Определение № 238 от 07.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 255/2009 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е разпореждането на Софийския градски съд от 30.03.2009 г. по ч.гр.д. № 582/2009 за връщане на частна касационна жалба. Недоволна от разпореждането е жалбоподателката Р. Г. С. - К., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че е отстранила в срок нередовностите в частната си касационна жалба. Ответниците по жалбата не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в постъпилото изложение на касационните основания не е посочен същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното определение нито значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че нередовностите на частната касационна жалба не са отстранени. Действително в представеното изложение не е посочен нито съществен материалноправен, нито съществен процесуалноправен въпрос, а са възпроизведени оплакванията че интерес от предявения иск за установяване на престъпно обстоятелство не се изисква, а такъв е налице доколкото неустановяването на претендираното престъпление е провокирало наличието на нови престъпни обстоятелства. Въззивният съд не може да преценява дали посоченото в изложението съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, или касационно основание по чл. 281 ГПК; нито дали повдигнатите от касатора въпроси имат претендираното от него значение за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото. Тази преценка се извършва от касационната инстанция с определението по чл. 288 ГПК. Но в изложението към касационната жалба се излагат доводи и съображения, които нямат общо с предмета на делото и нито едно изречение за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалбоподателка се е ограничила единствено с посочването, че те имат такова значение. Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение