Определение № 5978 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1192/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК ГПК. С решение № 584 от 03.11.2023 г. на Окръжен съд – Благоевград по в.гр.д.№ 677/2023 г. по описа на същия съд е отменено решение № 9109 от 24.03.2023 г. по гр.д. № 467/2021 г.на Районен съд – Гоце Делчев и ответниците Х. Ш. К. и А. И. К. са осъдени да предадат на Х. Ш. А. и Н. Х. А. владението върху собствения им имот – 52 кв.м. от УПИ * - *, * от квартал 15 по плана на [населено място] по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от името на Х. Ш. К. чрез адв.И. К.. Касаторът считат, че събраните по делото доказателства установяват упражнявано от него и съпругата му А. К. давностно владение и придобиване на процесната част от парцел * по давност. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по формулираните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Следва ли ищецът, който се позовава на придобивна давност, текла при действието на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, да доказва, че имотът е бил частна собственост преди колективизацията и не е принадлежал на държавата или общината; 2. Длъжен ли е съдът да изследва дали спорната част и граничещият с нея имот не образуват площ, съответстваща на минималните изисквания по ЗУТ; 3. Длъжен ли е съдът да обсъди възможността за присъединяване на процесното място към съседния имот при условията на чл.28 ЗТСУ отм.? 4. Може ли да се придобие по давност имот, който е придобит от същото лице по земеделска реституция; 5. При възражение за придобиване по давност на процесната част, приложими ли са разпоредбите на чл.200, ал.2 и чл.17 ЗУТ за придобиване по давност на реална част от поземлен имот в границите на населените места. Заедно с необходимостта от точното прилагане на закона се сочи и противоречие по формулираните въпроси с решение на ОС – Стара Загора; решение № 358 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 1476/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., според което за да се уважи претенция за собственост, основана на изтекла придобивна давност, позоваващият се на нея следва да установи чрез главно, пряко и пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС като липсата на категоричност за която и да е от материално правните предпоставки изключва този придобивен способ; Тълкувателно решение № 4 от 17.1.2.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК относно придобивната давност като способ за придобиване право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време; Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/2012 г. на ОСГК, според което ответниците по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт са възстановяване собственост върху земеделски земи, могат да противопоставят само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение поради това, че е основано на реституционно решение от 13.12.1996 г. за възстановяване на имот от 235 кв.м. в строителните граници на [населено място], което не било валидно – било с предварителен характер, без скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ; поради несъответствие в площта, за която в полза на ищците е издаден нотариален акт за право на собственост върху 235/1100 идеални части от УПИ * и площта, с която имот 239 участва в парцела; както и поради съображенията, изложени от въззивния съд относно ограниченията на ЗТСУ и ЗУТ за придобиване по давност на спорното място. Ответниците по касация оспорват допустимостта на касационната жалба по изложени съображения. За да отмени първоинстанционното решение, с което предявеният ревандикационен иск е отхвърлен, и да постанови осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствената им част от парцел * в кв.15 по плана на [населено място], въззивният съд приел, че ищците са придобили по давност и договор за покупко – продажба УПИ * - *, * от квартал 15 по плана на [населено място] с площ 1100 кв.м. Съдът констатирал, че в полза на майката на ищеца било възстановено правото на собственост върху имот от 235 кв. метра, находящ се в строителните граници на [населено място], в местността У., имот *, парцел № * в кв. 15 от кадастрален план от 1983 г. Давностното владение, упражнявано от ищците, е прието за установено чрез показанията на свидетелите С. К. и А. А., обсъдени в съвкупност със заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Прието е, че не е съществувала забрана за придобиване на имота по давност след 27.11.1997 г. и е направен извод, че към 27.11.2007 г. е изтекла придобивната давност в полза на ищците. В обобщение е направен извод, че ищците са придобили по давност и договор за покупко – продажба УПИ * - *, * от квартал 15 по плана на [населено място]. По възражението на ответника за придобиване по давност на процесната площ от 52 кв.м. е прието, че същата е част от УПИ *. Посочено е, че при действието на ЗТСУ отм. завладяването на реална част от парцел, която не е придадена по силата на регулацията има за последица придобиване по давност само, ако отговаря на изискванията за самостоятелен парцел. При действието на ЗУТ не е допустимо придобиване на реална част от парцел /УПИ/, освен ако не са спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Изложено е, че реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани.; присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 от същия закон. Въз основа на анализ на приложимите норми и предвид обстоятелството, че процесният имот е в регулация и не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, е направен извод, че не е налице нито една от хипотезите, при които е допустимо ответниците да са придобили по давност спорната част от парцела на ищците. При тези мотиви на обжалвания акт не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед заявените основания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Първият формулиран от касатора въпрос изобщо не е разрешаван от въззивния съд, който не е поставил характера на собствеността преди колективизацията като условие за придобиване на имот по давност при действието на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ (вероятно касаторът има предвид давност с начална дата 22.11.1997 г.) Втори, трети и пети въпроси са неотносими към спора, защото ответниците не са твърдели в процеса, че притежават съседен на процесното място имот. Твърдението им е било, че са собственици на 258/708 идеални части от ПИ № *, участващи в УПИ * в кв.15 по плана на селото. Четвъртият въпрос не е разрешен от съда, който не е приемал, че ищците са придобили право върху части от имота по земеделска реституция. Прието е, че реституционно решение е издадено в полза на майката на ищеца С. Х.. В обобщение – по нито един от формулираните от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка за допускане на решение до касационно обжалване, защото въпросите не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили изводите му. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидна неправилност. От мотивите му не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. Изложените от касатора съображения за очевидна неправилност не могат да бъдат обсъждани без анализ на доказателствата по делото. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Ответниците по касация претендират присъждане на разноските, направени в настоящото производство, в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой на 01.03.2024 г. съгласно представения договор за правна защита. Сумата се дължи на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение