Определение № 4570 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4108/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 1697 от 21.03.2024 г. по в.гр.д.№ 3961/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 15056 от 22.12.2022 г. по гр.д.№ 303/2022 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Д. С. срещу И. А. В. обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 5479 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата в периода 01.09.2018 г. - 06.12.2020 г., в резултат на неправилната употреба и стопанисване от ответника на покривна тераса на етаж 12, пред апартамент 43 на ответника, намираща се над собствения на ищцата апартамент № 40 на етаж 11, в блок 18, [улица], [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – негативни психични изживявания, причинени на ищцата от невъзможността да обитава и ползва собствения си апартамент по предназначение и живее в същия при нормални битови условия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2022 г. до окончателното й изплащане. Подадена е касационна жалба от ищцата М. Д. С., чрез адвокат С. Г., с която се иска допускане на касационно обжалване на решението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск. Насрещната страна И. А. В., в депозиран от процесуалния му представител адвокат Т. Л. отговор, излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД от М. Д. С. срещу И. А. В. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, нанесени на ищцата в периода 01.09.2018 г. - 06.12.2020 г., изразяващи се в извършени разходи за ремонтни дейности в собственото й жилище, наложили се заради системен теч в жилището й, причинен заради противоправното бездействие на ответника, изразяващо се в лошото стопанисване и неизвършване на необходимия ремонт на терасата към апартамента му, находяща се над апартамента на ищцата, както и за сумата 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът е оспорил иска като неоснователен, с твърдения, че вредите са причинени от течове отпреди 2015 г., тъй като през 2016 г. етажните собственици са извършили ремонт на цялата тераса, с поставяне на черна и розова изолация. Твърди, че не е приобщавал процесната площ от терасата към апартамента си, тъй като още при строителството на блока през 1970 г. частите от терасата към всеки от апартаментите на последния етаж са били разделени с решетки и стъклени прегради, които впоследствие са подсилени с цел по-добра изолация. Прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищцата за процесната сума. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 40, на етаж 11, в [жилищен адрес][жк], С., с площ от 95, 77 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, на основание наследяване на родителите си, които са придобили собствеността по реда на чл. 55 ЗПИНМ /отм./, съгласно нотариален акт № 108, том Х, дело № 1908/1970 г. Над апартамента на ищцата, на 12 етаж, се намира ап. № 43 на ответника, с площ от 59, 69 кв.м., придобит на основание договор за дарение, сключен с н.а. № 62/17.02.1993 г. В нотариалния акт е посочено, че дареният апартамент се състои от една стая, хол, кухня и сервизни помещения. Прието е за безспорно, че етажната собственост е възникнала през 1970 г. Прието е за установено, въз основа на показанията на свидетелите З., Х. и П., че терасата на последния 12 етаж огражда целия блок - започва от север, минава през цялата източна част и завършва в южната част. От възникването на етажната (т.е. от 1970 г.) собствеността на терасата е разделена на части с решетки и стъклени прегради, които части се ползват от собствениците на апартаменти № 41, 42 и 43. Частта от покривната тераса към апартамент № 43 на ответника се използва само от ответника и само той има достъп до нея. Във всички части на терасата на последния етаж има течове, включително и в частта, оградена към апартамента на ответника. Било обсъждано да се направи ремонт на цялата тераса, като през 2017 г. ответникът „предложил“ да ремонтира своята част от терасата. Не е взето решение на ОС на ЕС за извършване ремонт на терасата. Ответникът е предложил той да направи ремонт на заградената към апартамента му част от терасата, тъй като той я ползвал, но до 2021 г. не предприел никакви ремонтни дейности, според показанията на свидетелите на ищцата. Голям теч в апартамента имало през 2018 г. Според свидетеля Х., ответникът е направил два ремонта на заградената към апартамента му част от терасата, като свидетелят не знае технически подробности относно ремонта. Частта от терасата, използвана от ответника, се намира точно над апартамента на ищцата и служи и за негов покрив. При оглед на частта от терасата, използвана от ответника, вещото лице е установило, че тя е на замазка и е без настилка. По твърдения на ответника, които вещото лице не е могло да провери, под замазката е поставена мрежа и черна мушама за изолация. Според свидетелката П. и заключението на СТЕ, събрано по реда на чл. 207 ГПК по гр.д. № 60 638/2020 г. по описа на СРС, 128 с-в, в целия апартамент на ищцата има множество веди, причинени от теч на вода отгоре и влага - подут паркет, нарушена мазилка, мухъл и плесен, просмукана влага, влажни петна. Вредите са стари и са нанесени от течовете, идващи от покрива, в продължителен период от време. Вещото лице е посочило по пера видовете СМР, извършени от ищцата, и тяхната стойност – 5479 лв. От правна страна въззивният съд е приел, че искът по чл. 45 ЗЗД е неоснователен. Общи на всички етажни собственици са земята, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, както и покрива на сградата. Въпреки че процесната част от покрива се използва от ответника като тераса, тази част от покрива не губи характера си на обща част на сградата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС причислява покрива към общите части на етажната собственост, без да прави разлика дали покривът е обикновен, терасовиден или има друга конструкция. Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. Характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси. Покривът, респ. покривната тераса, без оглед на това дали е включена в площта на индивидуален обект, не може да бъде самостоятелен обект на право на собственост и тъй като е обща част по естеството си, а не по предназначение, то и предназначението му не може да бъде променено с решение на етажните собственици. Изключение за този режим предвижда чл. 38, ал. 2 ЗС, като допуска да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Става въпрос за обособени части, които обслужват само един или няколко обекта в сградата, а в случая покривът обслужва всички обекти в сградата. Също така подобна промяна на статута на общите части, чрез която се създава т. нар. ограничена съсобственост, може да се обособи само по общо съгласие на всички етажни собственици. Поради това е направен извод, че частта от покривната тераса, служеща за таван/покрив на имота на ищцата, е обща част. Обстоятелството, че фактически частта от покрива е заградена към имота на ответника, не променя статута й на обща част. Разходите по ремонта на покривната тераса следва да се поемат от всички етажни собственици съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата и вредите в имота на ищцата са причинени заради бездействието на етажните собственици, а не заради противоправното поведение на ответника. Посочено е, че ищцата не е доказала вредите в имота й да са причинени от поведение на ответника, като лице ползващо обща част, което поведение да изключи отговорността на останалите съсобственици. Ответникът не е отказвал достъп до терасата за извършване на ремонти и е извършил определени СМР в ползвания от него участък от терасата. Соченото от ищцата бездействие на ответника, изразяващо се в неизвършването на ремонт на покрива само от ответника не е противоправно, тъй като ответникът не е отговорен за ремонта на общите части на сградата. Настоящия състав на ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – за проверка обосноваността на извода на въззивния съд, че процесната тераса съставлява обща част на сградата, който извод е направен без по делото да е изслушана експертиза, която да установи статута на терасата съгласно одобрения архитектурен проект и строителни книжа – какво е било предвиденото по проект функционално предназначение (да бъде тераса към жилището на ответника или предназначението на цялата незастроена площ пред жилищата на последния 12 етаж е да бъде покрив на на жилищната сграда, до който е бил предвиден достъп на етажните собственици); дали по проект спорната площ е проектирана като междуетажна плоча, част от която представлява тераса към апартаментите на 12 етаж или като покрив на жилищната сграда и т.н. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,