Определение № 40 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. – [населено място] против решение от 06.08.2012г. по гр.д.4539/12 на Софийски градски съд. Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. И. е предявила против [фирма] – [населено място] частичен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД, за заплащане на сумата 10000лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за създаване и поддържане на базиран каталог за малките и средни предприятия от 12.02.2009г., както и сумата 158лв. обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска до определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби. С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на І т.о.