Определение № 4275 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2345/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. И. срещу решение №.230/24.02.23 по г.д.№.1491/22 на ОС Варна, с което е потвърдено реш.№.1457/16.05.22 по г.д.№.14760/21 на РС Варна за изменение на основание чл.59 ал.9 СК на режима на лични контакти на детето А. А. Г. с бащата А. Л. Г., определен с реш.№.261673/14.12.20 по г.д.№.13345/20 на РС Варна, като е определен такъв, включващ и преспиване на детето при бащата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 18ч в петък до 16ч в неделя; два пъти по 10 дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен отпуск; всяка четна година по време на Новогодишните празници с преспиване при бащата от 29.12 - 12ч, до 01.01 - 16ч, както и втората половина на Великденските празници - с преспиване при бащата; всяка нечетна година на Коледните празници с преспиване при бащата от 25.12 - 12ч, до 28.12 - 18ч, и първата половина от Великденските празници - с преспиване при бащата; на рождения ден на бащата /13.02/ - ако е работен ден - от 18ч до 20ч; ако е почивен - от 11ч до 18ч; на рождения ден на детето /18.03/: всяка четна година - от 10ч до 18ч; всяка нечетна година - в деня, следващ рождения му ден, от 10ч до 18ч. Ответната страна А. Л. Г. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция, на база събраните по делото доказателства, в това число писмени, свидетелски показания, изслушване на страните, съдебно-психологическа експертиза, социален доклад, е приела, че е налице фактическият състав на чл.59 ал.9 СК и определения с предходното съдебно решение вариант на режим на лични контакти неоправдано ограничава възможността детето да общува с бащата; не е налице основание за подобно ограничение, то не е в интерес на детето и се налага разширяване на режима. Съдът е посочил, че под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение; във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Правото на детето на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, е установено в съдебната практика с цел обезпечаване необходимостта му от общуване с двамата родители, за да може всеки от тях да участва в неговото възпитание и развитие. По основния спорен въпрос между страните - дали контактите на детето с бащата да бъдат с преспиване в дома му или не, съдът е намерил следното: главното възражение на майката в тази насока е, че когато детето е било на 4г., бащата е блудствал с него; събраните по делото доказателства, обаче, по никакъв начин не установяват това обстоятелство; с постановление от 5.07.21 на ВРП е отказано образуването на досъдебно производство /предвид постъпила жалба на майката/ срещу бащата за престъпление по чл.149 ал.1 и сл. НК; самото нейно процесуално поведение е неубедително и противоречиво /пред въззивния съд заявява, че не поддържа версията за блудство, в която тя самата не била убедена, че не иска да отделя детето от бащата, иска то да има мъжки пример в живота и мъжки занимания с него; признава, че мъжът има важна роля в живота на момче, за да се идентифицира то с мъжкия пол; същевременно не искала детето да преспива при бащата, понеже имала съмнения, без да може да каже дали почиват на действителност или на страх, и защото нямала доверие на бащата; пак в нейни думи се съдържа упрек към бившия й съпруг, че когато пътувал в чужбина служебно и имал възможност да вземе детето със себе си, не го правел - очевидно пропускайки факта, че тогава то отново би преспивало в едно помещение с него, без тя да има възможност да контролира това/. Твърдяното действие на бащата не се установява от нито едно доказателства по делото: нито от специалистите-психолози, с които майката се е консултирала, в лицето на Р. Б., разпитана като свидетел, нито от разпита на Б. Ч., чието име въззивницата споменава, и която още изначално изразява отрицателно становище по въпроса; в тази посока е и заключението на вещото лице клиничен психолог, в което е посочено, че за А. майката е тази, от която е зависимо детето, тъй като живее с нея, и тя е тази, която решава дали то ще нощува при бащата или не. Съдът е съпоставил внесената от детето информация, показанията на разпитаните свидетели, в това число на св.О.С. относно непосредствените й впечатления от отношенията между детето и бащата и неговата грижовност, и на бабата по майчина линия /чиито показания е намерил, че са изолирани, неподкрепени от останалите, необективни и тенденциозни предвид личните й отношения с бащата извън предмета на спора/, представените разпечатки от фейсбук страницата на бащата, които косвено говорят за нравствено-етичните му разбирания по темата и отрицателно отношение към педофилията, заключението на вещото лице Р. Г., която казва, че на този етап не е регистрирано родителско отчуждение, но съвсем леко е „открехната завесата" на конфликта на лоялност спрямо двамата родители, а между редовете се чете фината манипулация от майката на детето /тя му разказвала защо не бивало да ходи да спи при баща, детето правело сравнение, споделяйки, че майка му четяла приказки, а баща му не и т.н./. Взел е предвид възрастта на детето - което е на почти 8г. и е достатъчно психически осъзнато /вещото лице клиничен психолог не съобщава за дефицити в неговото интелектуално развитие/, събраните доказателства, които сочат за нормални отношения баща син, признанието на майката, че бащата спазвал режима на лични отношения - и е стигнал до крайния извод, че поведението му не създава предпоставки за увреждане на интересите на детето и поради това няма пречки то да остава при него с преспиване. Преценката на въззивната инстанция е, че за нормалното психическо и емоционално развитие на детето, което е момче и предстои да навърши 8г на 18.03.23г., е необходимо да не бъде прекъсвана създадената вече трайна емоционална привързаност между баща и син; бащата има достатъчен родителски капацитет да общува със сина си и да възпитава в морал и ценности, като по този начин присъства в живота му. Поради това първоинстанционното решение, с което претенцията по чл.59 ал.9 СК е уважена, е потвърдено. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“По какви критерии следва да се ръководи съдът при преценката дали са налице основанията за изменение на постановените по-рано мерки на лични отношения на бащата с родителя, на когото не са предоставени родителските права?“; 2. „Кои са предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на детето, при определяне на режима на лични отношения между малолетното дете и родителя, на когото не са предоставени родителските права, и дали е в интерес на детето да поддържа разширен режим на лични отношения с този родител, ако с оглед неговото поведение това би се отразило на психическото здраве на детето?“ /ППВС 3/12.11.74, реш. №.18/2502.20 по г.д.№.2541/19, IV ГО, реш.№.50249/8.12.22 по г.д.№.419/22, III ГО, реш.№.79/10.06.19 по г.д.№.187/18, IV ГО/; 3. „относно задължението на съда по чл.235 ал.2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и закона“ /реш.№.24/28.10.10 по г.д.№.4744/08, I ГО, реш.№.422/3.06.10 по г.д.№.805/09, I ГО, реш. №.149/3.07.12 по г.д.№.1084/11, III ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос така, както е поставен, е неотносим - тъй като не съответства на обстоятелствата по делото и не е бил обсъждан от въззивната инстанция /делото няма за предмет мерки на лични отношения на баща с родител, на когото не са предоставени родителски права/. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание във връзка с въпрос относно обстоятелствата, при които може да се допусне промяна на по-рано установени мерки относно контактите на детето с родителя, на когото не са предоставени родителските права, съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение; във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика, а изрично се е позовала на нея. Отчела е по-голямата възраст на детето /което към момента на развода е било на 5г., а към този на постановяване на решението - почти на 8г./, желанието му да общува с бащата и остава с преспиване при него, нарасналата с възрастта нужда от мъжки модел в поведението, като са съобразени относимите в тази връзка данни от събраните по делото доказателства - в това число отказа да се образува досъдебно производство по жалбата на майката, социалния доклад /в който се сочи, че е в интерес на момчето да се определи режим на контакти с бащата, който да е съобразен и с неговото желание и потребности и бъдещо развитие/ и психологическата експертиза /вкл. доколкото в същата е отразено, че съвсем леко е „открехната завесата“ на конфликта на лоялност спрямо двамата родители и се чете фина манипулация на майката спрямо детето/. От друга страна, доколкото както и майката изрично е заявила, че възразява единствено срещу преспиването на детето при бащата /с.60 гръб, г.д. №.14760/21, ВРС/, съдът детайлно и в подробности е обсъдил в тяхната съвкупност доказателствата, относими към тези възражения; посочил е на кои дава вяра и на кои не и защо и кои факти намира за установени и кои не. Намерил е, че твърденията за евентуални блудствени действия на бащата не се подкрепят от доказателствата по делото и исканата промяна е в интерес на детето. При тези обстоятелства не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с втория въпрос задължителна практика, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин; водещ е интересът на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигури неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Въззивният съд не е отрекъл горните постановки, сам се е позовал на тях и не се е отклонил от така установената практика. Именно като е изходил от интереса на детето, неговата възраст и потребности - в това число отчитайки становището на Дирекция „Социално подпомагане“ и психологическата експертиза, е приел, че претендираното разширяване на режима на лични контакти е подходящо. Същевременно втората част от въпроса съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция - съдът не е приемал, че е в интерес на детето да поддържа разширен режим на контакти с родител, ако това би се отразило на психическото му състояние. Напротив, обсъждайки всички доказателства е намерил, че поведението на бащата не създава предпоставки за увреждане интересите на детето-поради което и няма пречка да остава при него с преспиване; именно с оглед установената практика, че правото на детето на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, е с цел обезпечаване необходимостта му от общуване с двамата родители, за да може всеки от тях да участва във възпитанието на детето /ППВС 1874, реш.№.76/30.10.19 по г.д.№.3993/18/, е преценил, че за нормалното психическо и емоционално развитие на детето, което е момче и предстои да навърши 8г. на 18.03.23, е необходимо да не бъде прекъсвана създадената вече трайна емоционална привързаност между баща и син, бащата има достатъчен родителски капацитет да общува с детето си и да го възпитава в морал и ценности, като по този начин присъства в живота му. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. По третия въпрос е налице трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички доказателства по делото и след тяхната съвкупна преценка. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като изрично е посочил кои от тях кредитира и кои не и защо, кои факти намира за установени и въз основа на кои доказателства, и кои за неосъществили се. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане й до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на децата, за който съдът следи и служебно. При евентуална промяна на обстоятелствата мерките за упражняване на родителските права могат да бъдат променени по инициатива на всеки от родителите. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,