Определение № 6 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3032/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано по касационна жалба на Й. И. Д., чрез адв. Б. Б. от АК - С., срещу решение № 147 от 05.06.2020 год. по въззивно гр. д. № 158/2020 год. на Окръжен съд - Враца, с което се потвърждава решение № 305 от 16.12.2019 год. по гр. д. № 291/2019 год. по описа на Районен съд - Мездра. С него са отхвърлени предявените от Й. И. Д. срещу Ц. П. Ц. иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 5 100 лева - обезщетение за причинени болки и страдания и съединеният с него негаторен иск за премахване на изградената в имота на ответника незаконна постройка. В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на въззивното решение, допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон при постановяването му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, „че са налице основания за процесуална допустимост за касационно обжалване“, доколкото съдът се е произнесъл по съществени процесуално- и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1. „Въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към спора, като не е допуснал и изслушал поисканата СТЕ, като с това е допуснал процесуално нарушение, което съставлява отменително основание“ и 2. „Друго процесуално нарушение, което въззивният съд е допуснал, да конституира като ищци майката и сестрата на ищцата“, което нарушение водело до недопустимост на постановеното решение. Ответникът Ц. П. Ц. оспорва касационната жалба като неоснователна, респективно излага съображения за липса на посочените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, съдът е приел, че единствено фактът на изграждане на незаконна постройка не е основание за уважаване на претенцията с правно основание чл. 109 ЗС, като в тежест на ищцата е при условията на пълно и главно доказване да установи по какъв начин постройката ѝ пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Съгласно мотивите на решението, нито в исковата молба, нито в хода на производството, ищцата е уточнила и конкретизирала точно в какво се изразява ограничаването на правото ѝ на собственост, като освен това по делото е установено, че са предприети действия по събаряне на постройката, същата се намира изцяло в имота на ответника и вече е негодна за използване. С оглед на това съдът е приел предявения негаторен иск за неоснователен и недоказан, като е посочил, че не се установява и фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, доколкото не се сочат никакви доказателства за твърдените неимуществени вреди, причинени от неправомерните действия на ответника по изграждане на незаконната постройка, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес, нервност и придобито чувство за безнаказаност. По доводите за вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. Процесуалната недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. В случая не се констатира нито един от посочените пороци. Необходимо /задължително/ другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. В производството по негаторен иск, образувано от съсобственик, останалите съсобственици на имота са обикновени, а не необходими другари, защото силата на пресъдено нещо не ги обвързва. В случая производството има за цел да бъде осъден ответникът, извършил неправомерни действия в собствения си имот, изразяващи се в ограничаване пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата. В тази хипотеза материалноправното положение на съсобствениците не е еднакво - изграждането на незаконна постройка в съседен имот може да пречи на един от съсобствениците, а да не пречи на друг, делата им могат да бъдат решени различно, а решението обвързва само участвалия в производството съсобственик. Предвид изложеното не се констатира вероятна недопустимост на обжалваното решение поради неучастие на необходим другар. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 год. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и освен това да изложи точно и мотивирано в какво се състои касационното основание. В случая това задължение не е изпълнено. Поставеният процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото относими и допустими доказателства не дава основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така формулираният въпрос на практика се поставя единствено с оглед на твърдението, че въззивният съд неправилно е отказал да допусне желаната от жалбоподателката СТЕ. За да откаже допускането ѝ, съдът е констатирал, че с експертизата се цели установяване размера на претърпени имуществени вреди от жалбоподателката, за каквито вреди се навеждат твърдения едва с въззивната жалба, поради което и искането е оставено без уважение, доколкото обективно съединеният иск е за неимуществени, а не за имуществени вреди. Както сама излага жалбоподателката в приложеното изложение, евентуалното наличие на допуснато процесуално нарушение в този смисъл би представлявало касационно отменително основание, по което настоящата инстанция може да се произнесе едва след допускане на решението до касационен контрол. Поставеният въпрос се свежда до довод за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, който не може да бъде преценяван в хода на настоящото производство по селекция на касационните жалби. Независимо от това следва да бъде подчертано, че съдът е анализирал събраните относими доказателства, изложил е собствени правни мотиви по отношение на приложимите правни норми, като се е произнесъл по всички наведени от страните доводи и възражения, съобразно предявените искове и очертания от въззивната жалба предмет на делото. С това задължителните указания на раздел I, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 год. и т. 1, т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк. дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС се явяват изпълнени. Не съставлява противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК такова произнасяне от въззивния съд по исканията, доводите и възраженията на страните, каквото те считат за неправилно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице релевираните основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.,