Определение № 167 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1945/04.03.2020 г. на Т. Р. Т. и М. Р. Т., чрез процесуалния им представител адв. К. С., срещу определение № 79/24.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 85/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 656/04.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 65/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1./ може ли да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка, когато същата е установима без затруднения и не се налага тълкуване волята на съда – сочи се противоречие с решение № 27/11.03.2016 г. по гр. д. № 3502/2015 г. на ВКС, II г.о., решение № 55/06.07.2009 г. по т. д. № 541/2009 г. на ВКС, I т.о.; 2./ допустима ли е молба по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в окончателно съдебно решение в молбата се обосновава оплакване за неправилност – сочи се противоречие с решение № 149/14.05.2015 г. по гр. д. № 2399/2014 г. на ВКС, I г.о.. Твърди се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Ответниците по жалбата не са изразили становище по основателността на жалбата. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 656/04.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 65/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 247 ГПК, подадена от Т. Р. Т. и М. Р. Т., за поправка на въззивно решение № 84/06.03.2017 г. по същото дело в частта за разноските. За потвърди първоинстанционното определение, апелативният съд е приел, че с решение № 84/2017 г. по възз. гр. д. № 65/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик, след като е отменил изцяло решение № 960/08.12.2016 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора и частично е уважил предявените искови претенции, като с оглед изхода на производството е присъдил в полза на ответниците В. И. Г., Т. И. Й., М. И. А., Г. И. С., Т. Р. Т. и М. Р. Т. сумата от 460 лв., представляваща част от сторените разноски пред двете съдебни инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Апелативният съд е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка досежно присъдените разноски. Посочил е, че с въззивното решение са присъдени разноски на ответниците по делото, които в случая са шест лица, двама от които жалбоподателите Т. Р. Т. и М. Р. Т.. Отбелязал е, че при допусната грешка при формиране изводите на съда относно лицата, на които се дължат разноски, процесуалният ред за нейното отстраняване е този по чл. 248 ГПК, но преклузивният срок по същата разпоредба за подаване на молба по чл. 248 ГПК е изтекъл. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на посочените в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Първият формулиран в изложението въпрос не кореспондира с фактите по делото, поради което не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. От мотивите на въззивното решение не може да се заключи, че е налице установима без затруднения грешка на съда при присъждане на сторените разноски и че не се налага тълкуване волята на съда. Въззивният съд е приел, че с оглед изхода на въззивното производство на ответниците по делото се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, като е присъдил същите в тяхна полза. Видно от данните по делото ответници по делото са шест лица - В. И. Г., Т. И. Й., М. И. А., Г. И. С., Т. Р. Т. и М. Р. Т., като в диспозитива на въззивното решение разноски са присъдени именно в полза на тези лица. Предвид констатираната липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не се дължи произнасяне относно наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържана от касаторите. И вторият въпрос не кореспондира с възприетото от апелативния съд. Той е приел молбата по чл. 247 ГПК досежно разноските за допустима, но неоснователна. Произнесъл се е по същество, приемайки, че не се установява разминаване между приетото в мотивите на въззивното решение на окръжния съд и отразеното в диспозитива. В мотивите е посочено, че с оглед резултата по делото, в полза на ответниците следва да се присъдят сторените от тях разноски. Диспозитивът отразява точно формираната в мотивите воля на съда. Липсват формирани мотиви в посочения от жалбоподателя смисъл – за недопустимост на молба за поправка на очевидна фактическа грешка в окончателно съдебно решение. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не се дължи произнасяне относно поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на което се е позовал и частният жалбоподател. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя допускане до касационен контрол. Ето защо касационно обжалване на може да бъде допуснато и на това основание. С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.