Определение № 542 от 03.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 814/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. Т. И. С., представлявана от адв. Н. С. е подала касационна жалба срещу решение от 7.04.2010 г., по гр.д. № 2477 по описа на Софийски градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение от 17.06.1998 г. по гр.д. № 3513 от 1996 г. на Софийски районен съд, 45 състав и е уважен иска на А. И. Й. срещу Д. Т. И. по чл.7 ЗВСВОНИ. В касационната жалба навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебният акт. Твърди се че решението е постановено при съществено нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Подържа се, че в нарушение на чл.188, ал.2 вр. с чл.4, ал.1 ГПК/отм./ съдът не е приложил законовите разпоредби, които са действали към момента на сключване на сделката. Софийски градски съд освен това не е обсъдил доводите на жалбоподателката и по тях липсват мотиви в касираният съдебен акт. Оплакването за недопустимост на съдебното решение се основава на различието в бащиното име на втория ответник Ю. И., която в първоначалното решение е Л., а в решението за поправка на очевидна фактическа грешка е П.. Касаторката счита, че решението е постановено срещу лице, което не е съсобственик по силата на прекратената през 1978 г. с развод имуществена общност с покойния Т. И.. Счита, че лицата с различно бащино име са лица с различна самоличност. По делото не е бил предявен иск срещу Ю. П. И., поради което съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса и е излязъл извън определените от ищците страни в процеса. Касаторката прави искане да се обезсили решението постановено по отношение на Ю. П. И. и да се отмени по отношение на касаторката като се отхвърли иска по чл.7 ЗВСВНОНИ. Изложението на Д. Т. И. С. е представено към жалбата и в него касаторката поставя въпроса за приложимото по време право към възникналото правоотношение и не следва ли да се приложат законовите разпоредби, които са действали при сключване на сделката- чл.188, ал.2 вр. с чл.4, ал.1 ГПК/отм./. Вторият процесуален въпрос е следва ли в мотивите към решението да бъдат обсъдени и възраженията на ответника – чл.4 ГПК/отм./ и чл.121, ал.1 от Конституцията и на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Посочва ППВС № 7 от 65 г.; ППВС № 1 от 1953 г.; ТК № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС; последният процесуален въпрос е не следва ли да се извърши служебна проверка по допустимостта на иска в каквато насока е изискването на ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 2001 г. на ОСГК. В изложението се поставят и материално правните въпроси: кое е приложимото материално право към сключеният договор за продажба. Ответниците А. И. Й., И. П. Й., К. П. Й. са депозирали отговор, в който оспорват основанията посочени в изложението за допускане на касационно обжалване. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Т. И. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК - поставените въпроси са повдигани в хода на съдебното производство и на тях е отговорено в съответствие с практиката на ВКС. С решение № 327/07 от 16.03.2007 г. по гр.д. № 3075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто отделение е извършена проверка по решението за поправка на очевидна фактическа грешка като е разгледан въпроса за допустимостта на решенията с оглед различието в бащиното име на вторият ответник и е отговорено, че се касае до фактическа грешка, която е отстранена по реда за поправка на очевидна фактическа грешка, а не се касае до предявяване на иск по отношение на лице, което не участва в правоотношение по закупуването на имота в режим на семейна имуществена общност през 1966 г. С това решение е даден окончателен отговор по правилността на решението с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и това възражение е преклудирано, поради което не подлежи на допълнителна проверка от касационната инстанция. С касираното решение е уважен предявеният от А. И. Й., И. П. Й., К. П. Й. като наследници на К. Й. А. против Д. Т. И. С. и Ю. П. И. /починала на 26.01.2001 г.-/ иск по чл.7 ЗВСВОНИ като е обявен за нищожен договора от ...... г., сключен между Държавата в лицето на Б. РНС като продавач и Д. Т. И. С. и Т. К. И. като купувачи за апартамент в [населено място], [улица], ет.2, ведно с прилежащият таван и мазе, ведно с 9,48% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел ...., кв......, м. “Ц.”. Във въззивното решение е констатирано, че сделката е осъществена при действието на Наредбата за продажба на жилища от държавният жилищен фонд, предоставен на народните съвети/обн. В ДВ № 39 от 14.05.1957 г. /. Счетено е че е сключена в нарушение на чл.3 от посочената Наредба, поради което и договора за продажба е нищожен. Настоящия състав намира, че решението не следва да се допусне до касационно обжалване на две основания: съдът се е произнесъл по спорното материално право като е приложено действащото право към датата на сключването на сделката, а съответното приложение на действащата правна норма е въпрос относим към правилността на решението, а не условие за допустимост на касационното обжалване. На второ място поставените въпроси в изложението са били предмет на разглеждане в решенията на ВКС и предходните съдебни инстанции и на второ място. Постановеното решение е в съответствие с трайната съдебна практика. Настоящият състав намира, че касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане защото не са поставени въпроси. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,