Определение № 1698 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 42787/12.04.2024г. на Д. И. А., чрез процесуалния си представител адвокат В. К. от САК, срещу решение № 1182 от 29.02.2024г. по в. гр. д. № 2978/2023г. на Софийския градски съд.С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 20068872 от 24.11.2022г. по гр. д. № 6613/2019г. на Софийския районен съд, в обжалваната му част, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. А. срещу Д. И. А. и А. И. А. иск за делба на недвижим имот с идентификатор № *, съставляващ апартамент №20 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 65.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имоти с идентификатори * и *; под обекта * и над обекта ***, заедно с мазе № 13 и 1.024%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и е допуснато да се извърши съдебна делба между Д. И. А. и А. И. А. на движими вещи: тримодулна мебелна секция за всекидневна, четирикрилен гардероб, ъглошлайф, ударно-пробивна бормашина, фурна за вграждане, керамични котлони за вграждане, автоматична пералня, комбиниран хладилник с фризер, при квоти: по 1/2 идеална част за Д. И. А. и А. И. А..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба на гореописания имот да бъде допусната при посочените в исковата молба квоти, а искът за делба на движимите вещи да бъде отхвърлен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет, произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. В хипотезата на чл. 76 ЗН относително недействителен ли е актът на разпореждане на сънаследник с идеална част от недвижим имот, ако в наследствената маса има и движими вещи без реална стойност или, чиято стойност е незначителна и абсолютно несравнима с тази на единствения друг актив от наследството;

2. Следва ли съдът да извърши и обоснове самостоятелна преценка относно това, дали дадена вещ съставлява реален актив на наследството от гледна точка на нейната стойност и според кои критерии следва да се определи тази стойност като значима, за да бъде отчетена в наследствената маса;

3. Следва ли разпореждането на сънаследника с идеалната част от наследствения му дял, в случаите, когато наследството се изчерпва само с една вещ, да бъде единствено с възмезден характер, за да е в състояние да елиминира ограничението на чл. 76 ЗН;

4. При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпореждането да бъде извършено единствено под формата на чл. 212 ЗЗД или може да бъде друг вид разпоредителна сделка /продажба, замяна и т.н./.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация А. И. А., чрез назначения особен представител адвокат З. М., изразява становище, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за основателност на касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Д. И. А., чрез процесуалния представител адвокат Л. Д. от САК, е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявена от Д. И. А. срещу Д. И. А. искова молба за допускане на съдебна делба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, съставляващ апартамент № 20 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. А, с площ 65.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, заедно с мазе №13 и 1.024% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.Ищцата е изложила твърдения, че е придобила 1/2 ид.част от имота по силата на нотариален акт № 91, т.1, д. № 71/2013 г. на нотариус с рег. № 536 при НК, а ответникът притежава останалата 1/2 ид.част по наследство от родителите си И. Д. А. и Е. Н. А. като поради невъзможност да се постигне съгласие за доброволно прекратяване на възникналата съсобственост, се иска от съда да допусне делбата на недвижимия имот при равни квоти между страните.

С отговора на исковата молба ответникът Д. А. е оспорил иска като е направил възражение, че договорът за дарение, сключен с нот. акт № 91, т.1, дело № 71/2013 г., с който сестра му А. А. е дарила на ищцата 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН.Изложил е твърдения, че родителите му И. и Е. А. са оставили в наследство освен процесния недвижим имот, също и движими вещи, закупени през 1978-1979г., описани по вид, модел, година на придобиване и стойност като е поискал същите да бъдат включени в делбата.Заявил е, че желае делбата да се извърши между наследниците на И. и Е. А., тъй като е живял в процесния имот приживе на двамата наследодатели и при извъшване на делбата този имот може да му бъде възложен, с което ще запази наследството на родителите си.

С определение от 10.06.2020 г. като страна в производството е конституирана А. И. А., която в писмен отговор е оспорила направеното от ответника възражение за относителна недействителност на договора за дарение, твърдяла, че наследодателите не са оставили в наследство посочените движими вещи, които видно от годината на закупуване, нямали никаква стойност към момента на смъртта на наследодателите.

В първото по делото съдебно заседание съделителите Д. А. и А. А. са направили възражение за погасяване по давност на направеното от съделителя Д. А. възражение за недействителност по чл. 76 ЗН на договора за дарение.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 69, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 34 ЗС. Посочено е, че предмет на делбата са недвижим имот - апартамент и движими вещи, а съделителите Д. И. А. и А. И. А. са наследници по закон на И. Д. А. и Е. Н. А. - и двамата починали през 2009г.Установено е, че наследодателите на Д. А. и А. А. са придобили през 1978 г. по време на брака си процесния апартамент с идентификатор №***.От събраните гласни доказателства и от заключението на СТЕ е установено, че в имота се намират движими вещи: тримодулна секция от ПДЧ с размер на всеки модул 0.60x0.92x2.10м.; четирикрилен гардероб от ПДЧ с размери 0.60x2.60x2.40 м.; четирикрилен гардероб от ПДЧ с размери 1.73x0.60x2.00 м.; ъглошлайф, произведен от „Елпром Ловеч” с размери на диска 180мм, модел Ш1-178; ударно-пробивна, произведена от „Елпром Ловеч”, модел УПМ 2-16; фурна за вграждане марка „BOSH”, модел HEV 230 250; керамични котлони за вграждане, модел NHM 306 CEU, марка „BOSH”; автоматична пералня марка „WFF 1401” модел „BOSH”; комбиниран хладилник с фризер, модел 21 727.554.2, марка „LIEBHERR”, които били закупени от наследодателите И. и Е. А..

Прието е, че със смъртта на И. и Е. А. през 2009г. правото им на собственост върху придобитите от тях недвижим имот и движими вещи е наследено от децата им - съделителите Д. И. А. и А. И. А., при равни квоти съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.

С нотариален акт № 91, т. I, рег. № 4297, дело № 71/2013 г. А. И. А. е дарила на Д. И. А. собствената си придобита по наследство 1/2 ид. част от процесния недвижим имот.

Въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника Д. А. възражение по чл. 76 ЗН за относителна недействителност на извършеното с нотариален акт № 91, т. I, рег. № 4297, дело № 71/2013г. дарение.Изложени са мотиви, че актове на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата.Посочено е, че съгласно приетото в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен и разпореждането е непротивопоставимо на останалите наследници, които не са се разпоредили с дела си, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотезата на чл. 212 ЗЗД, или са налице разпореждания от всички наследници с наследствения им дял, или разпореждането е между тях.В съдебния процес по ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателят по нея. Правото по чл. 76 ЗН може да се упражни в първата фаза на делбения процес под формата на инцидентен установителен иск или възражение.Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален по отношение на спора за собствеността в делбения процес, с оглед предмета на решението по чл. 344 ГПК.Под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 от ЗН при релевирана от съделител относителна недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът - прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката.Упражнилият правото по чл. 76 ЗН сънаследник цели по отношение на него да бъде обявен за недействителен актът на разпореждане със сънаследствената вещ и връщане на същата в делбената маса.Ако във втората фаза на делбата вещта не се падне в дял на разпоредилия се сънаследник, в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права.Прието е, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 76 ЗН, тъй като собствеността върху процесния имот е придобита от Д. А. и А. А. по наследяване, сънаследничката А. А. се е разпоредила с наследствения си дял от имота в полза на ищцата Д. А., която няма качеството на наследник и наследството, оставено от И. и Е. А., не се изчерпва с процесния недвижим имот като в него се включват още и движимите вещи, придобити от наследодателите.За правно ирелевантно е прието обстоятелството кога тези вещи са произведени, колко са амортизирани, каква е пазарната им стойност и пр., след като същите представляват годен предмет на делба.Взето е предвид, че естеството и предназначението на процесните вещи /мебели, бяла техника и пр./ не може да се приеме, че която и да е от тях представлява принадлежност към имота, а напротив всички те са движимости, които макар да служат за използването на имота съобразно неговото предназначение, могат да се отделят от него без това да доведе до същественото им повреждане или невъзможност за използване, поради което не представляват подобрения към недвижимия имот, а са самостоятелни обекти от наследството, които могат да обособят реален дял от него при делбата.

За неоснователно е прието направеното от съделителите Д. А. и А. А. възражение за погасяване по давност на заявеното от съделителя Д. А. право по чл. 76 ЗН. Изложени са съображения, че доколкото правото на сънаследника да атакува разпоредителните сделки по чл. 76 ЗН може да се предяви само чрез инцидентен установителен иск или като възражение в делбеното производство или в производството по иск за собственост /ТР № 1/2004 г./, същото не се погасява по давност.

С оглед на горното е прието, че делбата на недвижимия имот следва да се допусне между сънаследниците А. А. и Д. А. съобразно наследствените им дялове - по 1/2 ид. част като по отношение на съделителката - приобретателка по относително недействителния договор за дарение Д. А., искът за делба следва да се отхвърли, тъй като дарственото разпореждане, макар и действително в отношенията между страните по сделката, е непротивопоставимо на съделителя Д. А..Процесните движими вещи като съсобствени по наследство между А. А. и Д. А. следва да се допуснат до делба между тях при равни квоти.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

По отношение на първите два формулирани в изложението въпроси е налице константна съдебна практика, включително задължителна такава, с която въззивното решение е изцяло съобразено, поради което не е налице поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В мотивите на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, т.1 е посочено,че изключение от недействителността по чл. 76 ЗН са хипотезите: 1/ ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството по чл. 212 ЗЗД или 2/ ако всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта или разпореждането е извършено помежду им.В конкретния случай, въззивният съд е установил с оглед приетите по делото доказателства, че наследството не се изчерпва само с процесния апартамент с идентификатор № ***, а включва също така намиращите се в имота движими вещи: тримодулна секция от ПДЧ с размер на всеки модул 0,60x0,92x2,10 м.; четирикрилен гардероб от ПДЧ с размери 0,60x2,60x2,40 м.; четирикрилен гардероб от ПДЧ с размери 1,73x0,60x2,00 м.; ъглошлайф, произведен от „Елпром Ловеч” с размери на диска 180 мм, модел Ш1-178; ударно-пробивна, произведена от „Елпром Ловеч”, модел УПМ 2-16; фурна за вграждане марка „BOSH”, модел HEV 230 250; керамични котлони за вграждане, модел NHM 306 CEU, марка „BOSH”; автоматична пералня марка „WFF 1401” модел „BOSH”; комбиниран хладилник с фризер, модел 21 727.554.2, марка „LIEBHERR”, които били закупени от наследодателите И. и Е. А., т.е. наследствената маса включва имот и вещи като без правно значение е тяхната стойност, поради което неприложимо е изключението предвидено в т. 1 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС /решение №228/20.10.2011г. по гр.д.№45/2011г. на ІІ ГО на ВКС/.Текста на чл. 76 ЗН обявява за относително недействителни актовете на разпореждане с наследствени предмети. Употребено е множествено число, което съответства на целта на тази норма.

Формулираните в изложението трети и четвърти въпрос не отговарят на конкретните факти установени по делото и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което не представляват обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК/наследствената маса не се изчерпва само с един недвижим имот/.Отделно от изложеното е формирана практика на ВКС/задължителна и казуална/ - т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696 от 2011 г. на ВКС, І г.о., решение №70/15.07.2014г. по гр.д.№7091/2013г. на ВКС, І г.о., според която относително недействителни спрямо наследниците на основание чл. 76 ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите сънаследниците.За недействителността по чл.76 от ЗН е без значение дали разпоредителната сделка е възмездна /продажба, замяна, цесия и др./ или безвъзмездна /дарение/.

От изложеното се установява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответника по касация Д. И. А. сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 2500лв., представляваща адвокатско възнаграждение за подадения отговор на касационната жалба, както и сумата от 850 лв., представляваща възнаграждение на назначения за особен процесуален представител на ответника по касация А. И. А., внесени по депозитната сметка на ВКС от Д. И. А..

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение