Определение № 2091 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 615/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. К. В. и В. Ч. В., двамата представлявани чрез адвокат Д. П. от АК-София, срещу решение № 231/29.08.2025 г. по в.гр.д.№ 157/2025 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 169 от 12.04.2024 г. по гр.д.№ 930/2021 г. на Окръжен съд Плевен, за отнемане в полза на Държавата, по реда на чл.153 ЗОНПИ, на тяхно имущество на обща стойност 445 206 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения за липсата на обстоятелства, сочещи наличие на връзка (пряка или косвена) между престъплението, по повод на което е образувано производството и придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира. Цитирана е съдебна практика, която се твърди, че не е съобразена при постановяване на въззивното решение, поради което се иска обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ оспорва доводите в касационната жалба в писмен отговор по съображения, че липса основание за допускане на касационното обжалване. Настоящият състав на ВКС, намира че касационната жалба е подадена в срок поради което е редовна и процесуално допустима. Производството пред КОНПИ е образувано въз основа на уведомление от 13.05.2019 г., за привличането на В. К. В. като обвиняем по досъдебно производство № 37/2016 г., пр.пр.№ 513/2015 г. на Специализирана прокуратура, за извършено престъпление в периода от месец януари 2014 г. до месец декември 2018 г. на територията на страната и в чужбина, е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел против финансовата и данъчната системи по чл.255 и чл.253 НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 ЗПКОНПИ /ново наименование ЗОНПИ/. Проверката срещу В. К. В. и неговата съпруга В. Ч. В., чиито брак е прекратен на 30.04.2020 г., обхваща периода от 11.06.2009 г. до 11.06.2019 г., като заключението на КОНПИ е за наличие на значително несъответствие в размер на 821 298,94 лева. За да постанови решението, въззивният съд възприема изслушаните по делото експертни заключения, но след самостоятелна преценка и анализ на събраните писмени и гласни доказателства, във връзка с установените факти през целия период приема, че проверяваното лице и съпругата му са имали приходи от законни източници на стойност 981 402,44 лв. и обичайни и извънредни разходи на стойност 400 402,85 лв., а имуществото /пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи/, налични в края на периода възлизат в размер общо на 781 904.30 лв., при което се обосновава извод за установено несъответствие между имуществото и нетния доход /недостига на средства/ в размер на 200 904.71 лв. При тези констатации съдът приема за доказано, че е налице значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, между придобитото имущество и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за проверявания период, поради което е потвърдил първоинстанционното решение по отношение отнемането на налично в края на изследвания период имущество, като е приел, че е налице обосновано предположение по чл.107, ал.2 ЗОНПИ, то да е незаконно придобито със средства, във връзка с престъпната дейност на проверяваното лице. При тези мотиви на въззивната инстанция, липсва съществен порок в обжалвания съдебен акт, който да обоснове допускане на касационно обжалване поради недопустимост по смисъла на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, исковата молба за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество трябва да съдържа твърдения за всички правнорелевантни обстоятелства, съставляващи основание на искането, които включват вида и стойността на имуществото, което всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период и техните притежания в края на периода. Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата само незаконно придобитото имущество, като се ограничат възможностите на проверяваните лица за забогатяване чрез придобиване на имущество от незаконна дейност и разпореждането с него. Незаконно обогатяване обаче ще е налице в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, т.е. при което имуществото се е увеличило и е налице значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице намаляване на имуществото, в края на проверявания период, няма обогатяване, тъй като липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Когато връзката между придобиването на имуществото и установената престъпна дейност не може да бъде безспорно установена, следва поне основателно да може да се предположи. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица. Следователно, то е основателно, когато от осъществяването на твърдените релевантни по спора факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзка между причината (престъпното деяние) и следствието (придобиването на имущество). При преценката дали може да се предположи връзка между установеното престъпление и имуществото, както и доколко основателно е това предположение, от значение са видът и характерът на престъплението, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации, както и всички други твърдени факти и логически взаимовръзки. Съгласно законовата презумпция по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) /сега чл.107, ал.2 ЗОНПИ /, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и не се установи придобиването му чрез законен източник. В този смисъл са решение № 619/23.10.2024 г. по гр.д.№ 3145/2023 г., IV г.о., решение № 133/20.07.2021 г. по гр.д.№ 3123/2018 г., IV г.о., както и разясненията по ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.дело № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК и ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК. Предвид изложените съображения, посочване на конкретни обстоятелства, обосноваващи наличието на връзка (пряка или косвена) между престъплението, по повод на което е образувано производството и придобиването на имущество от ответниците, чието отнемане се претендира от Комисията, не е въведено като изискване за редовност на исковата молба по чл.153 ЗОНПИ. Доказването или оборването на предположението за незаконност на средствата, с които е било придобито имуществото на проверяваните лица е по съществото на спора, който подлежи на изясняване пред съда, след анализ на доказателствата и преценка на всички конкретно установените факти и обстоятелства относно вида и характера на извършената престъпна дейност, респ. начинът, по който е било придобито имуществото, с оглед възможностите на лицата през проверявания период. В този смисъл, не може да се сподели извод за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне по нередовна искова молба. По отношение на предпоставките в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Съгласно указанията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос, във връзка с който твърди да е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Въведеното изискване представлява израз на диспозитивното и състезателното начало и има за цел да определи рамките на произнасяне на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, за селектиране на касационните жалби, поради което Върховният касационен съд не разполага с правомощие служебно да изведе правния въпрос от оплакванията в изложението към жалбата, освен когато същият е от значение за валидността или допустимостта на обжалвания въззивен съдебен акт. Отделно от изложеното, крайните изводи на съда по предмета на спора са в съответствие с цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд. Съдът е съобразил чл.142, ал.2 ЗОНПИ, че подлежащото на отнемане имущество включва личното имущество на проверяваното лице, имуществото, придобито общо от двамата съпрузи, но и имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения. Предявяването на иск по реда на чл.153 ЗОНПИ се основава на формирано след проверка на Комисията през исковия период обосновано предположение, че имуществото на проверяваното лице е придобито от незаконна дейност, при установено значително несъответствие, поради което подлежи на отнемане, след като не се установи законен източник на средствата. На изследване подлежи цялото имущество, с което проверяваните са разполагали в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (доходи, приходи и източници на финансиране по §1, т.2), направените през това време разходи (обичайни по смисъла на §1, т.9 и извънредни) и възникналите задължения. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законни източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен – в тази част, въззивният съд се е позовал на мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конст.дело № 6/2012 г. на Конституционния съд. Цитирайки задължителната практика на ВКС по тълкуване на приложимия закон, съдът е възприел от правна страна, че на отнемане в полза на държавата не подлежи доход, а имущество, което е незаконно придобито. Такова е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период. Имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице и не е налично, не може да бъде отнето от него. Съответно не подлежи на отнемане в полза на държавата на получените суми от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, доколкото тези суми не участват и при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Същото важи за изразходваните и неналични парични средства, ако не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗОНПИ. След като е съобразил практиката на Върховния касационен съд, не е налице основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на по чл.280, ал.1 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение