Определение № 1224 от 28.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1298/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Д. Д. Л., чрез особения представител - адв.Т. В. З., против решение № 688/07.02.2024г. в.гр.д. № 5202/2022г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 20024690/25.032022г. по гр.д. № 46745/2020г. по на Районен съд – София, е уважен предявеният от “ТУПЛЕКС “ЕООД срещу Д. Д. Л. иск с правно основание чл.627 от ТЗ, вр. чл.626 ал.2 от ТЗ за сумата от 8291,35 лв., представляваща настъпила в имуществото на дружеството вреда от неизпълнение на задължението на ответника в качеството му на законен представител на „Атропис“ЕООД да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от настъпване на неплатежоспособност или свръхзадълженост, формирана както следва: 4003,37 лв. - неплатена цена по договори за продажба на стоки, обективирани във фактури № [ЕГН]/14.05.2015г., фактура № [ЕГН]/21.05.2015г., № [ЕГН]/28.05.2015г., фактура № [ЕГН]/29.05.2015г., фактура № [ЕГН]/11.06.2015г. и фактура № [ЕГН]/12.06.2015г.; 1433,85 лв. -законна лихва върху сумата от 4003,37 лв. за периода 23.09.2015г. - 04.04.2019г., присъдена по гр.д. № 56841/2015г. на Районен съд- София; 820,13 лв. - съдебно - деловодни разноски по гр.д. № 56841/2015г. на Районен съд- София; 660,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за образувано и процесуално представителство по изп.д. № 1953/2016г. по описа на ЧСИ И. Д.; 114,00 лв. - заплатени такси по Тарифа към ЗЧСИ по изп.д. № 1953/2016г. по описа на ЧСИ И. Д.; 1260,00 лв. - съдебно-деловодни разноски по т.д. № 646/2019г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата от 8291,35 лв. считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане. Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, като се поддържа, че е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - 146 ГПК. Счита, че за разлика от въззивния състав, изготвеният от първоинстанционния съд доклад е изцяло съобразен с постановката, застъпена с решение № 194/09.05.2016г. по т.д. № 2824/2014г. на I т.о. ВКС и разпределението на доказателствената тежест съгласно решение № 80/03.05.2018г. по гр.д. № 2560/2017г. на IV г.о. на ВКС. Първоинстанционният съд правилно заключил, че ищецът „ТУПЛЕКС” ООД не е установил по безспорен начин причинно-следствената връзка между претендираната вреда и забавата на ответника да поиска откриване на производство по несъстоятелност по реда и в сроковете на чл.626 ТЗ. Въпреки, че във въззивната жалба на „ТУПЛЕКС" ООД не се съдържали оплаквания за допуснати от първоинстанцииния съд процесуални нарушения при докладване на делото, въззивният съд е определил, че именно ответникът Д. Д. Л. е следвало да проведе пълно и главно доказване, че ищецът би сключил сделките дори и при знание, че насрещната страна по договорите за продажба на стоки е в несъстоятелност, а такова доказване липсвало. Моли, на основание чл.47, ал.6 ГПК, да бъде определено възнаграждение за особен представител. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ТУПЛЕКС” ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.627 вр чл.626 ал.2 от ТЗ за сумата от 9192,72 лв. Безспорно установено между страните е, чe 1/ за периода 14.05.2015г. -12.06.2015г. между „ТУПЛЕКС” ООД и „АТРОПИС“ ЕООД са съществували търговски правоотношения по договори за продажба на стоки, които са доставени (описани като количество, цена и на дати в 6 броя фактури) от ищеца и получени от дружеството - купувач, като в посочения срок за плащане и към настоящия момент не е извършено плащане на цената на доставените стоки; 2/ с влезнало в сила решение по гр. д. № 56841/2015г. на Районен съд -София „АТРОПИС“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца „ТУПЛЕКС“ ЕООД сумата от 4003,37 лв. - сбор от неплатена цена на доставени стоки по процесните 6 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.09.2015г. до окончателното й изплащане, разноски по делото в размер на 820,13 лв.; 3/ въз основа на изпълнителен лист по горецитираното съдебно решение „ТУПЛЕКС“ ЕООД е образувало изпълнително дело № 20169220401953 по описа на ЧСИ И. Д., като вземането по изпълнителния лист не е удовлетворено, но ЧСИ е издал удостоверение за стойността на дълга и направените разноски от взискателя в хода на изпълнителното производство; 4/ със съдебно решение № 1227/ 05.07.2019г. постановено по т.д. № 646/2019г. на Софийски градски съд на основание чл.632 ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „АТРОПИС“ ЕООД, определена е началната дата на неплатежоспособност - 31.12.2014г., открито е производство по несъстоятелност спрямо „АТРОПИС“ ЕООД, постановено е прекратяване дейността на „АТРОПИС“ ЕООД, като същото е обявено в несъстоятелност, „АТРОПИС“ ЕООД е осъдено да заплати на „ТУПЛЕКС“ ЕООД разноски по делото в размер на 1260,00 лв. /по чиято молба е образувано делото/ и производството е спряно; 5/ с решение № 2600185/16.09.2020г. по същото дело, на основание чл.632 ал.2 вр.ал.4 от ТЗ, „АТРОПИС“ЕООД е заличено от търговския регистър и е прекратено производството по делото; 6/ за периода 18.07.2008г. -18.03.2016г. законен представител (управител) на дружеството е вписан ответника ДАВИЕЛ Д. Л.. Установено е, че в периода 31.12.2014г. - 31.01.2015г. ответникът, в качеството си на орган по чл.626, ал.2 ТЗ, не е изпълнил задължението си за подаване на молба по чл.626 ал.1 ТЗ при наличие на неплатежоспособност на дружеството. Съдът е определил, че фактическия състав на чл.627 ТЗ включва: 1/ да е открито производство по несъстоятелност относно юридическото лице; 2/ ответникът да е лице по чл.626, ал.2 ТЗ; 3/ ищецът да е кредитор на несъстоятелния длъжник; 4/ да е налице начална дата на неплатежоспособност в 30- дневен срок, след която ответникът да не е заявил пред съда молба за откриване производство по несъстоятелност; 5/ наличие на имуществена вреда в патримониума на ищеца; 6/ причинна връзка между бездействието на ответника да заяви неплатежоспособността и вредата; 7/ вина на ответника. За да отхвърли искът, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не е доказана причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължението по чл.626 ТЗ и твърдяната вреда, чиято тежест на доказване е разпределил на ищеца, позовавайки се на решение № 194/09.05.2016 по т.д.№ 2824/2014 на I т.о. на ВКС. Въззивният състав е намерил е, че в случая противоправност на бездействието не следва да се установява от ищеца, тъй като това е законово установена предпоставка във връзка със съдържанието на чл.627 ТЗ, т. е. нормативно е прието, че е налице противоправност на поведението на ответника, ако същият в 30 - дневен срок не е заявил молба за откриване на производство по несъстоятелност. Също така следва да е налице вина на ответника, като съобразно нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД субективното отношение на делинквента се предполага, чрез допускането на оборима презумпция. Позовал се на решение № 108/25.11.2011 по т. д. № 825/2010г. на I т.о. на ВКС, с което са описани предпоставките за предявяване и за успешно провеждане на иск с правно основание на чл.627 ТЗ. Намерил е за неоснователно възражението, че непредявяването на вземането в производството по несъстоятелност преклудира възможността за предявяване на иска по чл.627 ТЗ. В мотивната си част е изложил, че отговорността по чл.627 ТЗ е за вреди от забавата за изпълнение на задължението по чл.626 ТЗ /за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност/, а не за вреди от неизпълнението на договорните задължения на неплатежоспособното дружество, заличено от ТР в хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ. Възможно е да има идентичност, т.е. вредата по чл.627 ТЗ да е съизмерима с неудовлетвореното вземане на кредитора към несъстоятелния търговец, но и в тази хипотеза в тежест на ищеца е да установи наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на ответника и вредата. Съдът е посочил, че в настоящия случай на претенция за вреди, представляващи неизплатена цена по сключени след датата на неплатежоспособността на договори за продажба на стоки, обективирани в издадените 6 фактури, както и мораторни лихви /обезщетение за забава в размер на законната лихва - 1433,85 лв./ и разноски по съдебни и изпълнителни дела / 820,13 лв. - разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 56841/2015г. на СРС - заповедно производство; 660,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20169220401953 по описа на ЧСИ - И. Д., 114,00 лв. - заплатени такси по Тарифа към ЗЧСИ по изп.д. № 20169220401953 по описа на ЧСИ И. Д.; 1260,00 лв. - съдебно-деловодни разноски по т.д. № 646/2019г. на СГС, - държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение за вещо лице, с изключение на част от разноските по изп. д над 114,00 лв. до 1007,07 лв. и за 15,30 лв., за които липсват представени доказателства, че са реално направени разноски, поради което в тази част е намерил искът за недоказан. Предвид изложеното, съдът е намерил, че вреда е налице и тя е в размер на неизпълненото задължение по договора за заплащане на доставените стоки и материали, законната лихва върху същата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до 04.04.2019г., както и разноските по заповедното и изпълнителното производство и в производството по несъстоятелност. Счетено е, че бездействието на ответника, в качеството на управител на дружеството-длъжник, е в причинна връзка с вредата. Въззивният състав е отчел, че изискването за обявяване на молбата на длъжника по чл.625 ТЗ е въведено с измененията в чл.629, ал.1 ТЗ /ДВ, бр.101/2010г./, като основната функция на това обявяване е да се даде публичност на това обстоятелство и да се гарантира правото на самите кредитори да поискат откриване на производството, респ. да ангажират доказателства за началната дата на неплатежоспособността. Когато кредитор подаде молба по чл.625 ТЗ до дата на постановяване на решение по подадената от длъжника молба, производството за откриване на производство по несъстоятелност по молбата на длъжника се спира /чл.629, ал.3 ТЗ - нова, ДВ, бр.101 от 2010г./. Посочено е, че подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност от законния представител на дружеството, което е неплатежоспособно и свръхзадължено е в синхрон и със задължението за добросъвестност. Счетени са за несъстоятелни доводите на ответника, че липсват на доказателства, че ищецът не би сключил сделките, ако е знаел и е обявено обстоятелството, че дружеството, с което договаря е в производство по несъстоятелност. Противното - че ищецът би сключил сделките дори и при знание, че насрещната страна по договорите за продажба на стоки е в несъстоятелност, предполага предприемане на действия с цел разпиляване на имуществото на управляваното дружество, дори и не за лична облага, което предполага умисъл и като недобросъвестно поведение, противоречащо на смисъла на търговската дейност и разумна такава, поради което следва да бъде доказано при пълно и главно доказване от страната, която го твърди. Констатирал е, че в случая липсва проведено такова доказване. Въз основа на горното, въззивният състав е заключил, че са налице всички предпоставки за основателност на иска по чл.627 ТЗ, което е основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вреди. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При предявен иск с правно основание чл.627 ТЗ коя страна носи доказателствената тежест за установяване на конкретната причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението по чл.626 ТЗ и твърдяната вреда и още по-конкретно кой носи доказателствената тежест да установи факта, че ако състоянието на неплатежоспособност е било заявено в срока по чл. 626, ал.2 ТЗ това би водело не само до откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, но и до обявяването му в несъстоятелност, при което именно се прекратява дейността на търговеца? Твърди се противоречие с решение № 194/09.05.2016г. по т.д.№ 2824/2014г. на I т.о. на ВКС.; 2/ Може ли въззивният съд да измени доклада по делото на първоинстанциониия съд, в частта за разпределената доказателствена тежест, ако във въззивната жалба няма оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като нито в исковата молба, нито в мотивите на решението се сочи, че ако състоянието на неплатежоспособност е било заявено в срока по чл. 626, ал.2 ТЗ това би водело не само до откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, но и до обявяването му в несъстоятелност, при което именно се прекратява дейността на търговеца, поради което така формулирания въпрос не е включен в предмета на делото и не е обусловил изхода на същото и следователно по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК На второ място, вторият въпрос също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като въззивният съд не е изменил доклада на първоинстанционния, противно на посоченото във въпроса. Въззивният съд е приел, че са несъстоятелни доводите на ответника, че липсват на доказателства, че ищецът не би сключил сделките, ако е знаел и е обявено обстоятелството, че дружеството, с което договаря е в производство по несъстоятелност. Доколко такива доказателства са налице е въпрос на обоснованост на извода на съда, която не може да бъде разглеждана в селективната фаза на касационното производство. Следва да се посочи, че в случая решаващият състав е изходил и от това дали е налице добросъвестно поведение на страните по делото. Фактът, че е очертано насрещното доказване на ответника, с него по същество не се е достигнало до изменение на доказателствената тежест, очертана в доклада от първата инстанция. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд