Определение № 303 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д., А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н., С. Т. К. и В. Й. С., чрез процесуалния им представител адвокат И. М., срещу решение №1152 от 07.11.2023г., постановено по в.гр.д.№1545/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 59/14.07.2023 год. по гр.д.№ 311/2022 год. по описа на Царевския районен съд, в обжалваната му част, с което е прието за установено между Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К., ЕГН [ЕГН] и Ж. А. Н., ЕГН [ЕГН], че Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К., ЕГН [ЕГН] са собственици на основание давностно владение, на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана с номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, с административен адрес в [населено място], общ. Ц., обл. Бургас, като вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил исковете предявени от Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К., ЕГН [ЕГН] срещу Ж. А. Н., ЕГН [ЕГН], за приемане на установено, че ищците са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради давностно владение осъществено след 18.11.1973 год. и до момента, на описания недвижим имот. В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат изцяло уважени. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.Формулирани са следните въпроси: 1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи цялостна преценка като въз основа на нея формира своите фактически и правни изводи по спорния предмет.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля, като такива без доказателствена стойност. Изводите на въззивния съд са в противоречие със следната практика на ВКС: решение №208/15.12.2020г. по гр.д.№127/2020г. на ВКС, ІІ г.о., решение №127/22.07.2016г. по т.д.№1772/2015г. на ВКС, решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на ВКС, решение №210/15.08.2014г. по гр.д.№6605/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение №60134/08.11.2021г. по гр.д.№1962/2021г. на ВКС, І г.о., решение №21/03.08.2022г. по гр.д.№3994/2021г. на ВКС, І г.о., т.2 от ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/13 на ВКС, ОСГТК, т.19 от ТР№1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ВКС, ОСГК, решение №96/03.12.2020г. по гр.д.№1076/2020г. на ВКС, решение №40/04.02.2015г. по гр.д.№4297/2014г. на ВКС и решение №44/10.07.2020г. по гр.д.№1963/2019г. на ВКС. 2/Следва ли въззивният съд, при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика.Следва ли изводите на въззивния съд за обстоятелствата, които имат значение за спора, да съответстват на събраните по делото доказателства. Решението е постановено в противоречие с решение №331/04.07.2011г. по гр.д.№1649/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №134/19.11.2015г. по т.д.№3459/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №283/14.11.2014г.по гр.д.№1609/2014г. на ВКС, ІV г.о. 3/Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала по наследяване, сънаследникът който упражнява фактическа власт върху целия имот, той държи ли частите на останалите само и изключително за себе си, противопоставяйки им това свое намерение.Необходимо ли е да манифестира това свое действие чрез снабдяване снабдяване с констативен нотариален акт или всяко едно негово фактическо действие установява това. Въззивният съд е постановил решението си в отклонение с решение №110/20.03.2012г. по гр.д.№870/2011г. на ВКС и решение по гр.д.№5109/2013г. Ответникът по касационната жалба Ж. Н. е депозирала отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че общият на страните наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973год., е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с построената в имота къща/решението на първата инстанция в частта, с която е прието, че къщата е собственост на ищците не е било обжалвано и е влязло в законна сила/.След неговата смърт процесният поземлен имот е бил наследен при равни части от трите му деца - А. Т. Н. /поч. 2021 год./- пряк наследодател на ответницата, Д. Т. Г. – /поч. 2005 год./ и М. Т. Н. / поч.2005 год./ - пряк наследодател на ищците. По делото не е било спорно, че още докато общият наследодател е бил жив, в процесния поземлен имот и сградата изградена върху него, заедно с него са живели дъщеря му М. Т. Н., нейният съпруг Т. Д. Н. и седемте им деца – пет от които са ищците по делото.Останалите две деца - А. Т. Н. и Д. Т. Г. не са живели в имота както към момента на смъртта на Т. Н. Г., така и в по-късен момент.След смъртта на М. Т. Н. и нейният съпруг Т. Д. Н. земята и сградата са стопанисвани от техните деца. По делото е представена декларация с нотариална заверка на подписа на Т. Н. Г. от 27.07.1972 год., в който той е посочил, че е съгласен след неговата смърт цялото му имущество състоящо се от: „една полумасивна къща, 0.7дка. лозе, 3.3 дка. ниви и притежаваните от него животни, да бъдат прехвърлени на дъщеря му М. Т. С., срещу задължение за гледане“.Въззивният съд е приел, че тази декларация не е произвела правните последици на завещание или завет, а може да бъде ценена като изразена приживе воля на общия наследодател относно процесния поземлен имот, тъй като той не фигурира в нея. По делото са представени доказателства, че за периода 1999 год. – 2005год. данъците за процесния поземлен имот, както и за къщата построена в него са заплащани от наследодателката на ищците М. Т. Н.. Представена е декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.11.2005 год., подадена от бащата на ответницата, с която той е декларирал съсобственост в процесния поземлен имот. Представени са още - приходни квитанции за заплащани от наследодателя на ответницата МДТ за поземления имот за периода 2008 год. – 2010 год., справка за погасявани задължения за процесната земя по партидата на наследодателя на ответника за периода 2011- 2021 год., справка за закриване на партидата на А. Т. Н. след смъртта му през 2021 год.Справка за подадена декларация за земята по чл.14 от ЗМДТ през 2021 год. и приходна квитанция за заплатени от ответницата МДТ за процесния имот за 2022 год. Видно от представения по делото н.а. №11/20.03.2023 год. по дело №181/2023 год. на нотариус №370, в хода на процеса наследниците на другата дъщеря на общия наследодател -Д. Т. Г. са дарили на ищците по делото и на неучастващия по делото наследник на М. Т. Н. – Ж. Т. Н., получената по наследство от тях общо 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в имота сграда.Представено е и нотариално заявено изявление от 20.03.2023 год. на дарителите по сделката, озаглавено „обратно писмо“, в което е посочено, че им е известна волята на техния дядо, земята и къщата да останат за майката и бащата на ищците, както и това, че след смъртта на общия наследодател само и единствено те са владели и продължават да владеят къщата и земята, които принадлежат само и единствено на тях, но извършват дарението в тяхна полза, като най-удачен извънсъдебен правен способ за преотстъпване на припадащата им се по закон наследствена идеална част. Представен е протокол от 15.08.2007 год. за извършено трасиране, означаване и координиране на процесния поземлен имот, в който е отразено, че на тези действия са присъствали ищците по делото. Пред първоинстанциония съд са били разпитани по двама свидетели доведени от всяка една от страните. Свидетелят Т. Г. Г. – близък родственик и на двете страни, техен първи братовчед, /син на другата дъщеря на общия наследодател- Д. Т. Г./ живеещ в [населено място] и минаващ всеки ден покрай процесния имот, не отрича родствената си връзка с ищците и ответницата, но сочи, че има неприятно отношение към ответницата. Свидетелят сочи, че до смъртта си майката на ищците заедно със съпруга й и седемте им деца са живели в процесната къща с двор в [населено място].След като пораснали децата, в [населено място] останали А., М., Х. – който покъсно починал, а Д., Д. и С. се преместили в [населено място].След смъртта на майка им М., както за къщата, така и за дворното място грижи полагали единствено нейните наследници – ищците по делото, само те обитавали имота и го поддържали. Дори и тези, които не живеят в имота, идвали събота и неделя да поддържат дръвчетата – ябълки, круши, дюли, също-лозето и цветята, и да чистят двора. Това било постоянно откакто починала майка им, а тя до смъртта си и нейният съпруг до смъртта си, живеели постоянно в къщата и двора.Свидетелят сочи, че ищците и техния брат Ж. се грижат и за животните, които гледат в двора – кокошки и куче.Една част от оградата на имота са я направили ищците, а другата част – съседът.Бетонът към улицата го направила общината, но М., А. и баща им направили другата част от тази ограда. Ищецът Д. построил нещо като бунгало в двора за да живее там и да се събират с другите ищци.В него Д. живеел повече от 15 години, а в събота и неделя често всички наследници на М. се събирали заедно на масата.Свидетелят заявява, че не е виждал в двора нито Ж. /ответницата/, нито дъщерите й. Тя никога не е идвала да направи нещо по двора, да го почисти или да се погрижи да него. Свидетелката З. Я. Н. – без родство със страните, съсед на процесния имот в [населено място], добре го познава.Сочи, че до смъртта си единствено М.-майката на ищците и съпругът й Т. са живели постоянно в имота.След смъртта на родителите, в имота постоянно останали да живеят Д. и Х. – който живял там до смъртта си през 2019 год., но другите деца на М. и Т. идвали постоянно, най-вече в събота и неделя за да работят по двора.Свидетелката сочи, че наследниците на М. и Т. насадили в двора дръвчета-ябълки, круши, смокини, лозе, имали и кокошки, като всички идват когато могат – тези които живеят във В. – постоянно, а тези от Ц. – в събота и неделя, за да работят по двора, да се грижат за насажденията и животните. Когато ищците правили оградата на имота /сменили старата дървена ограда/, синът на свидетелката им помагал.Свидетелката познава ответницата Ж. и мъжа й, но никога не е виждала никого от тях в имота. Свидетелката М. Е. У. – без родство със страните, познава ответницата Ж. от 20 години, от тогава познава и нейните родители, както и съпругът й, не познава ищците по делото, сочи, че с ответницата и съпругът й са семейни приятели. Когато бил жив бащата на Ж. – чичо А., той разказал на свидетелката, че първо живял с баща си в [населено място].Когато бил на три години майка му починала и се преместили в [населено място].Там купили имот, след това баща му се оженил за друга жена.Къщата във В. оставили на едната сестра, която имала много деца и трябвало да се грижи за тях, за да ги поизгледа, но чичо А. казвал на свидетелката, че от мястото има една трета.Свидетелката сочи, че през лятото на 2022 год. присъствала на разговор между ответницата Ж. и неин братовчед.Разговорът бил на високоговорител, и свидетелката чула, че Ж. казва на братовчед си, който се казвал Д., че е извадила скица на имота, като го попитала кога да се срещнат за да говорят всички за разделянето на имота.На въпроса й, братовчедът отговорил: „Идвай Ж., кога не съм те пускал.Ела, ще изпием по ракия, ще се съберем.“ Братовчедът казал, че не може да събере всички и Ж. го попитала защо тогава да идва, а той и предложил да й даде една нива в С., за да остави мястото на него. Свидетелят Т. П. Н. – съпруг на ответницата, познава имота от 40 години, откакто е женен за Ж. през 1983 година. Сочи, че заедно с дядо А. - бащата на ответницата, са ходили в имота при леля М. и при леля Дена, като винаги са били добре посрещани от тях.От тъста си – дядо А. свидетелят знае, че волята на бащата на дядо А. – дядо Т., била къщата да остане на М., защото имала много деца, като на другите си деца Т. казвал, че ще даде от двора.Дядо А. имал воля имота да се ползва от сестра му М., за да може да го засее и да отгледа децата си, но не се отказвал от дела си от мястото.Свидетелят сочи, че до смъртта си е живял в една къща с дядо А., чувал е разговори по телефона между него и останалите наследници, при които те са го карали да подпише пълномощно за прехвърляне на дела си от мястото, но той им казал, че има 1/3 от него и отказвал.До 1999 год., преди да получи инсулт, дядо А. често ходел в мястото, като свидетелят го карал с колата.Носел торби с храна за сестрите си М. и Д.Той много им помагал, а те много го уважавали.И след инсулта свидетелят е водил дядо А. в имота.След смъртта на дядо А. пред 2021 год. съпругата на свидетеля – ответницата, изкарала скици за имота и свидетелят отишъл във В. за да говори за мястото с ищеца Д., който живеел в имота в една барачка.Видели се с Д., разговаряли за общи неща. В двора на имота бил Д., който помолил свидетеля да каже на жена си да дойде да се разберат за мястото – той да й даде една нива в С., а тя да му прехвърли частта си от мястото във В.. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че след смъртта на общия наследодател през 1973 год. фактическото ползване на къщата и двора от страна на семейството на наследодателката на ищците е продължило, а след нейната и на съпруга й смърт – съответно през 2005 год. и 2009 год., ползването на поземления имот ведно с къщата е продължено от всички техни наследници по закон, между които и ищците по делото.Този факт се установява от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели. Прието е, че ищците са придобили 1/3ид.ч. от имота по давност, а другата 1/3ид.ч. по дарение.За неоснователно е прието твърдението на ищците, че са придобили по давност притежавана от ответницата по наследство 1/3 ид.ч. от спорния имот.При позоваване на ТР №1/06.08.2012 год. по т.д. 1/2012 год. на ОСГТК, въззивният съд е формирал извод, че в случаите на възникнала съсобственост от наследяване, дори вещта да се ползва само от един от съсобствениците, това не изключва владението на останалите съсобственици, като се счита, че сънаследникът който ползва вещта я владее за собствената си идеална част, но я държи за останалите съсобственици и в този случай презупцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. В доказателствена тежест на ищците по настоящото дело е било да докажат, че след наследяването от общия наследодател Т. Г. поч. 1973 год., както техните преки наследодатели, така и те, са извършили действия по смисъла посочен по-горе.Установеното от събраните по делото доказателства, че от 1999 год. до 2005 год. пряката наследодателка на ищците е заплащала местни данъци и такси за поземления имот, че пряката наследодателка на ищците, а след смъртта й през 2005 год. – ищците, са извършвали подобрения в имотасменили са оградата, засадили са дръвчета и лозе, изградили са барака и др., не дават основание да се счете, че това са действия, с които са отречени правата на останалите наследници и в частност на ответницата.Това в случая не е било сторено. От показанията на св.У. и св.Н. се установява, че още докато е бил жив наследодателят на ответницата, ищците, са поискали от него да им прехвърли собствената си идеална част от поземления имот, а след неговата смърт са поискали от ответницата замяна на нейната идеална част от процесния имот, с друг техен имот, с което са признали правата на съсобственик на нейния наследодател, а след смъртта му – нейните наследствени права върху имота.Допълнителен аргумент в полза на това е и извършеното в хода на процеса прехвърляне на права от наследниците на другата дъщеря на общия наследодател - Д., чрез дарение на тяхната идеална част от имота, в полза на наследниците на другата сестра – М., което също сочи признаване на съсобствените права на останалите наследници на общия наследодател. Поради изложеното въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Производството по делото е било образувано по искова молба на Д. Т. Д., А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н., С. Т. К. и В. Й. С. срещу Ж. А. Н. за приемане на установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по давност на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1199 кв.м., квартал ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, с административен адрес в [населено място], общ. Ц., обл. Бургас, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда/спорът относно постройката е приключил с влязло в законна сила решение на първоинстанционния съд/. В исковата молба са били наведени твърдения, че общият на страните наследодател Т. Н. Г. е притежавал по продажба правото на собственост върху описания в исковата молба имот.Същият е починал през 1973г. и е оставил за наследници по закон три деца: А. Н., Д. Г. и М. Н., като ищците са наследници по закон на М. Т., поч. на 04.05.2005г., а ответницата е дъщеря на А. Н., поч. на 22.1.2021г.Твърди се още, че наследниците на Д. Г. са дарили на ищците притежаваната от тях 1/3ид.ч. от имота, както и че от смъртта на Т.Г. до подаване на исковата молба в съда процесният имот е владян единствено от дъщеря му М. Н. и нейния съпруг, а след смъртта им от техните наследници, които са го придобили по давност. Според константната практика на ВКС когато правният спор между две лица засяга идеална част от един имот, само тази част би могла да бъде предмет на установителен иск за собственост - бил той положителен или отрицателен, когато последният е допустим.За останалата част от имота, която не е спорна, липсва правен интерес от предявяване на иск и ако съдът все пак се произнесе по такъв иск, постановеното решение е недопустимо.Съгласно т. 14 на ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение и той може да приложи правомощията си по чл.270, ал.3 от ГПК и без да е сезиран с оплакване за недопустимост във въззивната жалба/решение № 500 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 151/2009г., I г.о. и решение № 92 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 319/2020 г., II г. о./. В процесния случай се установява, че между страните не е налице спор за собствеността върху целия имот, а само относно притежаваната от ответницата Ж. Н. 1/3ид.ч.От това следва, че решението в частта, в която предявеният от ищците установителен иск за собственост е бил отхвърлен като неоснователен за разликата над 1/3ид.ч., следва да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, тъй като е налице вероятност да е процесуално недопустимо. В останалата част обжалваното решение на следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд не са направени в отклонение от посочената в изложението съдебна практика. По делото е безспорно установено, че страните са съсобственици по продажба и наследяване на процесния имот.Според Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.Ако един съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.При съобразяване на изслушаните по делото свидетели и представените писмени доказателства е прието, че такава промяна в намерението от страна на ищците, която да е била доведена до знанието на насрещната страна не е била осъществена. Въззивният съд е отчел, че ответницата и нейния наследодател са имали достъп до имота.Между страните по делото са били водени преговори за придобиване на притежаваната от ответницата идеална част, което по същество означава, че ищците са признавали правата й върху имота. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение