Определение № 1315 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 266/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Строителен и технически флот“ АД, чрез адв. Св. Т. от АК-В., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 335/18.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 469/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд, Трети състав, с което е потвърдено Решение № 205/30.05.2022 г., постановено по т. д. № 635/2021 г. по описа на ОС-Варна, ТО, в частта, в която по предявения от Ф. К. Ч. иск с правно основание чл. 74 ТЗ е отменено решението на Общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД, проведено на 26.08.2021 г.: по т. 5 - за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите (СД) за дейността им през 2020 г., както и в частта, в която решението е било отменено и по отношение на члена на СД – С. С.. В останалата част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила. Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон – правната норма, уредена в чл. 229, т. 2 ТЗ, като императивна не подлежи на разширително тълкуване, поради което е неприложима при гласуването на акционер за освобождаването му от отговорност като член на Съвета на директорите на акционерното дружество. Счита, че дори и от общия брой гласували за приемане на оспореното решение на Съвета на директорите на ответното търговско дружество да се изключат притежаваните от члена на Съвета на директорите – С. С., акции, то отново би се постигнало мнозинство за вземане на решение за освобождаването му от отговорност на основание чл. 240, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 221, т. 10 ТЗ. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът обосновава както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – то е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни въпроси: 1) по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Ако при гласуване от Общото събрание на акционерите на решение за освобождаване на отговорност за вреди на член на Съвета на директорите, който е и акционер, въпреки изключването на акциите му при гласуването на основание чл. 229, т. 2 ТЗ, все пак се достига до необходимото мнозинство за вземане на такова решение, то решението законосъобразно ли е дори и акционерът да е участвал в гласуването?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение № 188/05.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2309/2017 г.) и 2) по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ не само при конфликт на интереси между акционер и дружеството, но и по отношение на конфликт на интереси между член на Съвета на директорите, който е и акционер, и дружеството тогава, когото се гласува решение за освобождаване на членовете на СД от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ?” (твърди, че по правилното тълкуване и прилагане на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ не е формирана нито задължителна, нито казуална практика на ВКС, като същевременно този материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата в Република България – посочени са влезли в сила решения на апелативни и окръжни съдилища) Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение – в обжалваната с касационната жалба част, въззивният съд е приел за безспорно, че на 26.08.2021 г. е проведено редовно годишно Общо събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД, [населено място], на което са взети решения по предварително обявения дневен ред, като пренесеният пред въззивната инстанция спор с предявената от ответника въззивна жалба е спор по правото, в основата на който стои различието в тълкуването на разпоредбите на чл. 229 ТЗ и чл. 240а ТЗ – дали акционерите притежават право да участват в гласуването на решенията на Общото събрание на акционерите, с които се решават въпросите за тяхната отговорност за дейността им като членове на Съвета на директорите. Апелативният съд е изяснил, че Общото събрание на акционерите е органът, в чиято изключителна компетентност е вземането на решение за отговорността на членовете на Съвета на директорите. Приел е, че законодателят не е въвел разграничителни критерии при установяване на конфликта на интересите, когато той възникне -според това дали този конфликт се отнася до поведението на акционер или и в качеството му и на член на СД. Употребеното в чл. 229 ТЗ понятие „акционер” е функция на правото на акционера на участие в работата на Общото събрание и цели да ограничи това участие в случаите, когато то може да повлияе върху решенията, които Общото събрание на акционерите трябва да вземе, за да защити интересите на дружеството. Законът признава правото на акционера да бъде избран за член на Съвета на директорите и да участва в управлението на акционерното дружество, като същевременно възлага на Общото събрание на акционерите правомощия да приема решения относно отговорността на членовете на Съвета на директорите. Тълкувайки вложения в разпоредбата на чл. 229 ТЗ нормативен смисъл, въззивният съд е достигнал до правното съждение, че ако не са уредени забраните за гласуване на акционера при този конфликт на интереси, би се достигнало до ситуация, в която интересът на акционера, вкл. и когато той действа като член на Съвета на директорите, да доминира по отношение интересите на дружество – тези последици са напълно несъвместими с цялостната уредба в ТЗ на акционерното дружество. Изключването на акционера, член на Съвета на директорите, от правилото за „конфликт на интересите” би довело до положение „без отговорност към дружество”, което тълкуване на чл. 229 ТЗ би било contra legem. При тези правни съображения въззивният съд, препращайки по правилата на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и възприемайки ги като свои, е приел, че акционерът не може да гласува за собственото си освобождаване от отговорност като член на Съвета на директорите, тъй като е налице очевидно противоречие между неговите интереси и тези на дружеството – при това констатирано нарушение на императив извън правомощията на съда е да преценява какво решение би се взело без участието на гласовете на двамата акционери; подобна преценка би била и необективна с оглед на порочно наложената поредност на гласуването на процесните решения – първо е прието решението за освобождаването на членовете на Съвета на директорите от отговорност, което априори осуетявало ангажирането на отговорността им по чл. 240 ТЗ. В този смисъл, апелативният съд е счел за неоснователен поддържаният от въззивника правен довод, че дори да се приложи правилото на чл. 229 ТЗ и да се изключат (но последователно и съответно) гласовете на акционерите - членове на СД, то във всички случаи би било постигнато мнозинството за вземане на решението в частта му относно освобождаване от отговорност конкретно на члена на Съвета на директорите С. С., като се има предвид притежаваните от този акционер акции, представените на събранието и гласували по тази точка от дневния ред акции. Изяснил е, че съобразно удостоверените в протокола за проведеното събрание обстоятелства гласуването е проведено анблок за целия Съвет на директорите (а не за отделните му членове), което определя и пределите на проверката за законосъобразност при това гласуване - при този начин на гласуване следва да се изключат гласовете и на двамата членове на Съвета на директорите и акционери в дружеството Д. и С.. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Макар и поставен абстрактно и обуславящ изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, първият материалноправен въпрос не отговарят на специалната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В посоченото от касатора Решение № 188/5.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2309/2017 г., I т. о., ТК е обсъждан различен материалноправен въпрос от поставения от касатора, а именно дали участието в Общото събрание на лица, които не са членове, прави незаконни взетите от събранието решения. По настоящия казус оспореното решение е отменено, не защото в Общото събрание на акционерите са участвали и гласували лица, които не са страна в членственото правоотношение с акционерното дружество, а напротив – акционери, които са в конфликт на интереси с търговеца (те са и членове на Съвета на директорите, а предмет на оспореното решение е освобождаването на членовете на този орган на управление от отговорност за дейността им през 2000 г.). Касационно обжалване на въззивното решение не трябва да се допуска и на уреденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително основание, тъй като поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Нормативният смисъл на разпоредбата, уредена в чл. 229 ТЗ, се извежда по тълкувателен път – когато акционерите, чиито интереси са засегнати при приемане на съответни решения от Общото събрание на акционерите, не могат да участват в гласуването поради възникване на конфликт между тях и акционерното дружество. Следователно, произнасянето по този въпрос от настоящия състав на ВКС не би допринесло за осъвременяване на тълкуването на тази разпоредба, респ. за развитие на правото – правната норма, която урежда института на конфликт на интереси между акционера и търговското дружество, намиращи се в учреденото членственото правоотношение, е ясна и непротиворечива. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от селективните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба сумата от 1500 лв. с ДДС, представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд