Определение № 31 от 26.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 267/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца П. И. П. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Г. П., срещу решение № 383 от 04.10.2010г. по в. гр. дело № 536/2010г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 115 от 26.11.2009г. по гр. дело № 201/2008г. на Беленски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. И. П. от [населено място] против втория ответник Д. К. В. от [населено място], обл. Р. иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване спрямо ищеца недействителността на продажбата на ремонтна работилница от 372 кв. м. в землището на [населено място], област Р., извършена между З. „Я.“, [населено място] и Д. К. В. на 02.11.2007г. с нотариален акт № 41, т. 17, рег. № 941, нот. дело № 1740/2007г. на нотариус рег. № 232 и район на действие Районен съд Бяла, и ищецът е осъден да заплати на втория ответник сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В молба вх. № 11643/15.12.2010г. релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд е решил материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: не е изпълнил задължението си да защити имуществените права на ищеца съгласно чл. 2 ГПК; не се е съобразил с обстоятелството, че кооперацията не разполага с никакво имущество, от което ищецът да удовлетвори вземането си; незаконно не е отменил първоинстанционното решение в частта, с която ищецът е осъден да заплати на първия ответник разноски в размер 200 лв.; не е съобразил, че вторият ответник е знаел, че по време на закупуване на имота се води дело за него и че на ищеца се нанася вреда като кредитор на кооперацията, нито датите на извършената продажба от първия на втория ответник и решението на ВКС; не е отчел родствените връзки на един от съдиите с втория ответник и председателя на ответната кооперация; не е съобразил, че Беленски районен съд не е допуснал обезпечение на иска чрез възбрана на имота; в противоречие с решение № 1012/1959г., ВС, 1 г. о. съдът не е присъдил сумата 7 200 лв. на основание чл. 34 ЗЗД. В касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване е посочена и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът Д. К. В. от [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване поради това, че касаторът не е посочил правен въпрос, който да е обусловил крайния изход на спора, и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Ответникът З. „Я.“, [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай касаторът не е посочил кои според него са материалноправните и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените от касатора доводи не представляват релевантни въпроси и не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Неоснователен е доводът, че в противоречие с практиката на ВКС въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да защити имуществените права на ищеца съгласно чл. 2 ГПК. Изпълнението на задължението на съда да даде защита на неоснователно отричаното от ответника на ищеца право се изразява в разглеждане на предявения иск и разрешаване на правния спор между страните по реда на ГПК. В настоящия случай предявеният срещу втория ответник иск е само за обявяване на сделката за недействителна по чл. 135 ЗЗД. Ищецът не е предявил срещу този ответник осъдителен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, поради което съдилищата не дължат произнасяне по тази претенция. Доводите, че решаващият съдебен състав не се е съобразил с обстоятелството, че кооперацията не разполага с никакво имущество, от което ищецът да удовлетвори вземането си, и че Беленски районен съд не е допуснал обезпечение на иска чрез възбрана на имота, са неотносими към обжалваното въззивно решение. Те са от значение за молбата за обезпечение на иска, която е оставена без уважение и определението не е обжалвано от ищцовата страна в предвидения в чл. 396 ГПК срок. Доводът, че съдът незаконно не е отменил първоинстанционното решение в частта, с която ищецът е осъден да заплати на първия ответник разноски в размер 200 лв., е неотносим поради обстоятелството, че въззивната инстанция не се е произнесла за присъдените на първия ответник разноски, тъй като решението на Беленски районен съд не е обжалвано от ищеца в частта по иска и разноските срещу ответната кооперация. Доводите, че въззивният съд не е съобразил, че вторият ответник е знаел, че по време на закупуване на имота се води дело за него и че на ищеца се нанася вреда като кредитор на кооперацията, нито датите на извършената продажба от първия на втория ответник и решението на ВКС, касаят обосноваността/необосноваността на въззивното решение и в този смисъл представляват касационно основание по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Неотносими са доводите, че съдебният състав не е отчел родствените връзки на един от съдиите с втория ответник и председателя на ответната кооперация, тъй като първоинстанционният съдебен акт е постановен от друг съдия, по отношение на който не са налице данни за наличие на предпоставките за отвод по чл. 22 ГПК. Оплакването, че съдът в противоречие с решение № 1012/1959г., ВС, 1 г. о. не е присъдил сумата 7 200 лв. на основание чл. 34 ЗЗД, не обосновава релевантен правен въпрос и е неотносимо поради това, че предявеният срещу първия ответник иск с правно основание чл. 34 ЗЗД е уважен, като ответната кооперация е осъдена да върне на ищеца заплатената сума в размер 7 200 лв., а срещу втория ответник осъдителен иск на посоченото правно основание не е предявен. Предвид изложените съображения се налага извод, че след като не са налице твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство и не са поискани. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение