11.1985 г. т.15,както и ТР № 1/10.02.2012 г. по т.д.№ 1/2011 г. ОСГТК.Не е налице обаче незаконност на съдебния състав, който не е приел отвода, направен от страна по делото.Законодателят не е предвидил самостоятелно обжалване на определението, с което той се е произнесъл по такова искане. Контролът относно правилността на произнасянето по искането за отвод се провежда с контрола за правилността на постановения от съдебния състав акт. Следва да се отбележи,че в конкретния случай е приет отводът на първоначално определения чрез компютърно разпределение докладчик.На повторно определения също чрез компютърно разпределение докладчик и на останалите членове на състава не е било известно да са налице обстоятелства по чл.22 ГПК и поради това те не приемат отвода, направен общо на всички съдии от апелативния съд. Предявяването на цитираните по-горе искови молби непосредствено преди постановяване на обжалваното определение обективно не може да се отрази на безпристрастността им, след като дори не са били в известност за предприетото от него. По отношение на допустимостта до касационно обжалване на определението настоящият състав намира следното: Касационното обжалване е с ограничен достъп, като такова може да бъде допуснато в резултат на селектиране на частната касационна жалба.Предпоставка за това е обосноваването в нея на наличието на общи и допълнителни основания за допустимост съгласно посоченото в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК. Общо основание за допустимост е извеждането на материалноправен или процесуалноправен въпрос обусловил изводите на въззивния съд и който е от значение за изхода на делото. Жалбоподателят не е поставил такъв въпрос. Извън компетентността на касационния съд е да го формулира, изхождайки от оплакванията, съдържащи се в частната касационна жалба, съгласно разрешението в цитираното ТР, тъй като би нарушил диспозитивното начало. Липсва и позоваване на допълнително основание в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК .Посочена е формално хипотезата на т.3, но липсва каквато и да било аргументация в тази насока. Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ще е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промени в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. Жалбоподателят не е изложил доводи за неправилна съдебна практика, защо тя трябва да бъде преодоляна в поддържана от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване ВКС трябва да реализира. Поради изложеното обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. За пълнота трябва да се посочи, че по първоначално образуваното гр.д.№1331/2011 г. на Бургаския окръжен съд е предявен от жалбоподателя срещу ответника иск за неоснователно обогатяване, по който се претендира равностойността по пазарна стойност на недвижим имот към 16.08.2006 г. или към 05.04.2007 г. в размер на сумата 212 500 евро.С допълнителна молба вх.№10566/15.08.2011 г. е уточнено изрично,че не се претендират обезщетения за лишаване от право на ползване или за причинени вреди, а искът е за неоснователно обогатяване, като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на М. и Д. Д., както и че съдът не следва да променя посоченото основание.По настоящото дело е предявен от жалбоподателя срещу ответника иск за неоснователно обогатяване, по който се претендира равностойността по пазарна стойност на същия недвижим имот към 16.08.2006 г. или към 05.04.2007 г. в размер на сумата 212 500 евро.С допълнителни молби вх.№№7886/30.05.2012 г. и 9736/03.07.2012 г. е уточнено, че искът е за неоснователно обогатяване, като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на М. и Д. Д..Следователно не се оправдава твърдението на жалбоподателя, че първият иск е предявен на различно основание, а именно за причинени загуби и пропуснати ползи, тъй като той е направил изрично изявление в обратен смисъл. Налице е идентичност на страните, основанието и искането на така образуваните дела. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,