Определение № 185 от 10.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 280, ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Л. С. В. срещу въззивно определение № 14979 от 27.07.2015г по ч.гр.дело № 3137/2015г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено разпореждане от 09.01.2015г на Софийски районен съд, 44 състав за връщане като просрочена на частна жалба срещу постановено по гр.д № 8823/2013г на СРС друго разпореждане, за връщане на постъпила срещу решението въззивна жалба поради невнасяне на указаната държавна такса.Въззивният съд е основал определението си на безспорния факт, че върната частна жалба е постъпила на 26.11.2014г ,като срокът за обжалване е изтекъл на 20.11.2014г. Към частната жалба е приложено изложение, с което назначения (по реда на Закона за правната помощ) с оглед касационно обжалване на въззивното определение адвокат поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.Изтъква се значението на процесуалноправния въпрос за връщане на просрочена частна жалба, тъй като няма ориентир в прилагането на закона, в случай на съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, изразяващо се в неотчитане от страна на съда основателността на причината за просрочие. В случая жалбоподателката е заявила (във въззивната си частна жалба ), че била дала на друго лице да депозира жалбата в съда, затова съдът е следвало да отчете особени непредвидени обстоятелства. Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като на поставения твърде общо правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, за случая по настоящето дело ,както и принципно е даден категоричен отговор в установената практика на ВКС: за естеството на срока по чл.275 ал.1 ГПК, пропускането му като процесуален факт и последиците от констатирането на същия като служебно задължение на съда ,за императивната уредба в чл.262 ал.2, т.1 ГПК ,към която норма препраща чл. 275, ал.2 ГПК, за задължението на съда да следи служебно за допустимостта на постъпващите жалби. Случаят не поставя въпрос за зависимост и връзка между двете уредени в закона производства, едното по проверка правилността на разпореждането за връщане на просрочена частна жалба и другото, за възстановяване на пропуснат срок по чл.64 ГПК, тъй като възстановяване на срок не е било поискано За първото съдебно производство твърденията на касаторката за особени,непредвидени и непреодолими обстоятелства са ирелевантни. Фактът, който е от значение при инстанционна проверка на разпореждане на връщане жалбата съгласно чл.262 ,ал.2 ,т.1 ГПК, е нейното постъпване в законния, или в дадения от съда продължен срок,при съобразяване с императивните правила за началния момент, изчисляването, спирането и изтичането на преклузивните срокове (чл. 59, чл. 60 и сл ГПК). Обстоятелства, които могат да бъдат заявени по реда на чл. 64 ГПК и не са от кръга служебно известни на съда, не се вземат предвид при тази инстанционна проверка. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с ясните и императивни по своя характер норми на закона за случай на безспорно констатирано просрочие при постъпване на частна жалба .При положение, че въпросът за кръга релевантни обстоятелства при обжалването на преграждащо определение по чл. 275ал.2 вр чл. чл.262 ал.2 т.1ГПК е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС, приложените норми са ясни и по тях има задължително установена практика, а основанието за допускане до обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е ( в случая не би и могло да бъде) подкрепено с никакви съдържателни доводи, касационно обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.