Определение № 784 от 12.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2313/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П. от [населено място], чрез своята майка и законен представител А. Я. Ю., срещу решение № 104 от 09.06.2022 г. по в. гр. д. № 135/2022 г. на Габровски окръжен съд, потвърждаващо решение № 13 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 15/2021 г. на Габровски районен съд,, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 7 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане в резултат от пътно-транспортно произшествие на 29.08.2020 г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка относно механизма на произшествието, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 266, ал. 3 ГПК) въззивният съд е отказал до допусне нова автотехническа експертиза, независимо че заключението на изслушаната в първоинстанционното производство експертиза е било своевременно оспорено и че във въззивната жалба е заявено изрично оплакване в тази насока. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Налице ли са особени правила, когато има риск от увреждане на друг участник в движението, когато другият участник в движението е по-уязвима категория лице – дете; 2. Следва ли въззивният съд да допусне изслушване на повторна експертиза, при своевременно оспорване на експертното заключение и при неизяснена фактическа обстановка“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС – решение № 243 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 976/2010 г. но I г. о. и решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. на III г. о. Ответникът – Гаранционен фонд, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на въззивното решение в сила, по съображения в писмен отговор от 20.09.2022г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че: На 29.08.2020 г. е съставен констативен протокол за ПТП между неизвестен извършител и пострадал Д. Д. П., за който е констатирано, че е с натъртване на ляв крак в областта на коляното и лявата ръка в областта на лакътя; Протоколът е съставен от дежурен в Сектор „ПТП“ мл. автоконтрольор Б. И.; Издадено е съдебно медицинско удостоверение № Г-97 от 04.09.2020 г. за това, че на посочената дата детето е прегледано, тъй като по данни на майка му то е блъснато от лек автомобил на пешеходна пътека в [населено място]; В удостоверението е посочено, че лекарят е установил: кръвонасядане на ляво коляно и охлузване на ляв лакът, което му е причинило болки и страдания; По заведена при Гаранционен фонд щета № 20210228 от 21.09.2020 г. за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 29.08.2020 г. в [населено място] на ищеца Д. Д. П. е отказано изплащането на обезщетение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от Д. Д. П. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 7 000 лв. е отхвърлен, въззивният съд е споделил изцяло извода в него, че не е доказано да е настъпило ПТП – удар на ищеца от автомобил при пресичане на пешеходна пътека, което да е в пряка причинно-следствена връзка с полученото кръвонасядане на ляво коляно и охлузване на ляв лакът. Този извод е направен след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на ищеца, показанията на разпитаните свидетели (съставилия протокола за ПТП полицейски служител и доведения баща на ищеца) и заключението на допуснатата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза. По отношение показанията на свидетеля Ю. решаващият състав е счел, че същите не следва да се кредитират досежно протичането на ПТП, тъй като от заключението на автотехническата експертиза се установява, че от мястото, на което се е намирал, свидетелят не имал видимост към пешеходната пътека и не би могъл да възприеме описаното от него, а освен това той твърди, че чувайки свистенето на гуми, е бил с гръб към пешеходната пътека, т. е. той не е бил очевидец на произшествието и не може да се приеме, че чувайки свистене на гуми, действително е било осъществено съприкосновение, респ. удар на лек автомобил с тялото на детето, който да е причинил уврежданията – охлузванията на ляво коляно и ляв лакът. Като неоснователно е преценено оплакването на жалбоподателя, че не е допусната поисканата от него повторна експертиза. Според въззивния съд, изготвената и приета автотехническа експертиза е отговорила на всички поставени въпроси пълно, при всестранно обсъждане на доказателствата по делото и отчитайки всички варианти. Поради това не е уважил искането на въззивника за допускане на такава експертиза и във въззивното производство. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият от поставените от касатора въпроси не може да бъде преценен като обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият изобщо не е обсъждан в мотивите на обжалвания акт. Решаващият състав е приел иска за неоснователен, тъй като не е доказано настъпването на твърдяното от ищеца пътно-транспортно произшествие – удар от автомобил, който да е причинил описаните телесни увреждания. С оглед на това не е обсъждал, нито е било необходимо да обсъжда, останалите елементи от фактическия състав на деликта, в т. ч. наличието на особени правила, когато в движението участва дете, в какъвто смисъл е поставен въпросът. По отношение на втория въпрос изискването да е обуславящ е изпълнено, доколкото както първоинстанционният, така и въззивният съд са отказали допускането на поисканата от ищеца повторна автотехническа експертиза. Не може да се счете обаче, че е осъществено поддържаното за него конкретно основание за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице твърдяното нарушение на задължителната и казуална практика на ВКС. По-конкретно, настоящият случай не попада в хипотезата на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на която се позовава касаторът, тъй като не се касае за неизпълнение на задължението на съда да назначи служебно експертиза за установяване на даден факт, който не е установен или е установен погрешно поради допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, а за това дали въззивният съд е длъжен да назначи повторна експертиза, когато страната своевременно е оспорила заключението на експертизата и във въззивната жалба е релевирала изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение в тази връзка от първостепенния съд. Въззивното решение е изцяло в съответствие с последователната практика на ВКС, приемаща, че за съда не съществува задължение при всяко оспорване на експертното заключение да уважи искането на оспорващата страна за назначаване на друго или повече вещи лица, поради което, сам по себе си, отказът на първоинстанционния съд да допусне допълнителна експертиза не може да се преценява като процесуално нарушение, лишило страната от възможност да докаже твърденията си. Що се отнася до посочените от касатора две решения на ВКС по чл. 290 ГПК, същите са постановени при различни факти и спорни въпроси и поради това не доказват заявеното основание. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК