Определение № 367 от 18.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1229/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка” АД срещу решение №281 от 02.02.2017 г. по в.т.д.№3679/2016 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №896 от 17.05.2016 г. по т.д.№6985/2013 г. на СГС, са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка” АД срещу „А. груп холдинг” ООД искове по чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че в полза на банката съществуват вземания за сумите: 184 500 евро, част от просрочена главница по Договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до окончателното плащане, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 19.07.2013 г. по ч.гр.д.№27593/2009 г. на СРС; 100 000 евро или 195583 лв., част от просрочена главница по договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г.до окончателното плащане, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 15.07.2013 г. по ч.гр.д.№27594/2009 г. на СРС. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следните, доуточнени от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпроси, свеждащи се до: 1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК. 2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал.1 от ГПК. Ответникът по касация – „А. груп холдинг” ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за основателно възражението на въззивника-ответник за ненадлежно упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем и тъй като искът за съществуване на вземането, съгласно изричната разпоредба на чл.422 ал.1 ГПК, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към този момент следва да са изпълнени условията за изпълнението на претендираното вземане за цялата главница - изискуемост и ликвидност. Посочил е, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК трябва да бъде уважен само в размер, който съответства на изискуемото вземане към датата на подаване на заявлението в заповедното производство и на посоченото в него основание, поради което неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна, че към датата на обжалваното съдебно решение, е настъпил падежа на уговорените погасителни вноски, предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ. Изложил е съображения, че предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство, а в случая заявителят изрично се е позовал на разпоредбата на чл.12 от процесния договор за кредит, уреждащ условието за възникване на предсрочна изискуемост на главницата по кредита. Изразил е становище, че кредиторът е подчертал, че именно поради просрочието с повече от 90 дни /1122 дни към датата на заявлението/ и на основание чл.12 от договора за кредит, дългът е станал „автоматично” предсрочно изискуем, претендирал е част от „просрочената главница” и е пояснил, че просрочието е факт именно с оглед настъпилата по силата на уредената в договора предсрочна изискуемост. Също така е отчел, че вземането, макар и парично, съответно делимо по своето естество, е заявено от кредитора в глобален размер /като не е посочено съответно и частично претендираните суми част от коя падежирала вноска са и не е уточнено кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните книги/, поради което, а и с оглед установителния характер на иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, не би могло да се присъди само онази част, която касае вноски с настъпил към датата на заявлението падеж - фактите относно изискуемостта засягат несъмнено основанието на иска, доколкото самият кредитор е въвел същите в соченото от него основание, а след като и размерът, и основанието, дефинирани от заявителя, сочат на невъзможност да се разграничат падежиралите до заявлението по чл.417 от ГПК погасителни вноски, то присъждането им в рамките на производството по установителния иск би означавало произнасяне в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Счел е, че е посочен само размера на претендираната част от цялата просрочена главница и на останалите акцесорни вземания – лихви и такси, като глобални суми, на основание именно предсрочната изискуемост, като не се е твърдяло, че е изтекъл падеж на всички вноски, респ. на целия дълг, като не е посочено в заявлението и приложеното към него извлечение, че цялата главница е просрочена поради настъпване на падежа и на последната вноска от погасителния план. В този смисъл е достигнал до извод за неотносимост към спора на разрешението, дадено в решение №139 от 05.11.2014 г. по т.д.№57/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и като се е позовал на т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че недоказаният факт на настъпила предсрочна изискуемост обуславя неоснователност на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. С оглед изложените от съда мотиви, посочените в изложението правни въпроси са обусловили правната воля на съда, като касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд, с разрешението, дадено в ТР №8 от 02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,