Определение № 329 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 135/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш., приподписана от адв. Я, срещу определение № 48/30.12.2009 г., по ч.гр.д. № 3323/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, III с-в, с което е потвърдено определение от 28.05.2009 г. на СГС, I г.о., 2-ри с-в, по гр.д. № 2918/2009 г. Касаторите са се позовали като основания за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответницата по частната касационна жалба – Д. М. Б., в подадения чрез пълномощника й адв. С в срок писмен отговор, моли да не се допуска касационно обжалване, по подробно изложени съображения. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: На първо място, касаторите не са формулирали същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, въпреки дадените им изрични указания в тази насока от САС, с разпореждане от 26.01.2010 г. При излагането на същия, по същество те смесват основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК са изложени доводи за неправилност на въззивния акт (чл. 281, т. 3 от ГПК), но с аргументация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, на наведеното по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание. На второ място, както бе посочено по-горе, касаторите са се позовали на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, съгласно които на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като в първата хипотеза следва да се посочат конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, както и да се представят преписи от тях, което касаторите не са направили, а във втората хипотеза – следва не само да се възпроизведе законовият текст, но и да се обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставения от касаторите „процесуалноправен или материалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което последните не са направили. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение