Определение № 2466 от 16.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4817/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6451/16.08.2022 година, подадена от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], против решение № 283/18.07.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 321/2022 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е отменил първоинстанционното решение № 375/23.03.2022 година на Районен съд Велико Търново, ХVІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2953/2021 година и е признал за установено, че Р. В. М. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] сумата от 13 138.73 лева, представляваща стойност на потребена, но неотчетена и незаплатена електроенергия, за периода от 01.11.2016 година до 13.10.2018 година, за обект на потребление, намиращ се в [населено място], по партида с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН], за която сума има издадена фактура № [ЕГН]/27.09.2021 година. В подадената от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Р. В. М. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север“ АД [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Р. В. М. е подал отговор с вх. № 8657/28.10.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 283/18.07.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 321/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. „Електроразпределение Север“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 03.08.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 6451/16.08.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Велико Търново е изложил съображения, че първоинстанционният съд в пълнота бил установил фактите, които били част от предмета на доказване. Фактическата обстановка била изяснена подробно и в цялост, поради което въззивната съдебна инстанция не намира за необходимо да я възпроизвежда отново, като на основание чл. 272 от ГПК, изцяло препращала към мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт в тази тяхна част. Въз основа на приетите фактически констатации, първоинстанционният съд бил извел и изводи по същество на правния спор. Действително, при определени изрично предвидени хипотези, възниквало правото на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] за извършване на едностранна корекция в дължимата цена на електроенергията. Редът, по който т. нар. „корекционна процедура“ се осъществявала, бил регламентиран в разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), представляващи подзаконов нормативен източник. При извършване на проверката на техническите измервателни устройства било предвидено и съставянето на определени документи. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 49 ПИКЕЕ, било изрично предвидено, че начисляването или т. нар. едностранна корекцията на дължимата сума за електроенергия от съответния абонат, се извършвало въз основа на издаден при спазване на реда на чл. 49 от ПИКЕЕ констативен протокол. На първо място, „Електроразпределение Север“ АД [населено място] било установило по надлежния ред (чрез съставен протокол на основание чл. 49 от ПИКЕЕ) факта на наличие на показания в невизуализиран регистър на процесното СТИ. Въззивната съдебна инстанция изцяло споделяла съображенията на първоинстанционния съд относно спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ. Констативният протокол бил съставен в отсъствие на абоната и бил подписан от свидетел-неговият син. В този смисъл първоинстанционният съд правилно бил приел, че процесният КП бил съставен при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ и с оглед показанията на разпитания свидетел по делото отразявал вярно фактическото положение. На следващо място, действително в изготвения на база осъществената проверка от служителите на ЕРП-Север на дата 03.08.2021 година констативен протокол № 5500958, били посочени определени факти-констатирано наличие и конкретно посочени показатели не само на тарифа 1 и тарифа 2, които били визуализирани на дисплея на процесното СТИ, но и тарифни показания в невизуализиран регистър-по ненастроена за отчет тарифа (тарифа 3). След демонтирането на процесното СТИ и замяната му с ново, технически изправно, на демонтираното устройство била извършена метрологична проверка в БИМ. Констатациите от същата били обективирани в констативен протокол № 208/20.09.2021 година. В него се сочело, че СТИ измервало в класа си на точност, като не отчитало с грешка над допустимото при съответно натоварване, преминалата през СТИ електроенергия, както не били констатирани видими механични дефекти на същото измервателно устройство. От експертното заключение по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвено изцяло по писмени данни от приобщените в хода на първоинстанционното производство-писмени доказателства, ставало ясно, че при осъщественото софтуерно прочитане на паметта на процесното СТИ, не било възможно да се извлече информация и данни относно причината, поради която било започнало натрупване на показания в невизуализирания регистър (тарифа 3), както и началният момент, от който било започнало това натрупване. Вещите лица посочвали няколко възможни причини за натрупването на показания в невизуализирания регистър, като не можели да посочат с достатъчна степен на яснота и конкретност, на какво се дължало в настоящата хипотеза. Не можела да бъде извлечена и информация относно това как първоначално е било настроено да отчита процесното СТИ, в т. ч. по каква тарифна схема, тъй като в паметта му не били съхранени данни за деня и часа на осъществяваните самоотчети (общо шест на брой). Достъпът до тези показания, съответно тяхното количествено измерване и отчитане, се осъществявало единствено със софтуерна програма, достъп, до която притежавал единствено доставчикът на електроенергия. Поради съществуващата техническа особеност на самото СТИ за извличане на показания от самоотчета му по дни и тарифи за изминали периоди от време, то като безспорна стойност можело да се определи констатираното количествено показание в невизуализирания регистър (тарифа 3) единствено при демонтажа на СТИ. Така на практика, от една страна не можело да се установи с достатъчна степен на яснота и категоричност дали към момента на монтажа на СТИ при абоната въобще било имало показания, натрупани в невизуализираните регистри (тарифа 3), както и количествените им стойности. От друга страна, констатациите обективирани в изготвения след осъществената метеорологична проверка на СТИ от БИМ за техническата изправност на същото-констативен протокол, не притежавали обвързващо доказателствено значение, тъй като по отношение на същия не било предвидено изрично, подобно на съставяния протокол при извършване на проверка по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, че притежава такава доказателствена стойност. Поради това, на общо основание следвало да намерят приложимост общите правила на ГПК относно процеса по доказване на фактите и обстоятелствата от предмета на делото, следователно доказателственото значение на тези констатации следвало да бъде определено с оглед на всички останали писмени и гласни доказателства, в т. ч. с експертното заключение по назначената комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза. Тук било мястото да се отбележи, че при приемането на изготвеното експертно заключение в производството пред първоинстанционния съд, в разясненията си по въпросите на експертизата, вещите лица отбелязвали, че макар при метеорологичната проверка да било констатирано, че СТИ измерва в класа си на точност преминалата електроенергия, то не било осъществено тестово измерване на процесната тарифа 3, по която било налице натрупване на показания. Вещите лица допълвали още, че електроенергията можела да премине през СТИ и да се натрупа по същата тарифа в невизуализирания регистър, през относително продължителен период, без това по никакъв начин да се отрази на измервателната способност на процесното СТИ. В тази връзка преценката дали била налице основание за корекция на основание чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ била правна преценка, която следвало да бъде осъществена от съда, на база на релевантните факти и събраните доказателства. С оглед на това, след осъществен доказателствен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и от изготвеното и приобщено в хода на настоящото производство експертно заключение по назначената комплексна СТИ, което въззивната съдебна инстанция кредитирала изцяло като пълно, обективно и безпристрастно, за нея се формирал извода за липсата на достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на осъществяване на проверката, а и преди това, в рамките на процесния период, за който била извършена едностранно корекцията, „Електроразпределение Север“ АД [населено място] следвало да носи отговорността за поддържане на електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в техническа годност (най-малкото поради обстоятелството, че се явявала собственик на същите), то не било правно и логически обосновано в тежест на Р. В. М. да бъдат възложени неблагоприятните последици, при положение, че не би могло да се установи с достатъчна степен на яснота, безспорната причина поради която било натрупано процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър (тарифа 3), както и началният момент, от който е започнало натрупването на тези показания. Поради това, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за основателност на предявеният отрицателен установителен иск, поради което постановеното първоинстанционното съдебно решение, предмет на въззивното производство следвало да бъде отменено в цялост. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север“ АД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено само с косвени доказателства?; за това когато за даден факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил?; за това следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпция ад хоминем, съпътства друг-установен по делото факт?; за това присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти?; за това длъжен ли е съдът са зачете това доказване при формиране на решението му по спора в случай, че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените за това форма и ред?;за това кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред обстоятелството кой е собственик на средството за измерване и кой следва да го поддържа в изправност? и за това отпада ли отговорността на потребителя, ако електроразпределителното дружество, собственик на средството за измерване и носещо задължението да поддържа в изправност електроразпределителната мрежа, е монтирало в обекта на потребителя ново, метрологично годно и технически изправно средства за измерване, включително и към датата на проверката му в Българския институт по метрология?. Твърди се, че така поставените въпроси са разрешени от въззивния състав на Окръжен съд Велико Търново в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, подробно посочена в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Така поставените от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси са включени в предмета на делото и въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на даденото им от въззивния съд разрешение с разрешението им в посочените от касатора решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 283/18.07.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 321/2022 година по подадената против него от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], касационна жалба с вх. № 6451/16.08.2022 година и такова трябва да се допусне. На „Електроразпределение Север“ АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 263.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение