Определение № 3457 от 19.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1064/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК], гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт С. Й. П. – Х. срещу решение № 35 от 11.01.2024 г. по гр. дело № 2802/2023 г. на Апелативен съд - София, 1 граждански състав, с което е потвърдено решение № 57 от 18.05.2023 г. по гр. дело № 160/2021 г. на Окръжен съд - София, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 86 от 04.08.2023 г. по същото гр. дело, в обжалваните части и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Х. И. сума в размер 6 200 лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по въззивните жалби на застрахователното дружество.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл. 273 ГПК във връзка с чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК пи е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл - без да е доказана причинно следствената връзка между лишаването на близките от получаване на възнаграждение и полагането на грижи за близък роднина, пострадал тежко при ПТП, без да са доказани претърпените имуществени вреди - разходи за болногледач и без да е съобразена съдебната практика, исковете са уважени в завишен размер.

В приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; решението е очевидно неправилно, тъй като е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение за имуществени вреди, без да са реално направени, както за минал период, така и периодично за в бъдеще. В изложението са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Кумулативно ли следва да са налице предпоставките, дадени в разяснение на т. 4 от ППВС № 4/30.10.1975 г. „..когато с гледане на болен се заеме близък сродник, който по тази причина е принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение...“?

2. Ако близките на тежко пострадал не са работили и преди настъпване на застрахователното събитие поради тяхно желание и воля, то при необходимост да обгрижват свой близък следва ли да бъдат компенсирани, обезвъзмездени за полаганите грижи чрез присъждане на обезщетение за имуществени вреди и как следва да се определи размерът му?

3. Следва ли да се разшири тълкуването на разяснението в т. 4 от ППВС № 4/30.10.1975 г. и да се присъжда обезщетение и на лица, „...които са лишени от възможността да получават трудово възнаграждение ...“, без да се изследва причината за това?

4. Подлежи ли на доказване в процеса причината, поради която близки, роднини, които се грижат за болен, пострадал при ПТП не работят и не получават трудово възнаграждение?

5. Следва ли да се присъди обезщетение за имуществени вреди - разходи за болногледач на пострадал при непозволено увреждане, когато разходите не са изплащани реално, а за него са се грижили негови близки, но не се доказва по делото причината, поради която близките, полагащи грижите, не са получавали трудово възнаграждение и не са имали възможност да работят другаде?

5. Как следва съдът да определи обезщетението за имуществени вреди - разходи за болногледач под формата на помесечно парично обезщетение без пострадалия действително да прави или поема такива разходи - като „обичайно необходимите средства за заплащане на такава услуга“; при спазване на законовите изисквания за работно време и почивни дни; като база е стойността на услугите, които се предлагат от специализирани заведения тип Хоспис за 24-часови ежедневни грижи или следва обемът на дължимата грижа да се определя индивидуално според конкретните нужди на пострадалия?

6. По какъв начин се определят „обичайно необходимите средства за заплащане на такава услуга“ или „нормативно признатите разходи по минимални ставки“ за болногледач?

7. Задълженията за взаимна грижа, подкрепа, уважение и взаимопомощ, които изпълняват съпруга и деца към тежко болен свой роднина /съпруг, респ. баща/, пострадал при ПТП, имат ли нравствен характер и за тях дължи ли си парично обезщетение?

8. Обогатяват ли се съпругата и децата на тежко болния съжител, спрямо които той има законово признати права и претенции да иска грижи и издръжка при получаване на обезщетение за имуществени вреди - разходи за болногледач?

9. Как следва да се определи размерът на дължимото обезщетение за имуществени вреди, свързани с грижи за тежко болен член на семейство, пострадал при ПТП, когато такива разходи за грижи са поемани безвъзмездно от членове на семейството - като сигурна и предвидима пропусната възможност да бъде реализиран доход; като вреди, свързани с бъдещо намаляване на имуществото на пострадалия или като претърпяна загуба?

10. Може ли да се приеме, че предоставяната до този момент грижа за близък роднина, пострадал тежко при ПТП, е като изпълнение на морален дълг, а не пропусната полза от получаване на трудови доходи?

11. Как се определя обемът на дължимата грижа за издръжка и гледане на тежко болен роднина, пострадал при непозволено увреждане, и следва ли за в бъдеще да се присъжда обезщетение за имуществени вреди в по-голям обем - за изпълнение от четирима болногледачи, при условие, че до момента тези грижи се осъществяват от двама роднини и същите са приети за достатъчни и според очакваното от пострадалия?

12. В случай, че пострадалият и неговите близки, които се грижат за него сами са се лишили от възможността за ползване на помощ от държавата - чрез социални услуги и назначаване на личен асистент следва ли това бездействие да се оцени и приспадне от дължимото обезщетение.

13. Представлява ли форма на непряка дискриминация присъждането на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за болногледач на лице пострадало при пътно-транспортно произшествие в размери в пъти по-големи от възнаграждението, получавано от асистент/болногледач на хора с увреждания, съгласно програмите за социални услуги, предоставени от държавата?

Ответникът Р. Х. И. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. С. Ч. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не твърди да е налице необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито необходимост от осъвременяването на тълкуването поради настъпили изменения в законодателството или обществените условия, нито твърди непълнота, неяснота или противоречивост на нормативната уредба, което да налага създаване или осъвременяване на тълкувателна практика. Поддържа становище за правилност на решението, определяне на размера на обезщетението съобразно дължимата грижа и времето, през което тя трябва да се осъществява, въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за касационни основания по чл. 281 ГПК и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, допълнено по реда на чл. 250 ГПК, в частта, с която ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Х. И. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ следните суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди - разходи за болногледач, причинени вследствие на ПТП на 18.08.2016 г. от застрахован при ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/ по застраховка „Гражданска отговорност“: сума в размер 111 550 лв. – обезщетение за периода 08.11.2016 г. до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; сума в размер 2 000 лв. ежемесечно - обезщетение за периода от 18.08.2021 г. до м. февруари 2023г., ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от осемнадесето число на съответния месец, за който се дължи, до окончателното плащане; сума в размер 2 500 лв. ежемесечно - обезщетение за периода от февруари 2023 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от осемнадесето число на съответния месец, за който се дължи, до окончателното плащане.

Въззивният съд въз основа на влязло в сила на 22.10.2018 г. споразумение № 71/22.10.2018 г. по НОХД № 87/2018 г. на Районен съд – Самоков съгласно чл. 300 ГПК е приел за установено извършеното виновно от Б. З. Р. деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК и причинените в резултат на процесното ПТП телесни увреждания на Р. Х. И., квалифицирани в тяхната съвкупност като тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК. Констатирал е наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил с ДК [рег.номер на МПС], чийто водач е причинил процесното ПТП.

Съдебният състав е обсъдил приетите в първоинстанционното производство заключения на съдебно-медицинската експертиза и комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза и е установил, че вследствие на процесното ПТП Р. И. е получил тежка съчетана травма - черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно- двигателния апарат. В обжалвания съдебен акт са описани подробно уврежданията на ищеца, в какво същите се изразяват, какви лечения са проведени в УМБАЛ „Света Анна“ - Клиника по лицево-челюстна хирургия, Клиника по неврохирургия и Очна клиника, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - отделение по изгаряния и пластична хирургия, Токуда Хоспис София ЕООД. Установено е, че към момента на изготвяне на заключенията на експертизите шест години след травмите при ищеца са налице посттравматична енцефалопатия, квадрипаретичен синдром, психоорганичен синдром, вътрешна хидроцефалия, дискоординационен синдром, тежки зрителни нарушения, 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Към момента на прегледа от вещите лица пострадалият се намира в общо увредено състояние, в съзнание, контактен, елементарно адекватен, оплаква се от непостоянно, периодично главоболие, обща отпадналост, затруднена и несигурна самостоятелна походка, ограничени движения на дясната ръка, намалено зрение на ляво око, невъзможност за самостоятелно обслужване и преживяване. Посочено е, че ищецът движи четирите крайника в задоволителен обем и сила, без груба асиметрия, юмручният захват е запазен за двете ръце, общо повишен мускулен тонус, оживени надкостно-сухожилни рефлекси, наличие на патологични рефлекси на Хофман и Трьомнер двустранно, ограничени движения на III и IV пръсти за дясната ръка, координационни проби за горни крайници в норма, силно нестабилен в позата на Ромберг; самостоятелната походка е възможна, но силно затруднена, нестабилна, залитаща, а при затваряне на очите горният клепач не покрива лявото око.

Въззивният съд е приел, че получените травми и настъпилите следтравматични усложнения - двустранни хидроми, вътрешна хидроцефалия, посттравмена енцефалопатия, са довели до трайни промени в поведението на пострадалия, а именно: органична промяна на личността, главоболие, замайване, умора, раздразнителност, затруднено концентриране и решаване на психични проблеми, загуба на памет, безсъние и намалена резистентност към стрес, емоционална възбуда и алкохол; проблеми с паметта, внезапни промени в емоционалното състояние, характеризиращи се с моменти на радост и смях, последвани от внезапни изблици на плач, раздразнителност, агресия, тъга, неувереност и страх. Констатирал е прогнозите за в бъдеще: прогнозите за пълно възстановяване на психичното и физическо състояние на ищеца са абсолютно неблагоприятни; получените увреждания имат траен и необратим характер; видът и тежестта на получените увреждания и развитието на травмената болест на мозъка до момента възпрепятстват самостоятелното обслужване на ищеца за физиологични нужди и ежедневни битови дейности, като това състояние ще се запази и за в бъдеще; може да се очакват евентуално минимални подобрения в битовото му обслужване, като например да се придвижва самостоятелно в къщата му, както и да се храни по- самостоятелно.

Съдебният състав е изложил съображения, че е възможно полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от членове на семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение, в който случай се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. Посочил е, че причинителят на увреждането дължи обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина е напуснал работа или е вършил нещо извън обичайното. Изложил е, че грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение.

Въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели А. М. А. и Т. Р. И. - син на ищеца, въззивната инстанция е установила, че Р. И. няма назначен личен асистент, а осигуряването на грижите за неговото съществуване от ежедневен битов характер и обслужването му след процесното ПТП се полагат от съпругата му В. С. И. и сина му Т. Р. И.. Приела е, че с оглед травмите на пострадалия, които възпрепятстват самостоятелното му обслужване във връзка с физиологичните му нужди и битови дейности, ищецът се нуждае от постоянно обгрижване, следва да е под 24-часово наблюдение и е изцяло зависим от грижите на съпругата и сина му, които живеят в едно домакинство. Съдебният състав е изложил съображения, че ако не се грижеха за ищеца, съпругата и синът му биха имали възможност да реализират доходи, респективно пострадалият би се наложило да заплаща на болногледачи, придружители или лични асистенти, които да го обслужват. Поради това е направил извод за неоснователност на възражението на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за отхвърляне на иска поради недоказана трудова ангажираност преди инцидента на близките, които се грижат за пострадалия.

Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на ответника по иска за отхвърляне на иска, тъй като ищецът не е поискал определянето/назначаването на личен асистент по реда на ЗСУ, ЗХУ и др., какъвто му се полага, по съображения, че неупражняването на правото на социални услуги и подкрепа от страна на пострадалия не може да освободи от отговорност делинквента, респективно неговия застраховател за обезщетяването на причинените имуществени вреди.

По отношение на периода и размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди съдебният състав се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската експертиза и комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, заключенията на съдебно-икономическата експертиза и писмо с изх. № 1030-22-26# 1 от 26.01.2022 г., издадено от НОИ ТП - София област, отчел е характера, обема и интензивността на необходимите грижи, които ежедневно следва да се осъществяват за битовото обслужване на пострадалия, конкретно предоставените грижи от близките му и е съобразил определената с експертно решение № 16 от заседание № 2/03.01.2018 г. на ТЕЛК пожизнено 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Приел е, че ищецът има право на обезщетение за личен асистент/придружител за минал период от датата на предявяване на исковата молба, с изключение на времето, през което е лекуван в болници, както и обезщетение за в бъдеще, независимо, че не е правил такива разходи досега. Изложил е съображения, че при призната на пострадалия ищец от процесното ПТП 100% загубена работоспособност с потребност от чужда помощ пожизнено и установено от съдебномедицинските експертизи трайно състояние на негодност за собствено самообслужване, което ще продължи до края на живота на ищеца, той има право и на обезщетение за бъдещи разходи за придружител в размер на средното възнаграждение на придружител, което може да бъде присъдено периодично до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му.

За да направи извод, че размерът на дължимите обезщетения на ищеца за причинени имуществени вреди в резултат от процесното ПТП, е както следва: за периода от 08.11.2016 г. до 17.08.2021 г. - 111 550 лв., за периода от 18.08.2021 до 31.01.2023 г. по 2 000 лв. месечно и за периода от м. февруари 2023 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане, по 2 500 лв. месечно, въззивната инстанция е обсъдила предоставените в заключението на съдебно-икономическата експертиза варианти на изчисления за обезщетението за процесния период и е възприела за база средния размер на месечното плащане за ежедневни грижи, предлагани от специализирани заведения тип – хоспис. Въззивният съд е съобразил, че реално след процесното ПТП и през времето, в което не е лекуван в болници, за ищеца са се грижили две лица, а не четири, както и че за неговото ежедневно обслужване не се налага ангажирането на лица с медицинска квалификация. Изложил е съображения, че най-близко до нуждите от грижи за ищеца като база е стойността на услугите, които се предлагат от специализирани заведения тип хоспис за 24-часови ежедневни грижи; намерил е за неподходяща база за изчисление на ежемесечното обезщетение почасовата ставка за труд на болногледач или личен асистент за 24 часа, съответно за 16 часа или по-малко; определил е размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 162 ГПК въз основа на цената на услуги, предлагани за 24-ри часови грижи в специализирани заведения тип хоспис съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза, като е изключил времето, което ищецът е прекарал в болници за лечение. За периода от 18.08.2021 до 31.01.2023 г. присъденото обезщетение за имуществени вреди е по 2 000 лв. месечно, независимо, че стойността на услугата за 24-часови грижи в специализирано заведение съгласно експертиза е съответно месечно за 2021 г. – 2 150 лв., за 2022 г. – 2 300 лв. и за 2023 г. – 2 500 лв., предвид диспозитивното начало в процеса – за периода от датата на предявяване на исковата молба до 01.02.2023 г. ищецът претендира присъждането по 2 000 лв. ежемесечно, като увеличеният размер на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК в първоинстанционното производство е от началото на м. февруари 2023 г.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от него правни въпроси по т. 1 – т. 5, т. 8 /грешно посочена т. 7/, т. 9 /грешно посочена т. 8/ и т. 11 /грешно посочена т. 10/ в изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като същите не са решени в противоречие с константната практика на ВКС. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/30.10.1975 г., както и в множество решения /напр. решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о., решение № 163/24.09.2013 г. по т. д. № 82/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, разходите, свързани с лечението на пострадалия, и полагането на необходимите за него грижи представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Ако здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължи обезщетение. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. В конкретния случай въз основа на събраните доказателства е установено, че ищецът се нуждае от ежедневни грижи и разходи за болногледач - съпругата и синът му са го обслужвали и продължават да се грижат за него денонощно, поради което не могат да реализират доходи.

Посочените от касатора въпроси в т. 6, т. 7 и т. 10 /погрешно посочени т. 5, т. 6 и т. 9/ в изложението се отнасят до начина на определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, когато грижите се полагат от член на семейството, и в този смисъл са относими. По тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие със константната практика на ВКС. Съгласно т. 11 на ППВС № 4/30.10.1975 г. съдилищата постановяват еднократно или периодично заплащане на обезщетението за непозволено увреждане по своя преценка, независимо от направеното от ищеца искане за начина на заплащане. С оглед на конкретните особености на всеки отделен случай съдът преценява дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено наведнъж или за периоди. Съобразно практиката на ВКС, обективиранта в решение № 317/01.07.2011г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 197/02.02.2015 г. по т. д. № 869/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за вредите, причинени от непозволеното увреждане, може да обхваща и всички бъдещи вреди, доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят. С оглед данните по делото е присъдено обезщетение за имуществени вреди, което да покрива необходимите разходи за болногледач, както за изтекъл период от време, така и за времето след предявяване на иска поради необратимото състояние на ищеца, нуждаещ се постоянно от такива разходи докато е жив, респективно до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение за имуществени вреди.

При липса на доказателства за реално извършени разходи за заплащане на болногледач на пострадалото лице, размерът на вредите, подлежащи на обезщетяване, се определя чрез експертиза, установяваща стойността на обичайно необходимите средства за заплащане на такава услуга, щом по делото е доказана необходимостта от полагането на такива грижи за увредения с оглед характера на увреждането му. В конкретния случай въззивният съд, като е съобразил, че през времето, в което не е лекуван в болници, за ищеца са се грижили две лица, не се налага ангажирането на лица с медицинска квалификация, отчел е характера на уврежданията, необходимостта от ежедневни грижи и е определил размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 162 ГПК въз основа на цената на услуги, предлагани за 24-ри часови грижи в специализирани заведения тип хоспис съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза, като е изключил времето, което ищецът е прекарал в болници за лечение, не се е отклонил от константната съдебна практика.

По отношение на формулирания в т. 12 /погрешно посочена т. 11/ в изложението правен въпрос настоящият съдебен състав счита, че е ирелевантен, тъй като въззивният съд не е определил обезщетението за имуществени вреди въз основа на възнаграждението за четирима болногледачи, а е съобразил, че грижите са полагани от двама души – съпругата и сина на ищеца.

Въпросът по т. 13 /грешно посочена т. 12/ в изложението не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София. Приспадане на размера на възнаграждението, получавано от личен асистент на хора с увреждания съгласно програмите за социални услуги, от дължимото обезщетение за имуществени вреди, може да се извърши в хипотезата, когато са ползвани услугите на асистент и същите не са били достатъчни за грижите на пострадалия с оглед характера на уврежданията и времето, през което е следвало да бъдат полагани, какъвто не е настоящият случай.

Последният правен въпрос, посочен в изложението, не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не го е обсъждал в обжалваното решение.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай по релевантните правни въпроси е създадена константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - София. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение