Определение № 2225 от 05.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4252/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени касационна жалба и частна касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител главен инспектор О. против въззивно решение № 139 от 1.08.2024г. по в.гр.д. № 191 по описа за 2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 23 от 27.02.2024г. по гр.д. № 291/2021г. на ОС Силистра като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество - парични средства на обща стойност 336.52лв.и изделия от злато на обща стойност от 25 438.85лв.,иззети с протокол за претърсване и изземване от 14.08.2019г.по ДП № 1/2020г.на ОслС при ОП Силистра и съхранявани в банков сейф в „ПИБ“АД клон Силистра, лек автомобил „Ауди“с рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност 1 000лв., 2720/2770 ид.ч.от ПИ, находящо се в [населено място], [община], представляващо дворно място, цялото с площ от 2 770кв.м. по н.а., а по скица – 3 081.04кв.м., ПИ № ..., за който е отреден парцел ..., кв..., идентичен с ПИ №..., парцел ... по РП на селото с пазарна стойност 14 000лв. и са присъдени разноски. Със същото решение е потвърдено определение № 233 от 1.04.2024г.постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на постановения акт в частта му за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 600лв. Касационната и частната касационна жалба са подадени в срока за обжалване и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен със следните мотиви: След получено уведомление за образувано наказателно производство срещу Д. А. П., Комисията е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му, с проверяван период 19.09.2009г.- 19.09.2019г. След установяване на такова е предявила иск с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ за отнемане на имущество на стойност 306 360.71лв. Впоследствие е направила частичен отказ от иска и производството частично е било прекратено на 10.10.2023г. Въззивният съд е преценил като спорни въпросите относно наличието на „значително несъответствие“, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и начина на формирането му. Посочил е, че „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване най-малко с 150 000лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Само при констатиране на такова несъответствие, на проверка подлежат какви са доходите на проверяваното лице, техния източник и дали те съответстват на придобитото имущество. Съдът е преценил, че първо трябва да се изследва – вида и стойността на придобитото от ответника имущество в рамките на проверявания имот, но само на това имущество, което е налично в края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество. Посочил е, че в случаите когато няма необосновано превишение между притежаваното от лицето имущество в началото и в края на проверявания период или е налице намаляване в края на проверявания период, не е налице имущество, което да подлежи на отнемане. Настоящият случай е такъв, защото в началото на периода лицето е разполагало с имущество на стойност от 8.80лв., а наличното в края на периода е в размер на 40 391лв. /включващо иззети парични средство от 336.52лв., изделия от злато на стойност 25 438,85лв., л.а.“Ауди“с цена на придобиване 1 810лв., ид.ч.от недвижим поземлен имот, която е на стойност 6 093лв. и построена сграда на стойност към момента на придобиване 6 712.лв./ След като стойността на придобитото имущество е под 150 000лв., въззивният съд е приел, че не е необходимо да се извършва каквото и да е било последващо изследване. Решаващият му довод е, че в хипотеза на отрицателна величина на „нетен доход“, изчислен по правилото на §1,т.8 от закона, лицето не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение, нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като по формулата по §1,т.3- „нетен доход минус имущество“ - при отрицателно число на нетния доход, двете суми ще трябва да се сумират/. При тези данни не е възможно да е налице законовото изискване – придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на обща стойност над 150 000лв. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се но основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя и следните въпроси: 1. Как следва да се определя размера на„значително несъответствие“, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно „онзи размер от несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв.“ за целия проверяван период или като превишения на имуществената сфера като сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период? и 2. Представляват ли разход сумите вложени в придобиване на движими вещи и недвижими имоти, неналични в патримониума на проверяваното лице в края на периода и следва ли да се отразят в анализа като разход? По въпроса твърди и противоречие с ТР № 4 от 18.05.2023г.по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, защото в мотивите му индиректно на въпроса е даден положителен отговор. В представеното към частната касационна жалба изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния поставен въпрос: Към кой момент следва да се заяви присъждане на адвокатско възнаграждение когато производството е частично прекратено в открито съдебно заседание, за да бъде присъдено? Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор. По подадената касационна жалба: Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, защото те са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. В Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ/ са уредени„условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Съгласно чл.5, ал.1 от същия – в полза на държавата се отнема имуществото, „за придобиването на което не е установен законен източник“. За да образува Комисията производство за отнемане следва да са налице данни, въз основа на които да „може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито“. Съгласно чл.107, ал.2 ЗНПИ – „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Понятието „значително несъответствие“ е обяснено в §1 т.3 и то е :“онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв.за целия проверяван период.“ Или отговорът на първия поставен от касатора въпрос се съдържа в закона – надвишението от 150 000лв. следва да е за целия проверяван период. Затова в практиката се прие, че преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни – дали е налице „значително несъответствие“, по смисъла по § 1, т. 3 ДР и едва /и ако/се установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва: 1) дали е законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата/ вж. напр.решение по гр.д.№ 1900/2023г.на ІV г.о./ Съответно когато съдът установи, че въобще не е налице „значително несъответствие“, той не проверява дали имуществото е придобито със законен доход. Несъответствието се определя като се съпоставят стойността на имуществото и на нетния доход и се види, дали е налице превишение от 150 000лв.за целия проверяван период. Понятието „нетен доход“ е определено в §1 т.8 от ДР като: „доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му“. Следователно, на втория постановен от касатора въпрос следва да се отговори положително, но за спора обстоятелството че - при определяне на несъответствието да се вземат пред вид размера на извършените разходи от проверяваното лице–е ирелевантно. В случая, решаващият извод на въззивния съд е че стойността на установеното и реално съществуващо имущество на проверяваните лица за периода е на стойност под 150 000лв., поради което математически е невъзможно от стойността му да се вадят още стойности, след което да се очаква да се получи разлика, превишаваща 150 000лв. Противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС няма, защото се прие че: „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. С оглед изложеното, според настоящият съдебен състав, постановеният въззивен акт не може да се счете за очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Последното предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Подобен порок, в случая нито се установява от съда, нито се обосновава от касатора. По подадената частна касационна жалба: Касационно обжалване по поставения въпрос не следва да се допуска, защото той – доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените с т.1 от ТР №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. В случая, въззивният съд е потвърдил постановения акт в частта му за разноските, с който е определено адвокатско възнаграждение в размер на 3 600лв. със следните мотиви: Спорът се разглежда от 2021г., процесуалният представител на страната е упълномощен на 7.07.2022г., като е изготвил отговор на предявен срещу ответника иск на стойност 104 991лв. Взел е участие в четири проведени открити съдебни заседания. Макар и в третото по ред открито съдебно заседание да е направен частичен отказ от иска и производството да е прекратено за сумата от 74 991лв., останалата висяща част е 40 000лв. Делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, не са налице основания, изключващи отговорността за разноски на Комисията и пред вид обема на осъществената дейност и видът и характера на спора, реално заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен. При тези мотиви, поставеният от касатора въпрос относно момента на заявяване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при частично прекратено производство е ирелавнатен, защото подобен въпрос не е обсъждан и по делото не е било спорно, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд