Определение № 476 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3824/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 261211/16.11.2020 г. по гр. д. № 11548/2019 г. Софийският градски съд е осъдил „Пик Нюз“ ЕООД да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на Н. Г. С. сумата 2 500 лева обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически твърдения в статии, публикувани в електронния сайт на “Информационна агенция ПИК“ на дати 27.11.2014 г., 28.11.2014 г., 05.12.2014 г., 06.12.2014 г., 15.12.2014 г., 19.12.2014 г., 08.01.2015 г., 16.01.2015 г., 19.01.2015 г., 29.01.2015 г., 02.02.2015 г., 06.02.2015 г., 20.02.2015 г., 25.02.2015 г. и 27.02.2015 г., ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 1 335 лева разноски, като отхвърлил иска над уважения до предявения размер от 187 500 лева; с решение № 261781/11.12.2020 г. по същото дело без уважение е оставена молбата на ищеца за допълване на основното решение с произнасяне по претенцията му с правно основание чл. 527, ал. 1 ГПК ответникът да бъде осъден да преустанови противоправното засягане на правата на ищеца, като бъде задължен да премахне процесните публикации от сайта си.

С решение № 309/07.03.2022 г. по гр. д. № 1292/2021 г. Софийският апелативен съд е отменил основното решение в частта, с която искът за обезщетение е отхвърлен за разликата над 2 500 лева до 32 500 лева или за 30 000 лева, и е присъдил и сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва и 1 688.20 лева разноски за двете инстанции; основното решение в останалите части, както и допълнителното решение са потвърдени.

Предмет на делото е иск за обезщетение в размер на 187 500 лева за неимуществени вреди, причинени от 20 взаимосвързани публикации на ответника „Пик нюз“ ЕООД като собственик и издател на електронна „Информационна агенция ПИК“ в периода 12.01.2014 г. - 27.02.2015 г., представляващи според ищеца целенасочена и систематична вредоносна кампания, водена срещу него.

Ищецът поддържа, че с влязло в сила решение по гр. д. № 78158/2015 г. на Софийския районен съд по предявен частичен иск, уважен изцяло, ответникът е осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение в размер на 12 500 лева, а в настоящото производство претендира останалата част от обезщетението, което му се дължи при продължаващо осъществяване на деликта. Отправил е и искане ответникът да бъде осъден да преустанови противоправното си поведение, като бъде задължен да премахне процесните публикации от сайта си.

Ответникът е оспорил размера на търсеното обезщетение, като счита, че вече присъденото е достатъчно да обезщети ищеца. Позовава се на факта, че ищецът участва в дружество, което стопанисва сайт за продажба на презервативи, както е прието в приключилото съдебно производство. Въвел е правопогасяващо възражение за давност по отношение на търсеното вземане от първите 4 публикации за периода 12.01.2014 г. - 23.05.2014 г.

По делото е установено, че с влязло в сила решение по гр. д. № 78158/2015 г. на Софийския районен съд ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 12 500 лева по уважен изцяло, предявен като частичен от сумата 300 000 лева, иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статиите, публикувани на сайта на ответника. Прието е, че е установено противоправно поведение на ответника, изразяващо се в публикуване на обидни и клеветнически твърдения в статии на сайта www.pik.bg за период от около две години, причинени вреди /засегнати са честта и достойнството на пострадалия/ и наличие на пряка причинна връзка. Посочено е, че безспорната употреба на квалификациите „Н. Капута” /”Н. Презерватива/ в част от публикациите, колажите към някои от тях, съдържащи снимки на вибратор, насочен към снимката на ищеца, както и снимката на ищеца до снимка на секс-артикули, и в допълнение употребата на квалификациите „търговец на презервативи”, „търговец на презервативи, вибратори и розови белезници”, „търговец на презервативи, вибратори и секс-артикули”, „търговец на вибратори, камшици, жартиери и презервативи”, „търговец на презервативи и вибратори”, „търговец на вибратори, розови белезници, камшици за садо-мазо и презервативи”, „търговец на садо-мазо изделия, камшици вибратори и розови белезници”, „търговец на презервативи и садо-мазо изделия”, обективно и категорично са действия, накърняващи доброто име на ищеца, достатъчни да обосноват основателност на предявения частичен иск.

Като се позовал на т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право, въззивният съд е посочил, че по основанието на разглеждания иск е формирана сила на пресъдено нещо- противоправно виновно поведение, осъществено с публикуването на статиите, визирани във влязлото в сила решение /с изключение на тази от 23.05.2014 г., чието изписване в диспозитива, доколкото противоречи на формираната воля на съда, личаща от мотивите, се дължи на фактическа грешка/, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между тях. Поради това е приел за основателни доводите на ищеца, че е недопустимо пререшаването на спора, разрешен с влязлото в сила решение, а възраженията на ответника за липса на деликт, с които са обосновани доводи за неправилност на първоинстанционното решение, са преклудирани от силата на пресъдено нещо.

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил принципните положения относно правото да се изразява мнение, закрепени в чл. 39-41 от Конституцията на РБ и чл. 10 КЗПЧОС, както и указанията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, и е намерил, че то възлиза на 45 000 лева. За определянето му е съобразил обстоятелствата, че се касае за неимуществени вреди, кумулирани от множество деяния, свързани помежду си -19 статии, чието наслагване има по-голямо отражение върху емоционалната и психическа сфера на адресата на публикациите - обект на засилена кампания с неверни твърдения, включително за осъществявана лично от него дейност, укорима от гледище на морала /така, както е изопачена и представена/ и с подигравателен и унизителен характер, драстично нарушаваща добрия тон с използваните обидни изрази, подсилени с колажи и коментари, които не обслужват по никакъв начин обществения дебат по злободневни теми, на които формално са посветени публикациите. Съдът е приел, че действително към момента на публикациите ищецът е съдружник в дружество с име „Д. С“, стопанисващо сайт за продажба на презервативи, както е посочено в публикацията от 27.11.2014 г., но в статиите, съдържащи и оскърбително отношение към ищеца, не се набляга на този факт, а общественото внимание се насочва към дейност, която според публикациите ищецът извършва лично. Клеветническите твърдения, за които е установено, че не са в рамките на свободата на словото и печата и са използвани за умишлено унижаване на честта и достойнството и накърняване на доброто име на ищеца в продължителен период от време, при нарушен баланс между правото свободно да се изразява и разпространява мнение и информация чрез различни средства и правото на лично достойноство и чест на личността, са дали основание за определяне на обезщетение над вече присъденото с влязлото в сила решение за претърпените неимуществени вреди от ищеца както като личност, така и отразили се негативно на самочувствието му като професионалист, установени посредством гласните доказателства - негативни изживявания, представляващи чувство на унижение, гняв и безпомощност, в това число и от разрушаване на името му на журналист, и особено притеснения във връзка с изхода на производство по осиновяване. Съдът е взел предвид и факта, че статиите са били достъпни на сайта и след публикуването им и могат да достигнат до неопределен кръг читатели, независимо какъв е точният брой на посетилите сайта и прочели статията към определен момент, поради което е приел, че клеветническите твърдения и обиди в тях вече са станали достояние на неограничен кръг от хора, пред които ищецът е бил оклеветен и извън необходимостта от публичен дебат по конкретна тема е подложен на унижение в човешки и професионален план.

Въззивният съд е приел решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК, за правилно като резултат. Посочил е, че в закона не е уредена възможност за защита чрез осъждане на деликвента/възложителя на работата, да преустанови извършването на противоправните действия, поради което няма основание съдът да уважи искането за осъждане на ответника да премахне публикациите в предмета на делото.

Касационни жалби срещу въззивното решение са подали и двете страни. Жалбите са подадени в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са допустими.

Касационната жалба, подадена от ответника по исковете, има за предмет въззивното решение по иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въпросът относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 1336/18.12.2012 г. по гр. д. № 556/2012 г. на IV-то г. о., и решение № 132/29.04.2011 г. по гр. д. № 643/2010 г. на III-то г. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият съдебен акт е цитиран некоректно, тъй като по гр. д. № 556/2012 г. на ВКС, IV-то г. о., не е постановено решение, както е посочено в изложението, а определение № 1336/18.12.2012 г. за недопускане на касационно обжалване на въззивно решение, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е присъдено обезщетение от 8 000 лева за претърпени болки и страдания от повдигане на обвинение за извършване на престъпления от общ характер. С оглед характера на определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, което не дава разрешение по същество на материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, същото не може да послужи като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С решение № 132/29.04.2011 г. по гр. д. № 645/2010 г. на ВКС, III-то г. о., /неправилно в изложението е посочено гр. д. № 643/2010 г. на ВКС, III-то г. о., което има за предмет отмяна на незаконно уволнение, и по което е постановено не решение, е определение № 1032/21.10.2010 г. за недопускане на касационно обжалване/ за справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление е определена сумата 5000 лева, при предявен размер на иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ 30 000 лева, уважен от въззивния съд за 10 000 лева. Посочено е, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Въззивното решение не противоречи, а съответства на тази съдебна практика, имайки предвид конкретно установените по настоящото дело и посочени в мотивите обективно съществуващи обстоятелства, а именно деликт, осъществяван в продължителен период от време, изразил се в целенасочено самоцелно оскърбяване чрез клеветнически твърдения и обидни изрази в публикации, станали достояние на неограничен кръг читатели, използван за умишлено унижаване на честта и достойнството и накърняване на доброто име на ищеца в човешки и професионален план. Освен това следва да се има предвид, че конкретно претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане рядко могат да са подобни или еднакви, което да обуслови и сходен или еднакъв размер на обезщетение, поради което практиката на съдилищата по сходни казуси /отделен е въпросът доколко е налице сходство между непозволено увреждане като основание за ангажиране отговорността на правозащитни органи по реда на ЗОДОВ и непозволено увреждане, изразило се в публикации в електронна медия, съдържащи обидни и клеветнически твърдения/ може да служи като ориентир, но водещо значение по всеки отделен спор имат конкретно установените обстоятелства, на базата на които принципът на справедливостта намира израз в присъждане на еквивалентно парично обезщетение. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД не е налице.

Като обуславящи допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението им за точното прилагане на закона касаторът е поставил въпросите:

1. Може ли отразяването на разрешена от закона търговска дейност да представлява обида или клевета;

2. Може ли предполагаеми вреди да бъдат основание за присъждане на обезщетение в голям размер;

3. Може ли желанието на ищеца да направи нещо, от което ответниците „да ги заболи“, да се отчита от съда при присъждането на обезщетение;

4. Може ли да се смесват в един иск претенции за обезщетяване на неимуществени вреди, неоснователно обогатяване и налагане на неконкретизирана санкция.

Първият въпрос, който е свързан с основанието на иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, излиза извън предмета на делото, доколкото спорът е за размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, предвид наличието на уважен частичен иск за същото вземане с влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо относно основанието на иска - противоправно виновно поведение, причинени вреди и причинна връзка между тях.

Вторият въпрос е зададен некоректно, тъй като не съответства на мотивите към обжалваното решение, в които причинените вреди са приети за установени от гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Ц. и на св. П.-С. - съпруга на ищеца, според които ищецът е бил притеснен, разстроен, гневен, унизен, нервен от подетата срещу него кампания, от която била разрушавана репутацията му на човек и журналист, вкл. от това, че към името му било прибавяно прозвището „капут“, както и че статиите продължавали да „висят“ в интернет; имало и случай, при който към него се обърнали - къде присмехулно, къде не, с „капут“, като статиите породили негативни емоции, между които безпомощност и безсъние, както и безпокойство поради това, че в същия период той и съпругата му били кандидат - осиновители.

Приетото в предходния абзац се отнася и до третия поставен въпрос, доколкото изложеното в него само е посочено при обсъждането на гласните доказателства, но не е сред обстоятелствата, мотивирали въззивния съд при определяне по справедливост на размера на обезщетението.

Четвъртият въпрос е поставен, без касаторът да отчита предмета на иска, решението по който е обжалвал с касационната жалба. Той се свежда до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произхождащи от непозволено увреждане. И. на неоснователното обогатяване не е източник на заявената претенция, а искането ответникът да бъде осъден да преустанови противоправното засягане на правата на ищеца, като бъде задължен да премахне публикациите от сайта си /ако под израза „налагане на неконкретизирана санкция“ касаторът има предвид този иск/ не е уважено и въззивното решение не е обжалвано от касатора в тази част.

В обобщение - въпросите, поставени при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на спора по касационната жалба на ответника и предвид заявеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 2 200 лева съобразно представените фактура № 853/27.06.2022 г. и разписка за получена сума от с. д.

Касационната жалба, подадена от ищеца, има за предмет въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК, с което без уважение е оставена молбата за допълване на основното решение с произнасяне по претенцията ответникът да бъде осъден да преустанови противоправното засягане на правата на ищеца, като бъде задължен да премахне процесните публикации от сайта си.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил въпросите:

1. Дали съществува субективно право на защита срещу продължаван деликт чрез иск за осъждане на деликвента за преустановяването му;

2. Има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство срещу правата му, която да поиска и получи от гражданския съд в хипотезата на деликт, представляващ продължавано правонарушение, каквато е например публикация с обиден или клеветнически характер в интернет медия, чрез иск за премахване на съответната статия.

Така поставените въпроси следва да бъдат разгледани във връзка с конкретиката на настоящото дело, при което положение могат да бъдат сведени съобразно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, до един общ въпрос, а именно: предвижда ли обективното материално право, действащо на територията на Република България, възможност за предявяване на иск за защита срещу продължаван деликт чрез премахване на публикация /публикации/ с обиден или клеветнически характер в интернет медия.

С определение № 190/17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 1718/2022 г. на ВКС, I-во г. о., е прието, че в българското законодателство не съществува иск, с който доставчикът на услуги на информационното общество да бъде заставен да отстрани или блокира противоправно съдържание в интернет и подобно задължение не може да бъде изведено чрез правоприлагане по аналогия. Макар касационното обжалване по това дело да е по въпроса: „допустим ли е чрез правоприлагане по аналогия на основание чл. 5 ГПК и чл. 46, ал. 2 ЗНА осъдителен иск за отстраняване или блокиране на информация, която се съхранява от доставчик на услуга на информационното общество, която му е предоставена от получател на услугата, когато такъв иск не е изрично уреден в закона“, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че даденото по него разрешение е приложимо и в хипотезата, пред която страните са изправени, доколкото и в двата случая се касае до електронна търговия, която по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за електронната търговия /ЗЕТ/ е предоставянето на услуги на информационното общество, а доставчик на услуги според чл. 3, ал. 1 от с. з. е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество. В този смисъл не съществува разлика между доставчик на услуга, съхраняващ информация, която му е предоставена от получател на услугата, и доставчик, който предоставя услуга, съставляваща предаване на информация /какъвто е разглежданият случай, при който ответникът е публикувал на собствения си сайт статии, съдържащи обидни и клеветнически твърдения/. И тъй като въззивният съд е отказал да уважи искането за осъждане на ответника да премахне от сайта си публикациите, предмет на делото, по съображения че в закона не е уредена такава възможност за защита, което становище не противоречи на практиката на ВКС, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Искането на ответника за присъждане на разноски не може да бъде уважено поради липса на доказателства да е сторил такива по водене на делото във Върховния касационен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.