Определение № 155 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3539/2015 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 2263 от 03.04.2014г. по гр.д. № 16113/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.02.2014г. в частта, в която е отхвърлен иска на Й. Т. Й. срещу [фирма] за признаване за нищожна на клаузата на чл.22, ал.1 от договор за потребителски кредит от 24.03.2008г., сключен между Й. Т. Й. и [фирма], и в частта, в която е отхвърлен иска на Й. Т. Й. срещу [фирма], с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 6899.46 лева, представляваща надплатена за периода 24.03.2008г. - 01.03.2013г. сума по кредита, вследствие на валутната разлика между швейцарски франк и български лев. В касационната жалба на Й. Т. Й. се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски в трите инстанции. Ответникът по жалбата, [фирма], счита касационната жалба на ищеца за неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. След даване ход на устните състезания банката представя и се позовава на заключение на генералния адвокат по висящо дело С-186/16 на С.. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл.144, ал.3 З.? Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Решаващият състав е изложил мотиви, че няма неравноправност в клаузите за връщане на сумите по кредита в същата чуждестранна валута, в която е предоставен. Според съда, изричното съгласие на ищеца да носи риска от промяната във валутните курсове представлява декларация, обективираща извършеното индивидуално договаряне и постигнатото взаимно съгласие по съдържанието на клаузата, съобразно чл.146, ал.2 З.. Съдът е изложил съображения, че изключението на чл.144, ал.3, т.1 З. от случаите за неравноправност на подобна клауза, намира приложение спрямо процесния договор за банков кредит, с оглед уговорката за обусловеност на размера на задължението от борсовия курс или индекс, който е извън контрола на страните и в частност на банката. Решението е постановено при следните клаузи в сключения на 24.03.2008г. между [фирма] и Й. Т. Й. договор за потребителски кредит HL 34812: В чл.1 е уговорено, че банката предоставя на кредитополечателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 85 000 евро по курс „купува” на швейцарския франк към евро на [фирма] в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2, ал.1 от договора/, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /чл.2, ал.3 от договора/. Съобразно чл.6, ал.2 от договора за кредит, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. Според чл.21 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата. В чл.22, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в чл.22, ал.2 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им. Във връзка с позоваването на банката на заключение на генералния адвокат по висящо дело на С., настоящият състав констатира, че е налице друго висящо дело пред С. – С-119/17, по преюдициално запитване, касаещо хипотеза, която е от значение за изхода на настоящото дело. По посоченото дело С-119/17 са формулирани следните п реюдициални въпроси: /1/ Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 93/13/Е. на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори 1 във връзка с принципа in dubio pro consumer, изведен от член 5, параграф 1, второ изречение от същата директива, и [от] съдебната практика на Съюза, да се тълкува в смисъл, че съществува риск от това да бъдат неравноправни клаузи от договор за банков кредит: – които предвиждат отпускането на кредитополучателя на парична сума в определена валута и задължението за погасяване в същата валута, а обстоятелствата по сключването на договора и неговото изпълнение сочат, че кредитът реално е отпуснат в съвсем различна валута, като паричната единица на сметката служи само за изчисленията и се използва виртуално, – които прехвърлят изцяло на кредитополучателя (потребителя) риска от повишаване на външната и/или на вътрешната стойност на виртуално използваната парична единица на сметката (чуждестранна валута), макар той да е получил кредита в различна валута, на която реално е бил потребител, – които не излагат при условията на прозрачност конкретното функциониране на обменния механизъм на виртуално използваната парична единица на сметката, по начин, по който потребителят да може да изчисли въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици, произтичащи от подписването на договора, – които налагат на потребителя паричното задължение да заплаща при погасяването на вноските по кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално предложената на кредитополучателя парична единица на сметката, и размера на месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката? /2/ При положителен отговор на първия въпрос, кои са критериите, които трябва да приложи националната юрисдикция, за да направи преценка за такъв евентуално неравноправен характер с оглед на представената в първия въпрос фактическа обстановка. /3/ Може ли представените в първия въпрос клаузи да се считат за клаузи, които не са част от основния [предмет] на договора за кредит? Поставените преюдициални въпроси по дело С-119/17 са от съществено значение за изхода на настоящото производство, тъй като съгласно клаузите на сключения между страните договор за кредит: /1/ размерът на договорения кредит като конкретна сума е определен в чл.1 единствено в евро - 85 000 евро, а не в швейцарски франкове; /2/ независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; /3/ швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им и реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро по негова сметка в евро. Видно от горните уговорки, паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, като швейцарският франк е само „валута на сметката”, а не „валута на плащането” към момента на усвояване на кредита. Действителното предоставяне и усвояване на кредита е в резервната валута на страната – в евро. С оглед изложеното, налице е висящо производство по преюдициално запитване до С. по тълкуване на разпоредби на Директива 93/13, от значение за правилното решаване на делото, поради което по арг. на чл.631 ГПК, производството по делото следва да бъде спряно до произнасяне на С. по дело С-119/17. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,