Определение № 327 от 07.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3076/2016 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокат Ш., в качеството на процесуален представител на [фирма] [населено място], представлявана от управителя М., ответник в производство по чл.288 ГПК, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 772 от 22.11.2016г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 320лв. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена своевременно и е депозирала писмено становище, с което не оспорва основателността на искането, но счита, че претендираният размер е силно завишен, тъй като независимо, че спора не е разглеждан по същество, претендираните разноски са в размера, заплатен пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 772 от 22.11.2016г., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 6.04.2016г. по в.гр.д.№ 572/2015г. на П., без да се произнесе по направеното с представения писмен отговор искане на ответната страна за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по цялото искане е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая искането от касатора, касационно обжалване не е допуснато и ответникът е установил с представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 1.07.2016г., че реално е заплатил, в брой, адвокатско възнаграждение в размер на 7 320лв. за „изготвяне на отговор по касационна жалба по в.гр.д.№ 572/2015г. на П.”. При тези данни и с оглед направеното възражение за прекомерност, искането на молителя се явява частично основателно. Пред вид предмета и особеностите на производството по чл.288 ГПК, в което се преценя единствено наличието на една обща и три специални, изрично посочени в закона предпоставки /по чл.280 ал.1 ГПК/, разноските следва да се определят в минималния възможен размер от 500лв., на основание чл.78 ал.5 ГПК, във вр. с чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2014г./ДВ бр.84/2016г./ за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като до останалата претендирана част искането се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение