Определение № 3057 от 30.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 3/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молби вх.№11372/17.06.25г. на А. А. Ч., Г. Х. М., Д. М. Б. и Б. М. Б. и вх.№11200/16.06.2025г. на „ВИК“ООД [населено място] за изменение на определение №1500/20.05.25г. по т.д.№3/25г. в частта за разноските. С молбата на физическите лица се иска намаляване на присъдените с определението в полза на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. С молбата на дружеството се иска да бъдат присъдени и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадената от него насрещна касационна жалба. А. А. Ч., Г. Х. М., Д. М. Б. и Б. М. Б. оспорват молбата за изменение на определението на ВКС в частта за разноските, депозирана от „ВИК“ООД [населено място] по съображения за недопустимост на искането /поради липса на представен списък в срока по чл.80 ГПК/ и за неоснователност /поради липса на данни за реално понасяне на разноските/, както и за тяхната прекомерност. „ВИК“ООД [населено място] не е изразил становище по молбата на насрещната страна. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбите за допустими. Същите са подадени от легитимирани страни в едномесечния срок от постановяване на определението, предвиден в разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК. Искането за изменение на определението в частта за разноските, направено от „ВИК“ООД [населено място] е допустимо и от гледна точка на условието на чл.80 изр.2 ГПК. Съгласно мотивите към т.2 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, няма пречка списъкът на разноските по чл.80 ГПК да бъде инкорпориран в съответно изявление на страната до съда /искова молба, жалба и т.н./, когато тя счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по воденето на делото. В случая „ВИК“ООД е поискала в отговора на касационната жалба да й бъде присъдена конкретно посочена сума на разноските – 2625 лв., която представлява сумата, посочена с договора за правна защита и съдействие, представен с отговора. С това настоящият състав на касационната инстанция счита,че е изпълнено задължението на „ВИК“ООД [населено място] за своевременно представяне на списък по чл.80 ГПК, което прави молбата му по чл.248 ГПК допустима. Видно от данните по делото, производството пред Върховен касационен съд е образувано по касационна жалба на А. А. Ч., Г. Х. М., Д. М. Б. и Б. М. Б. и по насрещна касационна жалба на „ВИК“ООД [населено място] срещу въззивното решение по т.д.№609/23г. по описа на САС. За производството пред касационната инстанция дружеството е уговорило с представляващия го адвокат възнаграждение в размер на 2625 лв., от които 1475 лв. за изготвянето и подаването на отговора на касационната жалба и 1150 лв. за изготвянето и подаването на насрещната касационна жалба. Неоснователно е възражението на молителите-физически лица за липса на доказателства за действителното понасяне от дружеството на разноски в претендирания размер.Към договора за правна защита и съдействие от 17.07.2024г., в който е уговорено сумата да бъде преведена по банков път, е приложено и заверено от адвоката извлечение от електронната система на „Банка ДСК“ЕАД за движението по сметката, посочена в договора, видно от което сумата 2625 лв. е постъпила по нея на 22.07.2024г. С определението от 20.05.2025г. настоящият състав на ВКС е присъдил в полза на дружеството разноски в размер на 1475 лв., уговорени между страните по договора за правна защита и съдействие във връзка с подаването на отговора на касационната жалба. Основателно е направеното от молителите – физически лица възражение за прекомерност на така уговореното и заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение. Видно от съдържанието на подадения отговор, с него е оспорена допустимостта на касационната жалба /това възражение е прието за основателно от състава на касационната инстанция, който с определението си я е оставил без разглеждане/ и са изложени съображения за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол. Кореспондиращо със сложността на така извършените процесуални действия е възнаграждение в размер на 325 лв. Тъй като подаването на касационната жалба е обусловило и извършването на процесуални действия по подаване на насрещна такава от страна на дружеството, направените от него разноски за изготвянето й също подлежат на възмездяване, което съставът е пропуснал да стори с определението си от 20.05.2025г. Доколкото в касационната жалба са развити подробни оплаквания по същество срещу правилността на обжалваната част от въззивното решение и към нея е приложено обосновано, съобразно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира,че уговореният и изплатен на адвоката, изготвил и подал насрещната касационна жалба с изложението, хонорар от 1150 лв. е съответен на положения труд, респ. на правната сложност на извършените процесуални действия. В този смисъл искането на „ВИК“ООД за изменение на определението в частта за разноските има основание, а възражението на насрещните страни за прекомерност е неоснователно. Тъй като сборът от двете суми за разноски, подлежащи на възстановяване на правоимащата страна по спора – „ВИК“ООД [населено място], възлиза на 1475 лв., настоящият състав намира като краен извод, че определението от 20.05.2025г. не следва да бъде изменявано. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение