Определение № 730 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 142/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военно медицинска академия – МБАЛ – С. против решение от 06.10.2011 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ д състав, постановено по въз. г.д. №3277/2011 год., с което потвърдено решение от 03.01.2011 год. на СРС, ІІ ГК, 68 състав постановено по гр.д. №36346/2010 год. в частта, в която е отменена заповед №480/28.06.2010 год. на Началника на В. академия - М.- С., с която е уволнена дисциплинарно М. К. Г. и на осн. чл. 344,ал.1,т.2 КТ и тя е възстановена на предишната длъжност. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което исковете с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 КТ да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация М. К. Г., не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл. разп. на чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допустимост на касационната обжалване на решението в обжалваната част. К. е изпълнил формалното изискване на закона да представи изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. В изложението обаче липсва формулиран правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, който да е бил предмет на разглеждане и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора в обжалваната част на решението. Изложението на практика съдържа оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.Такова е оплакването относно извода на съда досежно липса на системни нарушения на трудовата дисциплина, както и относно направената преценка на характера на нормите на Етичния кодекс на служителите във ВМА и изводът, че нарушаването на тези норми не съставлява дисциплинарно нарушение. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.С оглед на това неизпълнението на това изискване е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това касаторът не обосновал визираните от него допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК. Не са представени и копия от цитираните в изложението съдебни решения за да се обоснове наличие на противоречива съдебна практика. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.