Определение № 50206 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 233/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от жалбоподателя С. М. И., чрез адв. З. Д. за изменение на определение № 671/02.09.2022 г. по гр.дело № 233/2022 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като е направено възражение за прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото на адвокатското възнаграждение в размер на сумата 1500 лв., заплатено от ответника по касационната жалба „Ямболен 81” ЕООД на адв. П. П.. Ответникът по молбата „Ямболен 81” ЕООД, чрез адв. П. П. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 671/02.09.2022 г. по гр.дело № 233/2022 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 135 от 18.10.2021 г. по в.гр.дело № 490/22021 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260076/26.05.2021 г. по гр.дело № 558/2020 г. на Районен съд Свиленград, с което е отхвърлен предявения иск от С. М. И. срещу „Ямболен 81” ЕООД, [населено място] за признаване за установено, че „Ямболен 81” ЕООД дължи на С. М. И. сумата 15 000 лв. главница по сключен между страните предварителен договор от 14.04.2008 г. и сумата 1433.60 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 31.07.2019 г. до 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020 г. до окончателното изплащане. Касационно обжалване не е допуснато по касационна жалба, подадена от ищеца С. М. И., чрез адв.З. Д.. Със същото определение на ВКС е осъден С. М. И. да заплати на „Ямболен 81”ЕООД сумата 1500 лв. разноски по делото за производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на молителя по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба ”Ямболен 81” ЕООД съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. В разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК е предвидена възможност за съда по искане на заинтересованата страна да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност по делото. В настоящият случай с обжалваното пред Върховния касационен съд въззивно решение на Окръжен съд Хасково е налице произнасяне по предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена от ищеца С. М. И., чрез адв. З. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково по в.гр.дело № 490/2021 г., с което е потвърдено решение от 26.05.2021 г. по гр.дело № 558/2020 г. на Районен съд Свиленград, с което е отхвърлен предявеният иск от С. М. И. с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за признаване за установено, че „Ямболен 81” ЕООД дължи на ищеца сумата 15 000 лв. главница по сключен между страните предварителен договор от 14.04.2008 г. и сумата 1433.60 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 31.07.2019 г. – 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020 г. до окончателното изплащане. Ответникът по касационната жалба „Ямболен 81” ЕООД е подал писмен отговор, чрез адв. П. П., в който е мотивирано становище по заявените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Изплатеното адвокатско възнаграждение на адв. П., видно от приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.01.2022 г. е в размер на сумата 1500 лв. В полза на ответника по жалбата „Ямболен 81” ЕООД с определението по чл.288 ГПК на ВКС са присъдени разноски в размер на 1500 лв. за това производство за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2, т.4 в от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на текста към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие между адв. П. П. и „Ямболен 81” ЕООД – 12.01.2022 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска е сумата 1023 лв. Като взема предвид фактическата и правна сложност на настоящото дело, по което е разгледан спор по предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК и цената иска съдът намира, че платеното възнаграждение за адвокат от ответника по касационната жалба не е прекомерно и не следва да се намалява. С оглед на това молбата на С. М. И., чрез адв.З. Д. за изменение на определението на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение