Определение № 305 от 13.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4019/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Г.-Ш. от [населено място] срещу решение № VІ-55 от 03.07.2013 г. по в. гр. д. № 278/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1899 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 5269/2012 г. на Бургаски районен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу Л. Б. Г.-Ш. от [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 5 867.50 лв. – левова равностойност на сумата 3 000 евро, представляваща възнаграждение по договор за поръчка от 31.08.2011г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 09.04.2012 г. до окончателното й изплащане; на вземане за сумата 292.47 лв., представляваща лихва за забава върху първата сума за периода от 13.10.2011 г. до 05.04.2012 г. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 23.09.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, произтичащо от търговска сделка (договор за поръчка и осъществяване на посредничество при продажба на недвижим имот), цената на който ( 5 867.50 лв.) е под законово установения лимит. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение както по отношение на главния, така и на акцесорния иск. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение