Определение № 49 от 11.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 785/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София за изменение на определение № 60707 от 21. 12. 2021 г. по т. д. № 785/2021 г. на ВКС в частта за разноските, като присъдените на ответника по касация Т. А. К. разноски за адвокатско възнаграждение – 1 000 лв. бъдат намалени. В молбата се поддържа, че възнаграждението е прекомерно като несъответстващо на правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до минималната стойност по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата Т. К. е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който изразява становище, че не е налице основание за изменение на постановения от ВКС акт в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. С определение № 60 707 от 21. 12. 2021 г. по т. д. № 785/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 12465 от 7. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 874/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 15341/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 14 състав касаторът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София е осъден да заплати на Т. А. К. още 5 939, 64 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 28. 10. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С това определение касаторът е осъден да заплати на ответника по касация сумата от 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е установено от договор за правна защита и съдействие от 31. 03. 2021 г. Настоящият състав на ВКС приема, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че адвокатската защита на ответника по касация е осъществена чрез изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание, тъй като касационното обжалване не е допуснато, както и въведените от касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК един правен въпрос и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая обжалваемият интерес е в размер на 5 939, 64 лв. и минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 626, 98 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 / 4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Изчислен по този ред, минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 500 лв. По изложените съображения определението от 21. 12. 2021 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 500 лв., на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение