Определение № 2577 от 28.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3436/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 296 от 25.05.2023г. по гр.д. №89/2023г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 245 от 07.11.2022г. по гр.д. № 684/2021г. на Гоцеделчевски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Ш. М. Ш. против А. С. М. иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], в местн. „П.“, с площ 268 кв.м., съставляващ земеделска земя - нива, номер по предходен план *. Касационната жалба е подадена от ищеца Ш. Ш. чрез адв. Б.. Претендира се допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, както и поради противоречие с практика на Върховния касационен съд по правните въпроси: 1/ при липса на изрично заявено право на собственост на конкретно основание по чл. 77 ЗС от страна на ищеца по отрицателен установителен иск, може ли съдът са счита, че той твърди да е собственик; 2/ когато ищецът по отрицателен установителен иск не претендира да е собственик на имота, дължи ли доказване на придобиването му; 3/ кога е доказана материалноправната легитимация на ищеца по отрицателен установителен иск за собственост когато той се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника; 4/ има ли правен интерес от водене на отрицателен установителен иск лице, което владее имота като свой по-малко от десет години срещу лице, което никога не е владяло, но се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост по давност; 5/ разполага ли владелецът на един недвижим имот, чието владение е продължило по-малко от десет години, с друго средство за защита, освен с отрицателен установителен иск, спрямо лице, което се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение по същото време; 6/ в кои случаи по предявен отрицателен установителен иск съдът е длъжен да изследва правата на ответника; 7/ за наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск като предпоставка за предявяването му и за разпределението на доказателствената тежест по такъв иск. Посочена е съдебна практика, в противоречие с която е решено делото, като на първо място е визирано Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Ответникът по А. С. М. възразява да бъде допуснато касационно обжалване. Пълномощникът му претендира разноски по чл. 38, ал.2 ЗАдв. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от Ш. Ш. против А. М. отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот със земеделско предназначение. Ищецът твърди, че през 2014г. сключил договор за покупко-продажба на имота в писмена форма с нотариална заверка от кмета на [населено място]. Продавач по договора бил Х. Х. Ш., един от наследниците на А. И. Ш.. Оттогава ищецът владее имота като собствен, открито и необезпокоявано, оградил го, засява го редовно. Разбрал, че ответникът разполага от месец май 2021г. с нотариален акт за собственост на имота по давностно владение. Поради това предявява иска за отричане на правата на ответника. Ответникът твърди, че имотът е негова собственост по наследство от баща му М. А. И.. В полза на наследодателя е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ от 2008г., а през месец май 2021г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт по давност, тъй като тази процедура е по-бърза и имало потенциален купувач на мястото. От фактическа страна е установено, че с предварителен договор в писмена форма от 28.02.2014г. ищецът купува от Х. Ш. спорния имот - имот № * в местн. „П.“, като е предадено владението и е уговорен срок за сключване на договор с нотариален акт. С нотариален акт от 12.05.2021г. ответникът А. С. М. е признат за собственик на процесния имот ПИ с идентификатор ***. Приетата техническа експертиза установява идентичност между ПИ *** по КККР с имот № * по КВС на землището, в местн. „П.“. Предвид липсата на картен материал (скица на имота) експертизата не може да установи идентичност на спорния имот с имот № 18 по решение на ОСЗ от 04.02.2008г., а именно: нива от 1 дка в местн. „П.“, при съседи: И. Ш. и З. Х.. Свидетелите Ш. и Х. сочат, че имотът е бил на А. Ш. по наследство и той го продал на ищеца. Ищецът направил много подобрения, заградил го и го обработва. Свидетелят А. сочи, че е обработвал имота със съгласие на ответника. Той знае, че за имота е налице спор между Ш. (праводателите на ищеца) и ответника, но признава, че имотът се работи от ищеца и че той е направил дувар откъм пътя. При тези обстоятелства въззивният съд е намерил предявеният отрицателен установителен иск за допустим. Приел е, че ищецът обосновава правния си интерес с притежание на право на собственост по договор за покупко-продажба. В тази хипотеза когато ищецът твърди, че е собственик, то доказването на собствеността е въпрос на материалноправна, а не на процесуалноправна легитимация. Преценявайки събраните доказателства съдът е счел, че не е установено придобиването на имота от ищеца по силата на договора за покупко-продажба, тъй като договорът не е сключен в изискуемата от закона нотариална форма и като такъв е нищожен съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД. В допълнение съдът е посочил, че ако интересът се основава на придобивна давност, то времетраенето на владението е по-малко от десетте години, предвидени в чл. 79 ЗС и ищецът не се легитимира като собственик и на това основание. Поради недоказване материалноправната легитимация на ищеца искът е отхвърлен, без да се изследват правата на ответника. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива са налице. От значение за изхода на спора са трети и четвърти от правните въпроси, които могат да бъдат конкретизирани така: налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост когато ищецът се позовава на фактическо състояние - владение, продължило по-малко от десет години, срещу лице, което се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на същия имот. Следва да се прецени съответствието на обжалваното решение с разясненията относно правния интерес, дадени в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.