Определение № 361 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6893/31.07.2019 г. на И. И. Д., представляван от адв. С. А., срещу въззивно решение № 186/11.06.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 239/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца. С обжалваното решение е отменено решение № 261/03.08.2018 г., поправено и допълнено с решение № 15/30.01.2019 г., постановени по гр.д. № 141/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, като вместо това е постановено решение, с което: 1) отхвърлен е предявеният от И. И. Д. против Г. Х. Д. – С. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в [населено място] (подробно описан), срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 51, том I, нот. дело № 135/1984 г. на РС - Мездра, до размера на наследствените права на ищеца – 1/6 ид. части; 2) отхвърлен е предявеният от И. Д. против Галена Д. – С. и Х. Н. С. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност по отношение на ищеца на договор за дарение по нотариален акт № 40, т. V, рег. № 3958, нот. дело № 612/2011 г. на нотариус Б. М., с рег. № 593-НК, с който Галена Д. – С. е дарила на сина си Х. С. самостоятелен обект – жилище, със ЗП от 76 кв.м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с РЗП от 186.20 кв.м., както и 1/6 ид.части от самостоятелно жилище, с отделен вход, със ЗП от 39.70 кв.м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ- парцел IX, пл. № 260, кв. 3 по плана на [населено място]; 3) отхвърлена е молбата на И. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на първоинстанционното решение. При служебната проверка за допустимостта на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Ищецът е предявил евентуално съединени искове по чл.87, ал.3 и по чл.135, ал.1 ЗЗД. По главния иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е поискано съдът да развали договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по нот. акт № 51, том I, нот. дело № 135/1984 г. на РС - Мездра, до размера на притежаваните от ищеца наследствени права върху имота – претендирани в размер на 1/6 ид. част, а установени от съда в размер на 1/12 ид.ч. Съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка (л. 17 от първоинстанционното дело) общата данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на сделката - първи етаж от двуетажна жилищна сграда - е 8 831 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска за съществуването, унищожаването или развалянето на договор, както и за сключването на окончателен договор, е стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижим имот, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава - пазарната цена на правото, т. е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложеното, цената на предявения иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД се равнява на претендираната за разваляне 1/6 ид.ч. от сделката, която при данъчна оценка на имота от 8 831 лв. се равнява на сумата 1 471,83 лв. (1/6 от 8 831 лв.); а с оглед действително притежаваните 1/12 ид.ч. наследствени права на ищеца, цената на иска е – 735.92 лв. Следователно, цената на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и в двата случая (при 1/6 ид.ч. и 1/12 ид.ч. от предмета на сделката) е под установения от законодателя в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване от 5000 лв. С евентуално съединения иск по чл.135, ал.1 ЗЗД е поискано прогласяване относителната недействителност на договор за дарение по нот. акт № 40/2011 г., с предмет два недвижими имота: самостоятелен обект – жилище, със ЗП от 76 кв.м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с РЗП от 186.20 кв.м.; и 1/6 ид.част от самостоятелно жилище, с отделен вход, със ЗП от 39.70 кв.м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ - IX, пл. № 260, кв. 3 по плана на [населено място]. Цената на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка на имотите (л. 17 от делото на РС), данъчната оценка на първия имот е 8 831 лв. За претендираната относителна недействителност до размера на сочените от ищеца наследствени права – 1/6 ид.ч., данъчната оценка и цената иска е в размер на 1 471.83 лева за този имот; а с оглед действително притежаваните наследствени права - 1/12 ид.ч., оценката и цената на иска е 735.92 лв. Данъчната оценка на втория имот по договора за дарение е общо в размер на 5 869,30 лева, а предмет на атакуваната с иска по чл.135, ал.1 ЗЗД сделка е за 1/6 ид.ч. от този имот, т.е. – меродавна за цената на иска е 1/6 ч. от данъчната оценка (колкото е предмета на разпореждане с договора за дарение), или сумата - 978,22 лв. И по отношение на този имот, съгласно претендираните от ищеца наследствени права от 1/6 ид.ч., цената на иска е в размер на – 163.04 лв., а с оглед действително притежаваните от 1/12 ид.ч. – цената е 81.52 лв. При това положение, общо цената на претенцията по чл.135, ал.1 ЗЗД и в двата случая (с оглед претендираните – 1/6 ид.ч. и с оглед действително притежаваните от ищеца -1/12 ид.ч. наследствени права), предвид данъчните оценки на двата имота по договора за дарение, и поотделно, и като сбор е под ценовия праг от 5 000 лв., установен в чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД не са искове за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационни потестативни права по съдебен ред. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена под 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното решение е постановено по искове, всеки от тях, с цена под 5 000 лв. и е окончателно, независимо, че в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Подадената касационна жалба срещу това решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение