Определение № 1401 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 669/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД срещу решение № 537 от 08.12.2022г. по в.т.д.№ 561/2022г. на Апелативен съд П., с което е:

1/ потвърдено решението по т.д.№ 128/2021г. на ОС Пловдив за отхвърляне на осъдителните искове, а именно:

• предявения срещу „Н. 2020“ЕООД /в ликвидация/ иск за заплащане на обезщетение за забава върху неплатена главница от 31 407лв., дължима по договор за кредит за оборотни средства „Партньор“ № 46/16.08.2011г. за периода 15.08.2016г.-10.08.2021г. за разликата над уважения размер от 15 896.70лв. до претендираната сума от 22 690.07лв.;

• предявените искове срещу Д. А. Н. (при условията на солидарност с „Н. 2020“ЕООД) за разликата над 1 083лв. до предявения размер от 31 407лв. - неплатена главница по същия договор; за сумата 5 568.08лв. - редовна възнаградителна лихва за периода до 14.08.2016г.; за разликата над 548.10лв. до предявения размер от 22 690.07лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.08.2016г.-10.08.2021г;

2/ отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от банката иск против Д. Н. за солидарното му осъждане с „Н. 2010“ ЕООД: за сумата 1 083лв. - част от дължима главница по същия договор; за сумата 548.10 лв.- част от обезщетение за забава върху главницата по същия договор за банков кредит.

Твърдението е, че въззивният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че по възражението за давност, въведено от ответника Н., първоинстанционният съд по отношение на претендираната с осъдителния иск, предявен на 11.08.2021г., главница по договора за банков кредит при настъпил изискуем краен срок на кредита 16.08.2016г., уважил иска по отношение на този ответник само за последната дължима вноска в размер на 1 083лв. - тази, чийто падеж е 15.08.2016г. От своя страна въззивният съд, независимо че ответникът Н. едва във въззивната жалба се позовал на обявена му предсрочна изискуемост на кредита много преди да настъпи крайния срок на договора - на предсрочна изискуемост обявена му на 11.02.2015г., приел, че вземанията на банката по отношение на този ответник са изцяло погасени по давност, което довело до отмяна на решението за уважаването на иска за неплатени погасителни вноски за главница за 1 083лв. и за обезщетение за забава за период преди завеждането на иска и отхвърлянето им. Акцентира се на обстоятелството, че уведомлението за предсрочната изискуемост е представено като част от книжата, депозирани по делото от трето неучастващо лице - „Групама животозастраховане“ЕАД по реда на чл.192 ГПК, но това уведомление не е част от изисканите за представяне от третото лице документи. Касаторът счита, че уведомлението не е прието като доказателство по делото, тъй като релевантните документи, които са поискани да бъдат депозирани от третото лице, касаят единствено застрахователни правоотношения с починали солидарни длъжници по процесния кредит. Касаторът се позовава на настъпила преклузия на възражението на ответника Н., че давността тече от 11.02.2015г., на допуснато процесуално нарушение от съда, който е ценил този документ, довело до неправилния извод, че вземането срещу Н. е погасено по давност. По съображения, че дружеството-ответник не е подало отговор на въззивната жалба, не е оспорило исковете нито по основание, нито по размер, се поддържа, че искът за забава в плащането на главницата е следвало да бъде уважен в цялост - за пълния претендиран размер от 22 690.07лв.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като допълнителна предпоставка е посочена разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поддържа се касационното оплакване, че ответникът Н. в отговора на въззивната жалба се позовава на уведомление за предсрочна изискуемост, достигнало до него до 11.02.2015г., докато твърденията за предсрочна изискуемост в отговора на исковата молба се ограничават до приравняване на погасителните вноски на периодични плащания като основание за приложение на кратката погасителна давност. Поставени са въпросите:

„При постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски стават ли автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания? Задължението продължава ли да е едно и крайният срок за погасяването му настъпва ли с падежа на последната разсрочена вноска?“

„Може ли при постановяване на решението съдът да се позовава на непредставени от страните доказателства, които не са приети като такива в процеса?“

В писмен отговор Д. А. Н. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на въззивната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба, с която са предявени осъдителни обективно съединени искове, банката се е позовала на настъпване на крайния срок за издължаване на отпуснатия кредит, уговорен при разсрочено плащане на месечни погасителни вноски - на настъпилия на 16.08.2016г. изискуем краен падеж. В отговора на исковата молба ответникът Н. е направил възражение за изтекла погасителна давност, твърдейки че тя е тригодишна и тече от 16.08.2016г., а искът е предявен на 11.08.2021г., поради което са погасени всички претендирани от банката вземания - за главница по погасителни вноски, за редовна възнаградителна лихва за обезщетение за забава върху главницата, претендирано от 15.08.2016г. Възразил е и, че другите двама съдлъжници по кредита са починали и с изплатеното на банката застрахователно обезщетение на основание сключената във връзка с отпускането на кредита застраховка „Живот“, кредитът е погасен. Поискал е на основание чл.192 ГПК по делото да бъдат представени доказателства във връзка със сключените застраховки и изплатеното по тях застрахователно обезщетение. В изпълнение на допуснатото искане от „Групама животозастраховане“ е представен комплект от документи. В съдебното заседание на 15.03.2022г. ОС Пазарджик е докладвал постъпването на книжата, а по отношение на приобщаването им, в протокола е отразено: „Приема като писмени доказателства представените и от трето неучастващо лице документи, ведно със съпроводително писмо, съдържащо изложение на обстоятелствата във връзка със застрахователни правоотношения с лицата, посочени в молбата по чл.192 ГПК“. Първоинстанционният съд е приел за приложима по отношение на главницата общата петгодишна давност, уважил е по отношение на ответника Н. - солидарен длъжник по кредита предявения на 11.08.2021г. иск за сумата 1 083лв., т.е. за последната погасителна вноска от главницата с падеж 15.08.2016г. и за сумата 548.10лв.- обезщетение за забава върху първата сума за претендирания период 15.08.16г.-19.08.21г., приемайки, че претенциите в останалата част, включително и за договорни лихви, са погасени по давност. Първоинстанционният съд е отрекъл на основание обстоятелствата, наведени от ищеца в писмените бележки - настъпила предсрочна изискуемост на тази вноска на 11.02.2015г. (датата на получено от него уведомление, с което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем при наличие към 06.02.2015г. непогасени задължения по договора в размер на 11 089лв. главница и 3 658 лв. лихви, приложено в представената от неучастващото лице преписка по застраховката), да е погасена по давност последната вноска от главницата. Първоинстанционният съд е изложил, че ищецът в исковата молба не се позовава на обявяване на кредита за предсрочно дължим, а ответникът също при позоваването си на изтекла погасителна давност в отговора на исковата молба, не е посочил това обстоятелство, поради което е преклудирана възможността да се твърди настъпването на предсрочната изискуемост и съответно начален момент на погасителната давност за предсрочно изикуемите вноски. Искът, предявен срещу „Н. 2010“ ЕООД е уважен от първоинстанционния съд за претендираните суми по отношение на главницата и възнаградителната лихва и за 15 898.70лв. по отношение на обезщетението за забава, в какъвто размер на исковия период то е изчислено в приетата експертиза, което е обусловило отхвърлянето на този иск за разликата до поисканите в размер на 22 690.07лв.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби, подадени от двете насрещни участващи по делото страни - ответникът Н. и банката (ответното дружество не е провело защита в процеса). Съставът на апелативния съд е обсъдил възражението на въззивника Н., който е поддържал, че неправилно са уважени, макар и частично, претенции на банката срещу него, с искане да бъде зачетено уведомлението за предсрочна изискуемост, получено на 11.02.2015г. Посочил е, че обявяването на предсрочната изискуемост е установено и от приетата пред ОС експертиза, която е установила, че банката е взела счетоводна операция за отразяване на сумата 12 996лв. с основание „събитие по изискуемост“ на 27.08.2015г.

Въззивната инстанция е приела за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани от банката вземания.

Мотивирала е становището си с изходящата от праводателя на ищцовата банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД изпратена до ответника покана (стр.108 от делото на ОС), с която банката е уведомила съдлъжника Н. за допуснато неизпълнение по процесния договор за кредит, посочвайки, че към 06.02.2015г. просрочените задължения са 11 089.56лв. главница и 3 658.45лв. лихви и на основание т. XIV от „Общи условия за кредит „Партньор“, задължението е обявено за предварително изискуемо и поканата е получена на 11.02.2015г. Въззивната инстанция, анализирайки, че това са изходящи от ищеца (неговия праводател) документи, адресирани до застрахователя във връзка с отправената застрахователна претенция, представени по делото от третото неучастващо лице „Групама животозастраховане“ ЕАД, е счел тези обстоятелства за установяващи обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на съдлъжника за упражненото право. Изложени са и съображенията, че изводът за обявена предсрочна изискуемост се подкрепя и от заключението на вещото лице Т. по допуснатата ССЕ относно обстоятелството, че в операционните регистри на банката на 27.08.2015г. е отразена счетоводна операция с основание „Събитие по изискуемост“ относно непогасена и непадежирала към 15.08.2015г. главница в размер на 12 996 лева. Крайният извод е, че към датата на предявяване на исковата молба - 11.08.2021г. петгодишният срок, независимо дали началният момент е 11.02.2015г. или 27.08.2015г., е изтекъл и вземанията на банката - праводател на ищеца по отношение на съдлъжника Д. Н. са погасени по давност, което е обусловило отмяна на първоинстанционното решение, с което исковете срещу ответника Н. са били частично уважени и е постановено тяхното отхвърляне. Въззивната жалба на ищеца по отношение частичното отхвърляне на предявения срещу кредитополучателя „Н. 2020“ЕООД иск за заплащане на обезщетение за забава е оставена без уважение по съображения, че това обезщетение в размер на законната лихва е изчислено от вещото лице в присъдения на ищеца размер, съответно няма основания този иск да бъде уважен в предявения размер.

Невъзможността да бъде осъществен поискания от касатора факултативен касационен контрол пряко произтича от обстоятелството, че поставените въпроси не са годни да послужат като обща предпоставка по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че общата петгодишна давност тече от по-ранна от твърдяната от ищеца дата - че вземането на банката е станало изискуемо предсрочно още през 2015г., а не с изтичането н крайния уговорен срок за връщане на кредита. Именно това обстоятелство - датата на приетата начална дата на изискуемост, а не срокът на погасителната давност (какъвто е контекстът на първия въпрос), е обусловило отхвърлянето на иска поради изтекъл давностен срок.

Вторият въпрос също не е релевантен и не обхваща съществения мотив на апелативния съд, т.е. не притежава необходима характеристика на общото основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК (по смисъла на т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС) да е обуславящ изхода на спора. Касаторът не поставя въпроса - дали по отношение на позоваването от ответника Н., основано на доказателствата, визирани в този въпрос, е настъпила преклузия. Именно това е съдържателната част на мотивите на първоинстанционния съд да не възприеме тезата на ответника, че давността тече от 2015г., когато на ответника е било изпратено уведомление за настъпване на обстоятелствата, даващи основание за отнемане на преимуществото на срока и за обявена от банката предсрочна изискуемост. Въззивната инстанция е игнорирала обсъждането на този въпрос, а относно тезата във въпроса, че документите, на които въззивният съд се е позовал, не са приети като доказателство в процеса, следва да се имат предвид два факта: Видно от цитирания текст от протокола от заседанието на първостепенния съд, са приети всички документи, приложени от третото лице по реда на чл.172 ГПК. Отсъства основание за извод тази част от съдържанието на протокола да се тълкува в посочения от касатора смисъл. Вторият факт е констатация на вещото лице в идентичен смисъл - за счетоводно отразяване в банковите записи на обявена през 2015г. предсрочна изискуемост на процесния кредит. Следователно по делото са налице два независими източника, установяващи това обстоятелство, но съществения правен проблем, както се посочи е, дали позоваването на това обстоятелство е преклудирано, по който правен проблем касаторът не поставя правен въпрос и не сезира касационната инстанция с обсъждането му във фазата по чл.288 ГПК.

Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е пълното отсъствие на въведена допълнителна предпоставка. Точка първа на чл.280,ал.1 ГПК съдържа две групи допълнителни основания (противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС, обективирана в тълкувателни решения и постановления и противоречие с практика на ВКС). Допълнителната предпоставка следва не само да е ясно посочена, но следва и да бъде обоснована чрез препращане към съответното решение, тълкувателно решение или постановление.

При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват.

Що се отнася до касационния довод, неподкрепен с правен въпрос за неоспорване на предявения иск (неподаване на отговор от кредитополучателя „Н. 2020“ЕООД), което според касатора е достатъчно основание за уважаване на иска в предявения от него размер, следва да се посочи, че няма законова презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или, че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК - решението по т. д. № 1893/2013г. на 2 т.о. на ВКС

В отговора на касационната жалба, депозиран от адв. Б. се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство - сумата 1 000лв. съгласно договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането на договореното възнаграждение от 1 000лв. в брой.

По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.: