Определение № 436 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. А., К. Д. А., И. Б. Б. и Г. Л. Б., чрез процесуалния им представител адвокат П. Ш. срещу въззивно решение №117/27.11.2015г. по гр.д. №156/2015г. на Бургаския апелативен съд. При условията на чл. 213 ГПК това дело е съединено за общо разглеждане с производството по ч.гр.д. №2110/2016г., ВКС, II г.о., образувано по частна жалба на С. П. З. срещу определение № 89/18.02.2016 г. по гр.д. №156/2015г. на Бургаския апелативен съд. Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: 1/ могат ли да бъдат придобити по давност площи, обособени като тротоари и вътрешни улици, за които има данни, че са частна собственост; 2/ могат ли да се придобиват по давност части от вътрешни улици и тротоарни площи, за които няма предвидена отчуждителна процедура и за които има данни,че са частна собственост и няма данни да са използвани по предназначение за движение и транспорт; 3/ може ли да се придобие по давност прилежаща площ към сграда, обособена като тротоарно пространство от собствениците на сградата и използвано от тях за извършване на търговска дейност; 4/ какъв е статутът на имот, който по плана за регулация представлява улица, но за него няма проведена отчуждителна процедура и собствениците не са обезщетени. Ответникът по касационната жалба С. П. З. с писмен отговор изразява становище относно липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба. С частната жалба на С. П. З. по реда на чл.274,ал.2 ГПК се обжалва определение № 89/18.02.2016 г. по гр.д. №156/2015г. на Бургаския апелативен съд, постановено по искане с правно основание чл.248,ал. 1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о., констатира следното: С определение по гр.д. №2111/2016г., ВКС, ІІ г.о. е върнал делото на Бургаски апелативен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №117/27.11.2015г. по в.гр.д. №156/2015г. по реда на чл. 247 ГПК. С обжалваното решение /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №356/2016г. по същото дело/ е отменено №465/2015г. по гр.д.№1375/2013г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен отрицателен установителен иск за собственост. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният иск от К. Т. А., К. Д. А., И. Б. Б., и Г. Л. Б. за установяване, че С. П. З., К. П. А., Т. П. Г., М. Я. С., Добрина Я. Цоловаи З. Я. Д. не са собственици на недвижим имот на 233/882 кв.м.ид.ч. от поземлен имот идентификатор 51500.506.402 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], целия с площ от 882.00 кв.м. Въззивният съд е приел, че искът е предявен при наличие на правен интерес, защото ищците се позовават на фактическо състояние – владение на имота от 1996г. до сега, което би им позволило да придобият права, ако отрекат правата на ответниците. Ищците са закупили: Благови - правото на собственост върху 128 кв.м.ид.ч., от имот с пл. № 176 по кадастралния план на местността „А." в строителните граници на к.к. "Слънчев бряг", с обща площ от 1992 кв.м., заедно с находящите се в парцела павилиони от номер едно до номер четири, включително и А. - правото на собственост върху 255 кв.м.ид.ч. от имот с пл.номер 176 по кадастралния план на местността „А." в строителните граници на к-к"Слънчев бряг", който имот е с обща площ от 1992 кв.м., заедно с находящите се в парцела осем броя павилиони. Установено е, че към момента на продажбите продавачът не е притежавал правото на собственост. Твърдението,че ищците са собственици по давност е недоказано по отношение на земята извън застроеното с павилиони място. Не е доказано владение от страна на ищците върху площ различна от намиращата се под павилионите. Площите за тротоари, вътрешни улици и пр., които са прокарани за нуждите на останалите търговски обекти около техните павилиони не са обект на самостоятелно владение и поради това не могат да бъдат придобити по давност. Нанасянето на комбинираната скица на части от имота, съответстващи на закупените през 1996г. не доказва както владение, така и съществуването на такъв имот на място. След като не е доказано владение върху терен по- голям от застроената площ, то е недоказано от ищците твърдението им че са придобили по давност разликата от 150 кв.м. / колкото е застроената площ/ до 383/882 кв.м. от имот 51500.506.402. За да бъде уважена претенцията за отричане правата на собственост на ответниците върху спорния терен ищците по отрицателния установителен иск носят тежестта на доказване на своето придобивно основание. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Повдигнатите въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК нямат връзка с решаващите изводи на съда Това е така, защото предмет на отрицателния установителен иск е правото на собственост на ответниците. Ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес.Той следва да установи свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича /ТР№8/2012, ОСГТК, ВКС/. В разглеждания случай въззивният съд е приел по предявения отрицателен установителен иск за собственост, че ищците не са доказали да са придобили по давност конкретни реални части от процесния терен при техни твърдения, че са собственици на идеални части от имота. В останалата част на изложението се релевират касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Твърдяната необоснованост на съдебния акт не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на данни такива да са направени. По частната жалба на С. П. З. срещу определение № 89/18.02.2016 г. по гр.д. №156/2015г. на Бургаския апелативен съд, постановено по искане с правно основание чл.248,ал. 1 ГПК. Искането е за изменение на въззивното решение в частта за разноските като те се присъдят на З., защото са направени от нея. С решението ищците са осъдени да заплатят на всички ответници 550 лева за въззивната инстанция. С обжалваното определение е прието, че молбата на З. е неоснователна.Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че определението е неправилно. Съобразно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая направените разноски във въззивното производство са от ответницата З., а не от останалите ответници. Приложен е списък по чл.80 ГПК, отразяващ заплатените от нея държавна такса по въззивната жалба и адвокатско възнаграждение. При това положение с оглед крайния изход на спора и отхвърлената част от иска на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея за първоинстанционното и въззивното производство разноски в размер на общо 1010 лева. При тези данни незаконосъобразно въззивният съд е приел молбата за изменение на решението си в частта за разноските за неоснователна. Определението следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което молбата да се уважи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.