Определение № 2850 от 15.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2163/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищцата П. Е. срещу въззивно определение на Апелативен съд – Велико Търново. Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищцата разпореждане с характера на определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че независимо от съдържанието на подадената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК в имуществото на ищцата се включват и признатите в исковата молба застрахователни обезщетения в общ размер 39 466,80 евро, платени от ответното застрахователно дружество по процесната щета преди предявяване на иска, за които няма данни да са изразходвани, и поради това ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на такси и разноски в производството. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпроса „Изплатените обезщетения за неимуществени вреди имат ли характер на доход, който следва да бъде взет под внимание при извършването на преценка за приложението на правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК?“. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Не се обосновава наличието на специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото, освен твърдението, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, конкретна такава практика не се сочи. Липсва и специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Не може да обоснове допускане на касационното обжалване направеното общо твърдение, че произнасянето на ВКС би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото в тази насока, както и че приносът в тълкуването би осигурил разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, тъй като не съответства на посоченото по-горе задължително тълкуване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, дадено с ТР № 1/2009. За изчерпателност следва да се отбележи, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е ясна и непротиворечива, доколкото предвижда (т. 2), че на преценка подлежи имущественото състояние на страната изобщо, а не само доходите по т. 1, без да изключва от кръга на тази преценка отделни видове имущество, в частност получени застрахователни обезщетения. С тези мотиви съдът