Определение № 60491 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. М. и Г. С. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 11.06.2020 г. по гр.д.№ 25/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 332/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателите против Административен съд - Видин искове, квалифицирани по чл.71 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр и касаторите са осъдени да заплатят разноските по делото. Жалбоподателите претендират допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, която според тях се състои в неправилна преценка от решаващия съд на фактите и обстоятелствата и формираното грешно вътрешно убеждение въз основа на превратно и неправилно възприемане и тълкуване на твърдяните факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства. Освен това считат, че в обжалваното решение са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ правните въпроси „Длъжен ли е съдът да събира доказателства, необходими за служебно прилагане на императивни материалноправни норми от посоченото предимство на правото на ЕС?“ и „Длъжен ли е съдът да изложи в порочното въззивно решение мотиви във връзка с всички направени възражения и искания и във връзка с прилагането или отказа да приложи с предимство пред вътрешните прави норми правото на ЕС и представената практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, когато тези норми си противоречат или липсва съдебна практика относно прилагането им?“. Поддържат също, че в противоречие с практиката на СЕС въззивният съд разрешил правния въпрос „Порочно ли е и подлежи ли на отмяна на това основание съдебно решение на български съд, в което са нарушени основни принципи на правото на ЕС и на актове на СЕС, а именно: принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, принципът на равнопоставеност на страните (принцип на равни процесуални възможности) и принципът на състезателност на производството?“. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат и въпроси, които считат, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: „Създава ли неудобства и пречки за страната по делото отказът на местно компетентния съд да разгледа делото, което му е подсъдно, и изпращането на делото за разглеждане от друг съд в друг съдебен район?“; „Следва ли съдът да прилага задължително практиката на Съда на Европейския съюз с предимство пред местните правни норми и пред решенията на местните съдилища?; и „Налице ли е отказ от правосъдие от страна на АС – Видин и дискриминационно третиране на жалбоподателите чрез направените отводи на всички съдии от съда, поради взетото от същите съдии на проведено от тях общо събрание на 12.03.2018 г. решение за такива отводи, както и съобразяването на съдиите с това решение и мотивирането на отводите именно с него?“. Жалбоподателите правят и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпросите представляват ли действията на съдиите от Административен съд – Видин дискриминация по отношение на тях и представлява ли дейността на въззивния съд неправилна преценка на законовите разпоредби, фактите и обстоятелствата, както и на доказателствата по делото и можи ли това да доведе до ангажиране на отговорността на държавата. Ответната страна Административен съд - Видин оспорва жалбата. Счита, че касаторите не са формулирали надлежно правни въпроси, които да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а са изложили само голословни твърдения в тази насока. Не въпроси, а общи твърдения били изложени и във връзка с доводите за противоречие на обжалваното решение с актове на СЕС. Що се касае до основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, ответникът по касация поддържа, че не са обосновани предпоставките по посочената разпоредба. Затова моли касационното обжалване да не бъде допуснато, евентуално излага съображения за правилност на въззивното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване, както и това за отправяне на преюдициално запитване, се явяват неоснователни. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил от фактическа страна, че в период 2009 - 2019 година пред Административен съд - Видин били образувани 44 производства, по които страни били ищците в настоящето производство С. С. М. и Г. С. М.. На 12.09.2018 г. било проведено общо събрание на съдиите от този съд, на което били обсъдени твърденията на горепосочените лица за некомпетентност на съдиите и било взето единодушно становище, че това изисква техния отвод. Бил съставен Протокол № 5 от същата дата за взетото решение. Впоследствие от образуваните пред Административен съд – Видин дела, по които С. С. М. и Г. С. М. били страни, тези с номера 142/2018 г., 156/2018 г., 157/2018 г., 317/2018 г., 324/2018 г., 325/2018 г., 330/2018 г., 258/2019 г., 170/2019 г. и 175/2019 г. били прекратени поради невъзможност да бъдат разгледани в съда след отвеждане на всички съдебни състави и били изпратени на ВАС за определяне на компетентен за разглеждането им друг съд. На Административен съд - Монтана били изпратени за разглеждане, след направени отводи на съдиите от Административен съд – Видин, осем административни дела, по които страни били ищците. При тези фактически установявания въззивният съд посочил, че отводите на съдиите от Административен съд - Видин не съставлявали действия, нарушаващи равенството на третирането. Отводът бил акт, свързан с личността на съдията и личността на страните. Решението на общото събрание на съдиите от този съд от 12.09.2018 г. било със съвещателен характер и не можело да бъде източник на правнообвързващо поведение. В постановените самоотводи след този момент по делата, по които страни са жалбоподателите, било отразено, че същите са правят с оглед избягване на съмнения в безпристрастността и професионализма на съдиите. При наличие на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на съдията, той бил задължен да се самоотведе, като обяви тези обстоятелствата. Именно по този начин не се допускало страните да бъдат дискриминирани и им се давала възможност правният им спор да бъде разгледан и решен от съдия, за който не са налице основания за отвод. Фактът, че всички съдии от даден съд се били отвели, също не водел до неравенство в третирането, тъй като законодателно било предвидено, че когато поради отстраняване на съдиите от разглеждането на едно дело в даден съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен по степен съд. Съдът посочил, че ищците на са установили твърденията си за по-неблагоприятно третиране на основата на признаците по чл.4 ал.1 ЗЗДискр, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравнително сходни обстоятелства, затова искът с правна квалификация чл.71,ал.1 т.1 от същия закон се явявал неоснователен. Искът по чл.71 ал.1 т.2 ЗЗДискр бил обусловен от този по т.1, поради което също се явявал неоснователен. С оглед тези мотиви на въззивния съд, искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. Решаващата инстанция не се е занимала с въпроси за приложението на правото на ЕС, тъй като е намерила, че спорът пред нея е свързан с приложението на разпоредби от националния правен ред. Отделно, не са посочени от жалбоподателите норми от актове на съюзното право, които да се нуждаят от тълкуване, а поставените от тях въпроси /по които претендират отправяне на запитване/ също нямат отношение към актовете на Съюза. Тези въпроси са свързани с правилността на преценката на въззивния съд, а СЕС не е инстанция по същество по материалноправни спорове, разгледани от съдилища на държавите – членки. По поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси касационният контрол не може да бъде допуснат. Въпросите не са правни, а под формата на питане са формулирани доводите на жалбоподателите за допуснати от инстанцията по същество нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост. Това са обаче са касационни основания, чието изследване в производството по чл.288 ГПК е недопустимо. В това производство се проверяват само правните разрешения на въззивния съд, обусловили крайния му извод. Решаващите съображения на инстанцията по същество за отхвърляне на исковете се свеждат до това, че отводите на съдиите от Административен съд - Видин не съставляват действия нарушаващи равенство на третирането, защото отводът е акт, свързан с личността на съдията, който той е длъжен да направи сам, ако има обстоятелства, внасящи съмнение в безпристрастността му, както и защото решението на общото събрание на съдиите е със съвещателен характер, а не източник на правнообвързващо поведение. Формулираните от касаторите под формата на въпроси твърдения нямат отношение към тези решаващи съображения. Няма такова основание и по твърдението за очевидна неправилност на този акт. Хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице когато без извършване на допълнителна проверка от съдържанието на самия акт може да бъде констатиран такъв тежък порок, който го прави нетърпим за правовия ред. В случая жалбоподателите основават твърденията си за очевидна неправилност с доводи за процесуални нарушения и необоснованост, довели до неправилно приложение на материалния закон, които не могат да бъдат обсъждани без да се навлезе по съществото на спора. Това в производството по чл.288 ГПК е недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и