Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г.

Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е по касационна жалба на на [фирма] срещу решение № 731 от 6.02.2017 г. по в. гр. дело № 10971/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 10.06.2015 г. по гр. д. № 46704/2010 г. на СРС, 73 състав, в осъдителната част, по уважен иск на Д. Б. Ч. за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 от КТ от трудова злополука до размера на сумата 73 080 лв, формирана след приспадане на получено застрахователно обезщетение, както и лихви за забава върху тази главница, присъдени отделно на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за период от 20.12.2008 г. до завеждане на иска. Злополуката, призната за трудова, е настъпила на 20.12.2008 г. при работа на ищеца в ответното предприятие като шофьор. Ищецът е обезщетен за неимуществени вреди от травматични увреждания, съответно за причинените от засягането на здравето му физически и психически болки и страдания, като определеното от въззивния съд при условията на чл. 52 ЗЗД обезщетение е от 120 000 лева. То е намалено с 30 процента, предвид съпричиняване в следствие на груба небрежност на постарадалия, като е приложен чл. 201, ал. 2КТ и първоинстанционното решение е потвърдено до размера на сумата 73 080 лв, формирана след приспадане на получено застрахователно обезщетение в размер на 10920 лв Върху тази главница са присъдени лихви за забава, отделно и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са били посочени в исковата молба по този начин. Касаторът [фирма] е обжалвал решението като незаконосъобразно, необосновано и неправилно в частта, с която е потвърдено осъдителното решение. Оплакването е за завишен размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди в следствие на съществено нарушение на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на критерия в чл. 52 ЗЗД от въззивния съд. Не са обсъдени всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението, съответно доводите на жалбоподателя, че пострадалият, макар да е преживял силни болки, се е възстановил за кратък период, без остатъчни последици от травматичните увреждания и сега е в добро общо състояние, с възстановено в пълен обем движение на снагата и крайниците, без трофични промени. Защитата изтъква, че при процесните увреждания от събитие, настъпило през 2008 г. обезщетение от порядъка на 120 000 лева не се наблюдава в съдебната практика. Изтъква се и оплакване, че въззивният съд необосновано е определил занижен размер на приноса от 30 %, спрямо действителният такъв и поведението на пострадалия не е преценено съответно. Последният, като шофьор на товарния автомобил, в нарушение на установени и известни му правила за безопасност, за които е инструктиран, е застанал в обсега на падащия товарен борд, след като сам ръчно е освободил наконтящата кука. По този начин, освен че съзнавано е нарушил изрична инструкция и нормативно изискване, пострадалият не е положил и най-елементарна грижа за собствената си безопасност. С оглед установения механизъм на произшествието, при което падащият борд е притиснал тялото му и причинил уврежданията, действията на пострадалия представляват грубо незачитане на правилата за безопасност, най-тежка степен на небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и са единствената причина за злополуката. Съображения са развити в жалбата и по същество в съдебно заседание от пълномощника адв. Иванова. Поддържа се, че пострадалият е обезщетен изцяло с полученото от застрахователя и искът следва да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски. В писмен отговор и защита по същество, чрез адв Ал. Г., ответникът по касационната жалба Д. Б. Ч. я оспорва. В случая работникът не е бил инструктиран как работи хидравликата на падащия борд и какви са рисковете при отремонтирането му. Дори да е допринесъл за злополуката, не е искал да се самоубива. С определение № 748 от 31.10.2017 г. в обжалваната от касатора частно въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение за определяне на справедливо обезщетение, в това число и социалните и икономически условия в страната, съответно и в каква степен ищецът се е възстановил след извършените операции и проведено лечение, като по този начин приложи критериите "продължителност на болките и страданията" и "последици от получените увреждания". Касационната жалба е допусната на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с указанията в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., реш. № 785/2011 г. по гр. д. № 556/2010 г. III г. о., реш. № 125/2016 г. по гр. д № 4417/2015 г. I. г. о и реш. № 49/2014 г. по гр. д. № 5055/2013 г. на ВКС, тъй като не са обсъдени и преценени обстоятелства, указани в тази практика. По поставения правен въпрос Върховен касационен съд III г. о изтъква следното: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът на увреждането и неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното, причинените страдания, физически и психически. Когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди, броят и видът им е от значение за приложение на посочения принцип в чл. 52 ЗЗД, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение като по този начин съчетано приложи критериите "продължителност на болките и страданията" и "последици от получените увреждания". По касационната жалба. Ищецът е заемал при ответното дружество длъжността "шофьор на товарен автомобил" при изпълнение на която работа е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО, довела до временна неработоспособност, призната до 16.08.2009 г., както и до трайно намалена работоспособност 50 на сто, за срок от две години (от 10.09.2009 г. до 1.09.2011 г.), приета с експертно решение от органите на медицинската експертиза. Ищецът бил затиснат от задния падащ борд на товарния автомобил, който му е бил поверен, докато ръчно е освобождавал закрепването. Цялата долна половина от тялото на Д. Ч. е била затисната от тежкия и масивен заден падащ борд на процесния товарен автомобил. След инцидента ищецът е приет в болница с опасност за живота. Процесната трудова злополука е причинила многобройни телесни увреждания, по делото са приети съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи. След инцидента ищецът е приет по спешност в болница, в която е бил подложен на две оперативни интервенции в областта на корема и на оперативно лечение на множество счупвания на крака и в тазовата област. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза вследствие на инцидента от 20.12.2008 г. травматичните увреждания са: тежка коремна травма, изразяваща се в пукване на черния дроб, десерозация на сляпото дебело черво, ретро- перитонеален хематом, десерозация и хидропс на жлъчния мехур, масивен излив на кръв в коремната кухина и изпадане в шоково състояние, която травма е създала непосредствена опасност за живота и е наложила извършване на двете операции, като при втората е отстранен жлъчния мехур. Има и счупване на рамената на лявата лонна кост; счупване на левия ацетабулум (ямка на тазовата кост, в която заляга главата на бедрената кост в тазобедрената става), причинили трайно затруднение на левия долен крайник и наложили оперативна интервенция за поставяне на метална остеосинтеза, впоследствие извадена отново по оперативен път. За възстановяване на тези увреждания според експерта са били необходими около 12 месеца. Счупването на крилото на дясната хълбочна кост трайно е затруднило движенията на десния крайник, функционалното възстановяване от тази травма е около 2-3 месеца. Счупването на напречните израстъци вляво на поясните прешлени от I до V и счупване на масата на кръстната кост от своя страна, са довели до трайно затруднение в движенията на снагата, възстановими за период от около 2- 8 месеца след инцидента. По спешност във ВМА София, в клиниката по коремна хирургия е била извършена тотална лапортомия. Направени са две животоспасяващи коремни операции Засегнати са били вътрешни органи, имало е пукване на черния дроб, излив на кръв в коремната кухина и множество хематоми. Наложило се е повторно ревизиране на коремната кухина, с оперативно лечение с отстраняване на жлъчния мехур. Лечението е протекло в условия на централна реанимация. Между операциите пострадалият е приемал множество медикаменти. Операцията на лявата бедрена кост също е във ВМА, чрез поставяне на метална пластина, която е отстранена чрез последваща оперативна интервенция. Счупванията, които са засегнали съществени области от опорно-двигателната система, са причинили изключително силна болка, включително и по време на продължилия общо около една година възстановителен период, през който пострадалият е имал проблеми със съня, приемал е болкоуспокояващи и сънотворни лекарствени средства. От ВМА ищецът е изписан на 19.01.2009 г. През месец май 2009 г. пострадалият е бил на лечение в [фирма], филиал - М. проход, а през месец септември същата година е постъпил за лечение и рехабилитация в МБАЛ [фирма], [населено място]. Вещото лице е констатирало, че описаните травматични увреждания са силно болезнени, счупванията са затруднили движенията на крайниците и снагата за около една година. Инцидентът и наложеното от него лечение и обездвижване се е отразил върху живота и ежедневието на ищеца и в психически и социално-битов аспект, който се е преместил да живее при своята майка, изслушана като свидетел, като е разчитал на грижите й. Към момента на злополуката Ч. е бил на 32 години, в активна и работоспособна възраст, а случилото се е повлияло на възможността му да работи. Съгласно експертното решение на ТЕЛК противопоказни за освидетелствания са тежък физически труд, динамично и статично натоварване на долните крайници, поради което не може да работи като шофьор до явяване на ТОЛЕК. Към момента ищецът е в добро общо състояние на здравето движи в пълен обем снагата и крайниците си, крайниците са без отоци и трофични промени. Оплаква се от болки, появяващи се при натоварвания и промени в метеорологичните условия, като появата на подобни посттравматични усложнения е закономерна и честа. Тя би могла да бъде ограничена и предотвратена при редовна профилактика, съгласно приетото заключение на вещото лице. Травматичното увреждане, свързано с най- продължителен възстановителен период е счупването на лявата бедрена кост, при ищеца е отшумяло за 12 месеца. Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изводите в което са направени въз основа на приобщената по делото и неоспорена медицинска документация и на извършен личен преглед на пострадалия, процесната злополука и причинената от нея политравма са довели до остра соматична и психична стресова реакция, продължила между няколко часа и един до два дни. В продължение на около 6 месеца, считано от месец февруари 2010 г., ищецът е преживял депресивен епизод, довел до затруднено социално и битово функциониране и отшумял след проведено антидепресивно лечение. Ищецът е психически здрав, като при него е бил налице психически и емоционален дисбаланс, отразил се върху ежедневните социални контакти и битови навици. Предвид установените травматични увреждания, следва да се отчетат трайните им последици за здравето на ищеца: от тазовото счупване, довели до освидетелстване при 30 % намалена трудоспособност, поясните прешлени, при 20 % намалена трудоспособност и бедрената кост, при 40 % намалена трудоспособност, в резултат на което за ищеца са противопоказни тежък физически труд и натоварване на долните крайници, по освидетелстване от ТЕЛК същият не може да работи като шофьор. Срокът на установеното освидетелстване е до 1.09.2011 г. Следва да се отчете и невъзстановимото засягане на вътрешни органи при коремната травма. Оперативно е бил отстранен жлъчния мехур. Следва да бъдат взети предвид болките и страданията, които са интензивни и силни поради множеството увреждания, наложили няколко оперативни интервенции, но в кратък период. Следва да има предвид и констатирана от вещото лице степен на възстановяване, която за увреждания от подобно естество е висока. Заздравителният процес при счупванията на костите е протекъл благоприятно. Металната остеосинтеза е извадена оперативно на 9.11.2010 г. във ВМА. Понастоящем ищецът е в добро общо здравословно състояние, активен, като движенията му са в пълен обем, негативните последици за здравето му не са тай-тежките и патологични промени не се наблюдават. Въпреки че е претърпяна тежка коремна травма, черният дроб и далака не са увеличени. Изтъкнатите по-горе обстоятелства налагат извод, че определеното от въззивния съд обезщетение от 120 000 лева е завишено. Не е отчетен благоприятно протеклият възстановителен процес, който вече е необратим, предвид че уврежданията са били причинени и лекувани през периода 2008-2010 г., когато е заведена исковата молба. Не са преценени от въззивния съд в пълна степен и обществено икономическите условия в страната при определяне на обезщетение по справедливост за неимуществени вреди с такава давност. Оплакванията на касатора за неправилно прилагане критерия за справедливост са основателни. Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ от въззивния съд и доводът за несъответствие между действителния принос на пострадалия при допусната от него груба небрежност и определения процент на съпричиняване. При установения механизъм на произшествието пострадалият шофьор, заедно с монтьор, също работник в ответното дружество, е извършвал ремонт на хидравличната система на падащия борд на товарен автомобил. След приключване на ремонтната дейност пострадалият застанал зад МПС, отворил законтрящата кука на борда, който паднал и го затиснал от кръста надолу. В протокол Протокол № 15/11.02.2009 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от Столично управление "Социално осигуряване" са констатирани нарушения, допуснати от участниците в инцидента: автомонтьорът и пострадалият не са проверили дали в хидравличния цилиндър на падащия борд има масло, а при освобождаване на куката шофьорът е стоял в обхвата на описваната от падащия борд на камиона траектория, с което е нарушил чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредбата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, за което е бил инструктиран. Механизмът на трудовата злополука е изяснен от неоспорения и приет по делото протокол № 15/11.02.2009 г. за резултатите от нейното разследване по чл. 58, ал. 6 КСО, както и от показанията на изслушаните свидетели и приетото заключение на вещо лице. Ищецът, като шофьор в ответното предприятие е изпълнявал възложените му по длъжностна характеристика задължения да участва в ремонта на хидравличната система на падащия борд на поверения му товарен автомобил, заедно с монтьор, също служител на ответника. След приключване на ремонтните дейности от монтьора, последният не е проверил наличието на масло в цилиндъра на спускателния механизъм, което е в нарушение на технологичните правила. Тогава Ч. освободил ръчно законтрящата кука в товарния отсег, при което бордът паднал рязко и го притиснал. Пострадалият е нарушил основно изискване за безопасност по чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 за осигуряване ЗБУТ при работа с автомобили, за което е бил инструктиран - да не застава в траекторията на падащия борд, когато освобождава законтрящата кука. Въззивният съд правилно е отчел поведението на пострадалия като груба небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност от пострадалия, като шофьор на тежкотоварен автомобил Работникът Ч. съзнателно е пренебрегнал основно правило от инструкцията за безопасност и забраната да не застава зад падащия борд при ръчното му освобождаване. Съзнавал е опасностите от свободно и рязко падане на борда в зона, където му е изрично забранено да се намира тъкмо по тази причина, но са неоснователни доводите на касатора, че поведението на пострадалия обуславя степен на съпричиняване, която да доведе до отхвърляне иска за обезщетение, за разликата над полученото от застрахователя. Въззивинят правилно е преценил каузалния принос, като основание за намаляване на обезщетението в посоченото процентно изражение. Превенцията на риска от трудова злополука при работа е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея риск от злополука. Делът на тези мерки, значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Съпричиняването е в степен, съответна на обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. На първо място, за настъпване на вредоносния резултат в конкретния случай в по-голяма степен е допринесло пренебрегването на съществуващия риск за безопасността от страна на работодателя при установената организация за ремонт и поддържка на оборудването при тежкотоварните автомобили в предприятието. Възложено е задължение на ищеца като шофьор на автомобил заедно с квалифициран монтьор да участва в обслужването и ремонта на оборудването, което е включвало хидравличната система на спускателния механизъм на товарния автомобил, без да са били разписани конкретно задълженията му в тази връзка и без рисковете от работата да са отчетени при инструктажа на шофьорите. Не се установява работодателят да е инструктирал и запознал тези длъжности с особеностите и действието на конкретното специализирано оборудване "падащ борд", чиито особености се изясняват от приетото по делото заключение на в. л. С.. Утвърдените в тази връзка от работодателя "Правила за безопасност при ремонтни дейности" са твърде общи. Освен това, към момента на злополуката са допуснати нарушения на правилата за безопасност и от автомонтьора, работник в същото предприятие, което с оглед приноса решаващо се отчита в тежест на работодателя. Повредата и извършения ремонт са налагали да се налее масло в хидравличната система, без което тя не може да функционира, но неизвършването на тези действия в случая не могат да се отчитат като небрежност на шофьора. Обективно за настъпването на злополуката има принос както недостатъчният опит на пострадалия, постъпил на длъжност "шофьор" на 16.10.2008 г., т. е два месеца преди злополуката, така и включването му в ремонтни дейности, за които не е бил инструктиран, нито подготвен. При горните обстоятелства степента, в която пострадалият е допринесъл за увреждането със своята груба небрежност е съответно преценена, като изложените в тази връзка подробни съображения на въззивния съд се споделят и от Върховен касационен съд. Касиране на въззивното решение в една част се налага поради незаконосъобразното прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението по размер. Определеното от въззивния съд по справедливост обезщетение в размер на сумата 120 000 лева следва да бъде намалено, тъй като не са преценени всички относими обстоятества. Въззивният съд е отчел, обсъдил и изложил съображения за степента на негативните изживявания и понесените силни болки през периода на лечение и възстановителния период, свързаното с тях психическо отражение, включително е отчел стресовата реакция, проблемите със съня, затрудненията в ежедневието, но периодът на относително трайно възстановяване при ищеца от една година е следвало да бъде съобразен. С оглед съществуващите в страната обществено икономически условия, в определения от въззивната инстанция размер на обезщетение 120 000 лева същото не изразява принципа на справедливост и не кореспондира с установените вреди, които по характера си не представляват осакатяване, загуба на жизненоважни органи и функции на организма или са предизвикали психическо увреждане. Следва да отчете установената с ЕР № 1650/10.09.2009 г. на ТЕЛК трайно намалена работоспособност от 50 % в резултат на счупванията, обхващащи няколко области на тялото, вкл. затрудненията в движенията. При освидетелстването през 2009 г. е отразено, че лявата бедрена кост с налична остеосинтеза. Понастоящем тя е отстранена оперативно във ВМА без усложнения (заключението на в. л. д-р Г., т. 11). За периода след завеждането на исковата молба, по данни от приетата по делото СМЕ трайно намалената работоспособност при ищеца е общото 56 %, като е констатирана и артериална хипертония, хипертонична болест на сърцето. Следва да се отчете състояние, обусловило трайна загуба на работоспособност. Състоянието след отстраняване на жлъчния мехур също създава риск, от развитие на бъбречна болест включително. За ищеца са противопоказни тежък физически труд, динамични и статични натоварвания, а същият е в трудоспособна възраст. Според настощия състав на ВКС, при установените по делото обстоятелства с оглед степента на възстановяване при ищеца, който въпреки множествените и болезнени травматични увреждания, включително на жизнено важни вътрешни органи, понастощем е в добро общо здравословно състояние, двигателно активен без помощни средства и психически здрав, справедливо и достатъчно е обезщетение от 75 000 лева, което да обезщети причинените от злополуката неимуществени вреди. Претендираните с иска неимуществени вреди са посочени разделно от ищеца - за болките и страданията от телесните увреждания и отделно за психическите страдания, но не представляват отделни искове и следва да се обезщетят глобално, както правилно е изтъкнал въззивния съд. След законосъобразно приспаднатите суми в размер на 10 920 лв., получени от ищеца по застраховката на работодателя и след намаляване на обезщетението със сумата 22 500 лева на основание чл. 201, ал. 2 КТ, искът е основателен до размера на сумата 41 580 лв, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено осъждането на ответника на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати обезщетение над този размер, включително в частта за лихвите от датата на увреждането до завеждане на иска, присъдени върху главницата отделно, като мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД При непозволено увреждане от трудова злополука законната лихва се дължи от датата на трудовата злополука, до окончателното изплащане на обезщетението и така следва да бъде присъждана лихвата, когато е поискана . В случая е постановен отделен диспозитив, което не е недопустимо. В една част въззивното решение, с което е оставено в сила присъждането на лихва за забава за периода 20.12.2008 г. - 28.09.2010 г. до размера на сумата 15 186.57 лева, следва да се отмени, тъй като размерът на дължимата лихва върху главница от 41 580 лв за този период възлиза на 8640,62 лева. Над този размер, т. е за разликата до 15 186.57 лева като присъдена от първоинстанционния съд и определена по размер от въззивния съд, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно. Разноските, с оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени окончателно от настоящата инстанция. Ищецът е направил 5000 лева разноски още в първа инстанция, като в хода на обжалванията, включително в настоящето производство, не е установил и не е заявил искане за присъждане на разноски. Ответникът е установил за първа инстанция разноски в размер на 3650 лв извън тези по обратния иск, които са за негова сметка, предвид прекратяване на делото в тази част; сумата 9207,60 лв разноски пред Софийски градски съд и сумата 5796 лв разноски при касационното обжалване. От тези разноски съгласно чл. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати 5162,30 лева. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1386 лв. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати и дължимата държавна такса по сметка на ВКС върху присъденото обезщетение, в размер на 1663 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.