Определение № 1291 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 527/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. О. и Д. Н. И. против решение № 1588 от 21.12.2022 г. по т.д. № 1414/2022г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „Юробанк България“АД, [населено място], чрез пълномощника си –адв. П. К. е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си –адв. С.А. са поддържали основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. След възпроизведения законов текст на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК са поставени въпросите: 1/ „Как следва да се тълкува закона при положение, че банката недобросъвестно не обявява договора си с кредитополучателя за предсрочно изискуем за един продължителен период от време, независимо че са налице всички договорени между страните обстоятелства? Това поведение на банката недобросъвестно ли е ? Равни ли са правата на страните по договора за кредит при положение, че се счита, че само една от страните има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, независимо че са минали 5,10 или повече години от договорения между страните падеж на вземането?“ По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната е посочила, че постановеното решение било в противоречие и „погрешно тълкуване на практиката на ВКС“, по отношение приложимостта на т.18 на ТРОСГТК № 4/14г. като е посочено, че последното има приложимост само по исковете по чл.422 ГПК, какъвто не бил разглеждания. Касаторите пространно и с възпроизвеждане на оплаквания от касационната си жалба са развили разбирането си относно това, че текста на ал.2 на чл.18 от договора за кредит, сключен между страните, предвиждал настъпване на предсрочна изискуемост автоматично при неиздължаване на три последователни месечни вноски, което от своя страна имало значение за приложение на погасителната давност от един по-ранен начален момент. По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК страната е поддържала противоречие на решението с решение на КС на РБ№7/2001г.и решение №19/95г. на същия съд. Касаторите са развили разбирането си, че тези решения прокламирали равенството на страните при „ упражняване на частната собственост“, но след като и двете страни не могат да обявяват кредита за предсрочно изискуем, то това „правило се нарушавало“. Отново са развити оплаквания, че кредита е станал изискуем предсрочно и автоматично с липсата на плащане на три поредни погасителни вноски. Страната е поддържала, че решението е и очевидно неправилно. По това основание същата лаконично е бланкетирала към изложените вече оплаквания в изложението. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са преповторени формулираните въпроси, възпроизведен е непълно част от диспозитива на т.4 ТР ОСГТК № 1/09г. и накратко са развити доводи, че банката не следва да злоупотребява с предоставените й права. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават извод за допускане на решението до касационно обжалване. По първото поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не е формулиран правен въпрос, който се дефинира като такъв, свързан с решаващите изводи на съда обусловили изхода на спора- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г. Съгласно цитираната тълкувателна практика формулирането на правен въпрос съставлява въвеждане на общо основание, което е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване.Липсата на такъв въпрос има за правна последица недопускане на акта до касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая, касаторите не са поставили такъв правен въпрос, като не решението / както неправилно е посочено/, а именно въпросът следва да бъде разрешаван различно от въззивният съд и цитираната практика на ВКС. Изложените оплаквания поддържани от страната относно неправилното тълкуване на задължителна практика от страна на възивния съд са ирелевантни, не само защото не са съобразени с тази практика, чиито мотиви са тълкувани превратно, поради несъобразяване с правопроизводящия на вземането факт и смесването му с избраната от кредитора защита, но и поради липса на обоснована връзка с решаващите мотиви на състава, приложил именно тази практика и достатъчно обстойно пояснил, че правото на предсрочна изискуемост е потестативно право на банката да го упражни при настъпили по силата на закона, респективно, на договора предпоставки.Общите оплаквания за неправилност на акта са ирелевантни към тази фаза на производството тъй като се квалифицират по чл.281, а не по чл.280 ГПК. Поддържаното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК отново не е обосновано с общо основание, тъй като страната не е формулирала правен въпрос, а се е задоволила с абстрактни разсъждения по това, че страните били неравнопоставени, тъй като само банката можела да направи кредита предсрочно изискуем и в това е намерено противоречие с решения на Конституционния съд, обосноваващи равнопоставеност на участниците в правоотношения, свързани със защита на собствеността. Извън това, че липсата на общо основание е достатъчна, за да не бъде обосновано допускане на касационно обжалване, то и за пълнота следва да се отбележи, че решенията на КС на РБ са извън разглеждания предмет на делото. Липсва твърдяната връзка с решаващи мотиви на състава, поради това, че потестативното право / а не задължение както поддържат касаторите/ да направи кредита предсрочно изискуем е право на кредитора, който не е удовлетворен, поради неизпълнение на задълженията на противната страна по договора. За длъжника няма пречки да издължи цялото вземане, тъй като в това е смисъла на предсрочната изискуемост на кредита. В случая страната е смесила различни правни категории, поради което и липсва каквото и да било обосноваване на относимост на цитираните решения на КС на РБ. Касаторите са поддържали третото основание по чл.280, ал.2 ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез общо лаконично бланкетиране към вече изложеното по други основания е без правно значение. Съдът подробно е мотивирал изводите си като е дал отговор на всички оплаквания в жалбата / преповторени в изложението/. Несъгласието с тези изводи не обосновава довод по чл.280, ал.2 предл 3-то ГПК, тъй като това несъгласие е такова с оглед приетото от състава по основателността на исковете, без да е въведен довод по една от изброените вече предпоставки на основанието. Касаторите не обосновават довод за приложно поле и на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Поставените от тях въпроси не са релевантни не само поради това, че не са свързани с решаващите изводи на състава, а съдържателно отразяват поддържаната защитна теза на страната, но са хипотетични и извън предмета на спор, доколкото са общи и несвързани с конкретната разглеждана от състава на въззивния съд хипотеза. Този извод се налага, поради това, че страната е поддържала недобросъвестност на банката / въпросите са съдържателно обосновани с това твърдение/, поради това, че не е обявила кредита за предсрочно изискуем веднага, след като не е получила три поредни месечни вноски. Тук следва да се отбележи, че правото да получи предсрочно цялата заета сума е възможност на кредитора да предприеме действия при виновно неизпълнение на задълженията по договора от противната страна. Липсва / а и не се обосновава от касаторите/ законово задължение, същата да обяви тази предсрочна изискуемост. Следователно, липсват правни аргументи, обосноваващи някоя от хипотезите на поддържаното основание. Общото му разглеждане, самостоятелно развито от касатора чрез посочване, на разбирането му, че Конституцията забранява злоупотреба с права, не води до извод за валидно въведен допълнителен критерий. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага установеност, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, обосновани чрез задължителна тълкувателна практика, страната не е развила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. Липсват каквито и да било доводи за неправилно формирана съдебна практика нуждаеща се от промяна, респективно не е обосновавана приложимост на непълна или неясна правна норма, нуждаеща се от тълкуване.Или, дори и да се приеме, че поставените във връзка с това основание въпроси са релевантни / въпреки че са изцяло свързани със защитната теза на касатора/, то налице би било само общо основание при необоснован допълнителен критерий. Освен това по поставените въпроси, свързани с обявяване на предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита и свързаните с това предпоставки е налице константна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и задължителна тълкувателна такава, вече разгледана в настоящето определение. Така формираната практика, съобразена и посочена и от въззивния съд изключва по разглежданите въпроси основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение