Определение № 2109 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 921/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу въззивно решение № 217/2024 г. по в. гр. д. № 326/2024 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която e отменено решение № 358/2024 г. по гр. д. № 1054/2023 г. на Окръжен съд Бургас и касаторът е осъден да заплати допълнително обезщетение от 35 000 лв. в полза на К. М. Ц. на основание чл. 432 КЗ. В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила, довели до несъобразяване с правилото на чл. 236, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Те касаят приложението на чл. 52 ЗЗД, чл. 51, ал. 2 ЗЗД и задълженията на въззивния съд, които осигуряват постановяването на обоснован и законосъобразен съдебен акт. От касатора се поддържа, че съдът е разрешил въпросите в отклонение от възприетото в решенията по т. д. № 3638/2014 г. на I т.о.; гр. д. № 5488/2013 г. на IV г.о.; гр. д. № 60304/2016 г., IV г.о.; т. д. № 93/2010 г. на II т.о. и др., както и ППВС № 4/68 г. При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация К. М. Ц. е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на жалбата до касационен контрол и в евентуалност се оспорва основателността на същата. Излага се становище за съответствие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС по релевираните въпроси. Акцентира се, че изложените от жалбоподателя факти са обсъдени от въззивния съд при спазване на процесуалните норми и при предоставени равни възможности за доказване на двете страни. Въззивният съд правилно е обсъдил събраните доказателства и е отменил първоинстанционното решение, редуцирайки обема на съпричиняване. Претендира се присъждане на разноски. Липсва становище по касационната жалба от дружеството „ЗК „Лев Инс“ АД, конституирано като трето лице помагач на страната на ответника по иска „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Производството е образувано по предявена от К. М. Ц. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение в размер 150 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.09.2021 г. по вина на С. Ц., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество. При подадени въззивни жалби и от двете страни по спора съдът е очертал въпросите за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата като спорни. При определяне размера на справедливото обезщетение съдът се е позовал на изслушаните пред първата инстанция заключения на съдебномедицинската и съдебно-техническата експертизи и събраните свидетелски показания относно вида и характера на претърпените от ищцата травматични увреждания, продължителността на лечението и последвалите усложнения, незадоволителното възстановяване, продължаващите болки и ограничения в мобилността, настъпилото негативно изменение в психическото състояние на пострадалата след инцидента. С подробни мотиви съдът е отчел обстоятелства, установяващи вида и характера на получените от ищцата телесни увреждания вследствие на процесното ПТП, степента на търпените от нея физически болки и страдания вследствие на уврежданията, продължителността на оздравителния и възстановителния период от уврежданията, оценката на вещото лице за трудно протекъл оздравителен процес /общо пет операции/ и наличните остатъчни дефицити в нормалното функциониране на дясното рамо и десния крак, получените декубитални рани в областта на сакрума, довели до отстраняване на част от дебелото черво и поставяне на стома, влошаване на емоционалното й състояние вследствие на получените травми, както и социално-икономическата обстановка в страната към момента на инцидента, обосноваващи краен извод за обезщетение за неимуществени вреди, определено в съответствие с принципа на справедливост. Въззивният състав е аргументирал наличието на предпоставки за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в редуциран обем. Посочил е, че поставянето на предпазен колан е ирелевантно за част от травмите с оглед механизма на пътно-транспортното произшествие. Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение. Въпросите, макар и да покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, не удовлетворяват допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК да са разрешени в противоречие с практика на ВКС, тъй като въззивната инстанция е изложила подробни мотиви защо приема, че обемът съпричиняване следва да бъде редуциран до 10%, съобразил е всички релевантни обстоятелства, които гарантират присъждането на справедливо обезщетение, включително съществуващите към датата на ПТП обществено-икономически условия, чийто израз е и минималната работна заплата към релевантния момент. В решенията, на които се позовава касаторът, не е казано нещо различно. Ето защо, нито един от въпросите не покрива допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението липсва каквато и да е обосновка поради каква причина следва да бъде допуснат касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извън формалното посочване на разпоредбата. Както е изяснено в мотивите на т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, това не е достатъчно, за да може да бъде осъществена позитивна селекция на касационната жалба. При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан. При изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат М. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС