Решение № 751 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. Б., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. [номер], чрез адв. П. Велчев, против Решение № 7376/21.08.2024 г., постановено по адм. дело № 1343/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд е потвърдил изцяло изводите на органите по приходите без да извърши съвкупна и критична оценка на събраните доказателства по делото. Твърди че назначената съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) в хода на делото опровергава резултатите от изготвената експертна оценка на недвижимия имот при ревизията. На следващо място отчита като пропуск отказът на съда да кредитира ангажираните доказателства за симулативност на изповяданата сделка с Нотариален акт № 123, том II, рег. № 2580, дело № 323 от 22.05.2018 г., с която С. Д. придобива имотите в гр. Пловдив. В с.з. на 21.01.2025 г. жалбата се поддържа от процесуалния представител, който представя писмени доказателства в подкрепа на наведените оплаквания. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и при условията на алтернативност ревизионният акт (РА) да бъде отменен в обжалваната му част или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции съгласно приложения списък. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Григорова, я оспорва като неоснователна по съображения в писмено становище и моли съдебният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на касатора и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С РА № Р-16001622002140-091-001/23.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, на К. Б. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 7 968,56 лв. - главница и лихва за просрочие в размер на 3 104,80 лв., вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2015 г. в размер на 107,52 лв. и лихви в размер на 87,04 лв., вноски за УПФ за самоосигуряващи се лица за 2015 г. в размер на 42 лв. и лихви в размер на 34 лв., вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2015 г. в размер на 33,60 лв. и лихви в размер на 27,21 лв. и за 2018 г. в размер на 2 251,20 лв. и лихви в размер на 877,20 лв. С Решение № 168/12.05.2023 г. на ДД „ОДОП“ Пловдив РА е потвърден в частта на определените ЗОВ за самоосигуряващи се и изменен по отношение на задължението за данък за 2018 г. като е намалена главницата от 7 968 лв. на 6 717,82 лв., ведно с начислените лихви от 3 104,80 лв. на 2 617,66 лв. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е законосъобразността на РА в изменената му част. От фактическа страна първоинстанционният съд е отчел, че ревизията на жалбоподателя за процесните данъчни периоди е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с Решение № 155/11.04.2022г. на ДД „ОДОП“ Пловдив. Ревизионното производство със съответния предметен обхват е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622002140-020-001/28.04.2022 г., издадена от орган по приходите на длъжност началник-сектор при ТД на НАП Пловдив. Констатациите и предложенията за установяване на задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-160022002140-092-001/27.01.2023 г. При извършената проверка съдът е потвърдил валидността на РА като е приел, че е съставен като електронен документ и е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи на възложилия производството орган и ръководителя на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, отговаря на изискванията за форма и съдържание. При съпоставка на събраната информация относно имущественото и финансово състояние на ревизираното лице за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. от органите по приходите е установено, че на 22.03.2018 г. К. Б. е придобил имоти на обща стойност 17 450 лв. от родителите си Н. и К. Б. и сестра си С. Р. и е продал същите на С. Д. на 22.05.2018 г. за 9 800 лв. Данъчната оценка на продадения имот е 31 167,80 лв. Съгласно представените НА [номер] от 22.03.2018 г., НА [номер] от 22.03.2018 г. и НА [номер] от 22.05.2018 г., имотът се състои от самостоятелен обект - хангар, депо, гараж - 39 кв. м. с адрес: гр. Пловдив, [улица], ведно с правото на строеж и Ѕ идеална част от ПИ на същия адрес с площ от 381 кв. м. На този етап от ревизираното лице са ангажирани обяснения и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.05.2018 г., в който е постигнато съгласие за безвъзмездно ползване на имота от продавачите сем. Б. в продължение на четири години, които не са кредитирани, предвид момента на предаване на владението по НА от 22.05.2018 г. Обект на облагане в случая е доходът от продажба на недвижимо имущество по реда на чл. 33 ЗДДФЛ, който не е сред изключените по чл. 13, ал. 1, т. 1 от закона. При констатираните обстоятелства ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на сделка, сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 77 ЗДДФЛ във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО, респективно е намерил основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията - данни за укрити приходи или доходи. За определянето на пазарната цена на имота е възложена експертиза по реда на чл. 60 и сл. ДОПК. При обжалването по административен ред е прието, че ДДС е включен погрешно в продажната цена на имота по РА/РД и с оглед на отчуждаването му в режим на СИО, е определен облагаем доход в размер на 67 178,25 лв. и дължим данък за внасяне от 6 717,82 лв. По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство са допуснати СОЕ със задача да определи пазарната стойност (цена) на недвижимия имот по НА № 123 от 22.05.2018 г. и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) с изчислителни задачи по отношение на общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г., дължимия данък и лихви от К. Б.. Съгласно ССЕ, за облагаемия доход по чл. 33 ЗДДФЛ са взети резултатите от СОЕ, с която е определена пазарна цена на прехвърлените имоти с НА № 123/22.05.2018 г. и формираната обща годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ е 64 267,50 лв., дължим данък в размер на 6 426,75 лв., лихви в размер на 458,53 лв. Декларираните данни от жалбоподателя остават непроменени във варианта по т. 2 от задачите на ССЕ, при който продажбата е изключена от справката като облагаем доход по чл. 33 ЗДДФЛ. Заключенията са приобщени като част от доказателствения материал в с.з. на 17.01.2024 г., съответно с.з. на 23.05.2024 г., с възражения от процесуалния представител на ответника. Във връзка с реализирането на продажната сделка и мотивите за определяне на цената е разпитан св. С. Д.. Първоинстанционният съд е формирал крайно заключение за неоснователност на жалбата след преценка на фактите и събраните доказателства по делото. Въз основа на извършените процесуални действия от органите по приходите е прието, че са доказани сочените в РА обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за 2018 г. Разпоредбата на чл. 16 ЗКПО е приложена законосъобразно, тъй като безспорно продажната цена от 22.05.2018 г. е по-ниска от покупната цена на процесните недвижими имоти. Твърденията на жалбоподателя във връзка с постигнатата уговорка за връщане на имота са отхвърлени поради констатираното вътрешно противоречие в направените изявления. Отговорите на вещите лица и свидетелските показания са обсъдени в мотивите по същество, но същите не са достатъчни да установят защитната теза на жалбоподателя и да опровергаят изводите в РА/РД. В тази насока е съобразено обстоятелството, че пазарната стойност на обекта в заключението на СОЕ - 43 600 лв., е определена неправилно при съотношение 50% по метода на увеличената стойност и 50% по метода на сравнимите неконтролирани цени, вместо да бъде извършена само по метода на сравнимите неконтролирани цени, регламентиран в чл. 18 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите. Обжалваното решение на Административен съд – Пловдив е валидно и допустимо, но неправилно. В противоречие с ангажираните в съдебното производство предварителен договор от 23.05.2018 г., приемо-предавателен протокол от 23.05.2018 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот [номер], том II, рег. [номер], дело [номер] от [година], вписан във вх.рег. [номер] от [дата], акт 22, том 65, дело [номер] СВ Пловдив, както и свидетелските показания на приобретателя на имота С. С. Д., дадени в с.з. на 08.11.2023 г., е приетото от първоинстанционния съд, че са доказани сочените в РА обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за 2018 г. Наистина представянето на първите две от посочените писмени доказателства едва в съдебното производство би могло да се тълкува във вреда на жалбоподателя, а именно – да се приеме, че са създадени за целите на процеса и нямат достоверна дата, но осъществената по надлежния ред сделка на обратна покупко-продажба на процесния имот представлява неоспоримо доказателство в подкрепа на тезата на ревизираното лице, че продажбата по НА [номер]/22.05.2018 г. е осъществена с уговорка за последващо изкупуване, което я прави недействителна на основание чл. 209 от Закона за задълженията и договорите. Преценката на изброените доказателства в тяхната съвкупност установяват, че страните по сделката не са имали намерения същата да произведе правен ефект, тъй като в деня на изповядване на продажбата 22.05.2018 г., между продавачите и приобретателя е сключен предварителен договор за обратно изкупуване на имота на същата цена, както и имотът е предаден за ползване на семейство Б.. С последващата продажба по НА от 12.07.2023 г. между същите страни са разменени същите престации, поради което е елиминиран първоначалният ефект от сделката, послужила като основание на органите по приходите да направят заключение за наличие на укрити доходи, които следва да бъдат обложени. Следователно не е доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред, нито е налице сделка, водеща до отклонение от данъчно облагане по чл. 16 ЗКПО и РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен в тази му част. Като е постановил решение в друг смисъл, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представения списък на с. 28 от настоящото дело. Направеното бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и предвид обстоятелството, че претендираното юрисконсултско възнаграждение е в по-висок размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,