Определение № 439 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 934/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 20641/23.12.2019 год. на В. П. Т. и В. П. Т., и двамата [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. Д. С. АК Б. срещу въззивно Решение № II- 122 от 12.11.2019 година, постановено по гр.В.д. № 755/2019 год. на ОС- Бургас в производство по чл. 109 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на процесуалния закон доколкото решаващият съд неправилно е преценил събраните доказателства по делото, въззивният съд е постановил неправилно решение и поради нарушение на материалния закон, основания за отмяна по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – като очевидно неправилно. Поддържа се, че в противоречие с практиката на съдилища по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по следните, обусловили изхода на спора, правни въпроси :“ Трябва ли енергийният обект освен да е съществуващ към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./, да е бил изграден и законно при спазване на всички технически и строителни изисквания, действащи към момента на изграждането му, да се приеме, че за него е възникнало сервитутно право по силата на закона? Сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал. 12, т. 1 от ЗЕЕЕ/отм./ възниква ли без значение дали са спазени законовите изисквания за изграждането на съответния енергиен обект? с довод, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 20 /12.04.2010 г. по гр.д. № 3514/2008 г. на III – г.о., Решение № 454 /14.12.2012. г. по гр.д. № 467/2012 г. на I –г.о., Решение № 312 /10.04.2014 г. по гр.д. № 4055/2013 г. на I –г.о. и Определение № 424/ 25.06.2014 г. по гр.д. № 2658/2014 г. на I –г.о. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД чрез юрисконсулт С. Р., с който се взема становище, че касационната жалба е неоснователна, както и не са налице предпоставките на закона за допускането на заявеното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендират се разноски за защитата пред касационната инстанция. Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима. С посоченото решение окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК като въззивна инстанция е отменил Решение № 70/11.04.2019 г. по гр.д. № 858/2017 г. по описа на Районен съд – Поморие, което е уважен иска по чл. 109 ЗС и „Енергоразпределение Юг” ЕАД е осъдено да прекрати неоснователните си действия, които са препятствали ищците В. Т. и В. Т., да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху недвижими имоти, представляващи поземлен имот с № *, в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ *, общ.П., с площ 4.975 дка, с начин на трайно ползване – нива, с категория на земята при неполивни условия – четвърта, находящ се в м. „Р.” и поземлен имот с № * в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ *, общ.П., с площ 4.975 дка, с начин на трайно ползване – нива, с категория на земята при неполивни условия – четвърта, находящ се в м. „Р.” като ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъден да премахне енергиен обект, представляващ въздушен електропровод 20 кV за трафопост „Медово 1” – отклонение от електропровод 20 кV „Бата”, ведно с прилежащата му стълбовна част, в участъка преминаващ през имотите на ищците и постановил ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е бил отхвърлен, като неоснователен. За да приеме, че заявения иск по чл. 109 ЗС е неоснователен в решаващите си мотиви въззивният съд приема, че липсата на строителни книжа за изграждане на процесното съоръжение няма не е основание същото да няма характеристиката на енергиен обект, за който е възникнала сервитутна зона и електроразпределителното дружество има сервитутни права, които от своя страна изключват правото на собственика на земята да иска премахването на енергийния обект по реда на чл. 109 от ЗС. По отношение сервитутните права въззивния съд приема, че е без значение за възникването на сервитутните обстоятелството дали енергийния обект е изграден законно или не, тъй като такова изискване в закона липсвало. С оглед на изложените правни тези с решаващите мотиви на въззивния съд, преценени в контекста а посочената съдебна практика и по – конкретно застъпената такава в Решение № 312/10.04.2014 г. по гр.д. № 4055/2013 г. на I г.о. на ВКС по приложение на чл. 109 ЗС, настоящият състав на касационния съд намира, че касационно обжалване не следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси С разясненията на ТР № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, прието 06.11.2017 година т.3 Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС изрично приема, че „за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“. ОСГК на ВКС изрично възприема тезата, че в разпоредбата на чл. 109 ЗС е заложено правото на всеки собственик на един недвижим имот да може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Двете задължителни условия за уважаването на иска са: 1./ неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и 2./ създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените ( чл. 50 ЗС ), като преценката не може да почива на предположение, а следва да е конкретна във всеки конкретен случай. Спорът дали според естеството на извършеното от ответника нарушение или поддържано такова се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, следва да бъде разрешен според твърденията в исковата молба и установените по делото факти, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си, но с уговорката, че са налице хипотези при които действията на ответника, макар и в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени от закона, не могат пряко да обусловят извод за основателност на заявения иск с правно основание чл. 109 ЗС. Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, наричан негаторен иск (actio negatoria - отрицателен иск) е иск, уреден от Закона за собствеността (ЗС) като един от исковете за защита на правото на собственост наред с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и конститутивния иск за определяне на граници (actio funium regundorum). С цитираното тълкувателно решение се приема изрично, че негаторният иск макар и иск за защита на правото на собственост има за предмет на делото не установяване съществуването на правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но то остават вън от предмета на делото и тяхното съществуване не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. В съвременното вещно право предмет на делото по негаторния (отричащият) иск може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което задължава собственика на засегнатия процесен имот – ищец по иска, да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Затова решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или на друго бреме (право на въздействие), което собственикът е длъжен да търпи. В конкретния случай, произнесеното решение на въззивния съд е именно в посочената насока, поради което не може да се поддържа теза за противоречие със задължителната практика на ВКС, като се сочат решения на отделни състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които тълкувателните мотиви касаят конкретни хипотези по изведените правни въпроси касаещи различни форми на „неоснователно въздействие“ спрямо конкретен недвижим имот по см. на чл. 109 ЗС. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. Когато това въздействие към момента на разглеждане на спора не препятства упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем (а не в хипотеза на една бъдеща промяна на регулационния статут на имота), то неоснователността на действията на ответника не могат да се приемат apriori за неоснователни, дори и да са налице нарушаване на законови правила когато се касае до изграждане (в случая) на енергиен обект в далечното минало, чието съществуване се поддържа от ответника Изведените въпроси :“ Трябва ли енергийният обект освен да е съществуващ към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./, да е бил изграден и законно при спазване на всички технически и строителни изисквания, действащи към момента на изграждането му, да се приеме, че за него е възникнало сервитутно право по силата на закона? Сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал. 12, т. 1 от ЗЕЕЕ/отм./ възниква ли без значение дали са спазени законовите изисквания за изграждането на съответния енергиен обект? не могат да се приемат за обуславящ изхода на спора по чл. 109 ЗС в контекста на разясненията по цитираното тълкувателно решение. Тези въпроси засягат единствено фактите, какво (в конкретния случай) съставлява „неоснователното действие“, но не и засяга правния проблем за правни последици от гл.т. на нарушаване правото на собственика на засегнатия имот и наличие на вредно въздействие от съществуващия енергиен обект, чието разрешение би съставлявало база за сравнение и с цитираните решения на ВКС. Не може да се приеме и довода на касаторите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Като основание за допускане на касационното обжалване, визираната възможност на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК предполага порок на съдебния акт, засягаш неговата материално-правна и процесуално-правна законосъобразност и обоснованост. За да селектира касационната жалба на това основание, било по искане на страната-касатор било служебно, касационният съд следва да констатира, без да навлиза в същността на спора, такива противоречия с императивни правила на материалния и процесуален закон, които налагат корекция по пътя на обжалването поради липса на друг процесуален ред, респ. да установи нарушения на правилата на формалната логичка, който също налагат преодоляването им чрез допускане на касационното обжалване. Доколкото в настоящата хипотеза такива нарушения немогат да бъдат установени, то и касационното обжалване не може да се допусне. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия